Чудя се как да започна. Това ще е от онези текстове, в които се опитваш да кажеш нещо някому, а може би говориш на себе си. Но хората сме толкова еднакви в същността си. Търсим смисъла, жадуваме да обичаме и да бъдем обичани, усмихваме се
Откакто се помня, винаги съм обичала птиците. И то не по начина, по който всички обичат птиците - имам някаква по-дълбока връзка с тях. Може би всичко е започнало с приказката за Косе Босе, която са ми разказвали преди сън като съм била малка. След това аз съм
Като бях малка, баба ми Десанка много искаше да стана лекар. Имам усещането, че повечето баби са така. Беше особено горда като казвах, че като порасна ще уча медицина. Всъщност никога не съм искала да бъде нито лекар, нито медицинска сестра. Просто в живота ми
В твоя град, в моя град - малки болници с големи тревоги, а никой никъде не ги споменава. Защо?Този материал е "вдъхновен" от тишината за една нищета, която обгръща в смутната си пелерина всички онези малки болници, сгушени в покрайнините на малките български градчета. Тишина, която
Не знам как да започна. Не знам какво да кажа. Не за първи път пиша за Танчето. И не искам да мисля, че ще е за последен. През октомври миналата година Танчето вярваше, че всичко лошо е зад гърба ѝ. Че ракът си е отишъл
Синът ми скоро ще навърши 2 г. Очевидно няма да има рождения ден, който бях планирала. Пандемията май провали плановете на всички. Но това няма значение. Не и за мен. Животът се живее в движение. Всичко може да се промени в рамките на седмица или секунда. Аз
Автор: Любомира ВелчеваПродължава да не ми се вярва, но сънят е реалност. Отвсякъде се чува, че за да ограничим разпространението на коронавируса, е нужно да се изолираме. Но ние, хората, сме социални същества. Имаме нужда да общуваме както с другите, така и със себе си. И
С този текст желая единствено да придам един оптимистичен поглед към ситуацията. Да предложа нещо, което е широко разпространено, но би било изключително полезно в този период. Книгата.Няма да засягам темата с COVID-19. Нямам нито нужната компетенция, нито познание, за да изразя мнение, което би
В този кратък увод ми се иска поне малко да те подготвя за това, което ще прочетеш. Текстът е вдъхновен от една картинка, която видях и не разбрах (много мразя да не разбирам). И понеже започнах да се чудя кои са въпросните раздавачи на мечти (аз,
Ще ви разкажа за март. И Баба Марта. За родното. Едно хлапе на девет и един младеж на двадесет и една. Една различна история за празника. Моята.Първи март е. Обикновен ден. Вероятно вторник или сряда. Аз обаче съм радостен и развълнуван, с нетърпение очаквам майка ми да
