Успелите споделят

Д-р Милен Врабевски е един от най-успешните иноватори, предприемачи и лидери на мнение в наши дни в България. Неговите идеи, водени от мотото, че най-добрият начин да предскажеш бъдещото, е да го създадеш сам, са внедрени в редица проекти с общо национално значение. Той е собственик и изпълнителен директор на най-голямата научно-изследователска организация в Югоизточна Европа, Comac Medical и основател на Фондация „Българска памет“.

Неговият свръхиновативен проект, получи Печат за високи постижения (Seal of Excellence) от Европейската комисия, което постави България на картата на 'Хоризонт 2020'. Това нареди компанията му сред „Шампионите на растежа“ в Европа. Comac Medical получи награда „Питагор”, връчена от Министерството на образованието и науката за най-голям обем инвестиции в сферата на научните изследвания. През 2018 г. д-р Врабевски бе поканен и като основен лектор на Срещата на министрите на ЕС.

Д-р Милен Врабевски е член на Глобалната инициатива на Бил Клинтън и е лауреат на престижната награда „Европейски гражданин на годината“ за своя изключителен принос към разпространението и утвърждаването на европейските ценности и на мултикултурния диалог чрез инициативи за интеграция, социализация и европейска перспектива на младите хора в България, Източното партньорство и Западните Балкани.

Фондацията му реализира инициативи за съхранение на българското културно и историческо наследство. Тя подкрепя програми, свързани с иновации в образованието, кариерното развитие на младите хора, реинтеграцията на българската историческа диаспора и борбата с демографската криза в България.

Притежава частна детска градина и иновативно училище, обявено за „Училище посланик на Европейския парламент“.

Д-р Милен Врабевски е композитор, музикален продуцент и благотворител, който притежава продуцентска къща и звукозаписни студиа –I ntelligent Music. Той работи с едни от най-големите световни рок звезди по свои авторски музикални проекти. 

Д-р Врабевски, Вие сте потомък на стар Възрожденски род. Разкажете ни за историята на Вашия произход.

И по майчина, и по бащина линия произхождам от стари възрожденски родове, които са направили доста за България. В дома на прадядо ми хаджи Станьо Врабевски например е намерено едно от тефтерчетата на Левски. Веднага след Освобождението този човек занася в София и предава на държавата парите от касата на революционния комитет, на който е бил председател. Изненаданите чиновници го попитали защо, а той им отговорил: "Делото приключи, освободени сме. Сега държавата има нужда от тия пари."

Хаджи Станьо Врабевски е притежавал и стихосбирката "Горски пътник" с личен автограф от Раковски. Бил е много богат търговец. Без него местната османска община не е вземала решения. Участвал е активно в борбата за българска независимост и си е давал ясна сметка какви рискове поема.

По майчина линия прапрадядо ми Стойко Бойчев е шипченски опълченец, родом от Лозенград, Източна Тракия. Въпреки че е бил осигурен до живот, Стойко си остава комита по кръв и веднага щом започва Илинденско-Преображенското въстание грабва пушката, отива на Петрова нива и загива в едно от първите сражения с османските войски. Прадядо ми Стоян Тодоров е герой от две войни за Национално обединение – има орден за храброст от атаката на Одрин, 1913 г. и Криволак, 1915 г.

Вярвам в родовата и националната памет и съм така да се каже „генетично обременен“ с родолюбие.

Снимка: Жеравна, 2017 г.

Затова ли създадохте фондация „Българска памет” като естествена историческа връзка? Разкажете как се случи, откъде дойде идеята?

Реших да дам евроепйски облик на родолюбивата си дейност. Едноличната благотворителност е нещо чудесно, но една фондация дава повече възможности. Дейността си финансирам чрез моята научно-изследователска организация, Комак Медикал. Фондацията е много важна и специална за мен, тъй като тя е изпълнител на собствената ми програма за корпоративна социална отговорност за участие в развитието на обществото.

Като започнахме дейност в обществена полза преди около 11 години, ние бяхме абсолютно наясно, че ще защитаваме национални приоритети, че ще се борим с демографската криза, ще искаме евопейска интеграция за дисапората, ще подпомагаме кариерното развитие и реализацията на младежите тук, в България, ще възстановяваме културно-историческото наследство с цел родолюбиво възпитание на младото поколение.

Не мисля, че обществото ни е длъжно по някакъв начин, а смятам, че ние сме му длъжни и че непрекъснато трябва да добавяме стойност към неговото израстване.

Фондацията навърши 10 години миналата година. Каква е Вашата равносметка и какво ново предстои?

За мое удоволствие с всяка изминала година мащабът на дейностите и активностите ни се увеличава. До момента чрез нашите инициативи сме подпомогнали личностното и социално-образователното развитие на над 6000 млади хора от България, Украйна, Молдова, Албания, Румъния, Сърбия и Македония, разпространявайки едновременно с това европейските ценности сред тези младежи.

Работим активно по всяка една от целите ни и резултатите не закъсняват. Ето например през 2017 година България подписа договор за добросъседство с Република Македония, като следствие от дългогодишната ни работа за сближаване мeжду двете държави.

Съвсем скоро бе признато и българското малцинство в Албания, голям успех, до който се стигна благодарение на активната съвместна дейност между Фондация „Българска памет“, евродепутатът д-р Андрей Ковачев и „Дружество за българо-албанско приятелство“. Сега имаме рекорден брой български кандидатстуденти от Албания.

На въпроса Ви, какво предстои оттук нататък, мога да кажа, че само след седмица ще се проведе XXII Пролетен семинар „Силна национална идентичност – силна европейска идентичност“ на Фондация „Българска памет“ във Варна, който отново ще събере 200 деца от българската историческа диаспора. Мотото на тазгодишния семинар е „Дигиталните компетенции – ключ към професиите на бъдещето“.

Подготвили сме впечатляваща програма за децата с топ лектори, които да им дадат полезни знания и умения в сферата на дигиталните технологии, роботиката, високите технологии. Задачата ни е да покажем, че България е страхотно място с много възможности за образование и реализация.

Освен това на 6 май предстои съвместното честване на Деня на храбростта 6 май на възстановения с наши средства Военнен мемориал в Ново село, Македония. Този път се надяваме да присъстват държавните глави и на двете държави.

От македонска страна имаме заявена готовност. Както винаги ще има представители на македонската власт, както и на висшето македонско духовенството в лицето на Струмишкия митрополит дядо Наум, както и архиепископът на Охрид и цяла Македония дядо Стефан. Всички тези хора от сърце дават всичко от себе си, за да се случва трансграничното сътрудничество между нашите две държави.

Снимка: 100 деца от диаспората в Брюксел, 2017 г.

Имате значимо участие в развитието и образованието на децата и младите хора в България. Какво е необходимо за родолюбиво възпитание на младото поколение?

Много ми се иска сегашните деца да живеят в една България, с която да се гордеят и дори да не им хрумва да отиват някъде другаде.

Само когато знаем кои сме ние, каква е историята и ценностите ни, можем да развиваме своето днес и утре чрез креативност и иновации, почиващи на здрава основа.  Важно е децата да се гордеят с произхода си и с постиженията на прадедите си и да използват това национално самочувствие като трамплин за своето личностно развитие.

За да го използват обаче те трябва да знаят за онова, което е било преди тях. И ето тук е нашата работа – да ги научим по такъв начин, че да бъдат аналитични и критични в мисленето си, да могат да правят причинно-следствени връзки между определени събития, процеси, явления, да бъдат отговорни, смели в идеите си, да развият предприемачески, творчески и социални умения. Все неща, които ще им бъдат потребни в бъдеще.

Към Втората част от интересното интервю с д-р Милен Врабевски.