Спорт

Можем да определим Олимпийските игри в Токио като исторически от най-различни гледни точки. От една страна, това е първата Олимпиада, която се провежда под знака на коронавирусната пандемия и дори бе отложена с цяла година поради COVID-19. От друга - наблюдаваме зрелищни олимпийски и световни рекорди, четем истории за спортсменство, приятелство и подкрепа по пътя към върха, радваме се на огромните постижения на доказани атлети от целия свят, сред които и български представители - Ивет Горанова, Стойка Кръстева, Тайбе Юсеин, Евелина Николова, Антоанета Костадинова...

Но Токио 2020 ще остане в историята и като Олимпиадата, която обърна внимание на темата за психичното здраве на спортистите. Игрите, които показаха, че няма проблем да си вземеш почивка, когато си достигнал ръба на силите си. Че личното ти здраве е по-значимо от всички медали и отличия, които би могъл да спечелиш. Че няма нужда целият ти живот да се определя от тези няколко секунди или минути, в които светът е приковал поглед в теб в очакване да постигнеш нещо велико. Защото здравето е на първо място.

Да избираш между спорта и здравето

Когато трябваше да избирам между спорта и здравето, винаги избирах спорта. Винаги! Лекарите ми казваха, че е най-добре да си почина, но аз все пак отивах в залата. В началото странях от всички, тренирах сама, не говорих, бях депресирана на моменти. Треньорката ми казваше: "Саша, очите ти са като стъклени".

Така руската художествена гимнастичка Александра Солдатова разказва за битката си с булимията, която продължава повече от две години. Макар и дълго прикривана и отбягвана, темата няма как да остане незасегната след 8 септември 2019 г., когато Солдатова изненадващо припада по време на кръг от Световната купа в Португалия. Това е ясен сигнал за здравословен проблем, който обаче не е свързан с физическо увреждане или претърпяна контузия. Става въпрос за психично заболяване - невидимия враг, с който се борят редица утвърдени спортисти по целия свят - особено когато са скрити от очите на въодушевената публика.

Александра Солдатова, olympics.com

Този невидим враг успя да проникне и в олимпийското село на Игрите в Токио през лятото на 2021 г. - въпреки всички ограничителни мерки вследствие от пандемичната обстановка. Според асоциацията Athletes for Hope 35% от елитните професионални атлети страдат от някакъв вид психично заболяване - тревожност, депресия, хранително разстройство. През последните години по примера на Солдатова много спортисти започнаха да говорят по-открито за личната си борба с тези състояния. Но въпреки спорадичните вмествания в дневния ред на световния спорт, темата за психичното здраве оставаше по-скоро в периферията - поне до началото на Олимпийските игри в Токио тази година.

"Ние не сме просто спортисти"

Ние трябва да пазим умовете и телата си, а не просто да правим това, което светът иска да вижда от нас. Вече нямам доверие на самата себе си, така както преди. Имаше дни, в които всички ми пишеха да ми пожелаят успех, а така усещаш цялата тежест на света.

С тези думи американската състезателка по спортна гимнастика Симон Байлс се оттегли от финала на отборната надпревара в Олимпиадата в Токио едва след играта си на първия уред - прескок. На следващия ден носителката на четири златни олимпийски медала от Рио 2016 се отказа от участието си и в индивидуалния финал на многобоя. Заради превързания глезен на Байлс отначало медиите помислиха, че става въпрос за физическа контузия. Причината обаче се оказа друга - нуждата на една от най-успешните гимнастички на всички времена да обърне внимание на своето психично здраве.

Още четири подиума в Токио бяха нужни на Байлс, за да се превърне в най-титулования състезател по гимнастика в цялата история на спорта. По думите ѝ обаче здравето - физическо и ментално - стои по-високо от всички медали и титли, които би могла да спечели и защити. 

Симон Байлс

Тежкото решение на Симон Байлс да отстъпи назад и да се погрижи за самата себе си бе посрещнато с подкрепа от съотборничките ѝ, както и от останалите спортисти в Токио и отвъд. Според Майкъл Фелпс оттеглянето на гимнастичката ще отвори вратите пред темата за психичното здраве на спортистите и ще предизвика вълна на дълбока обществена промяна, която многократно ще надхвърли измеренията на тазгодишните Игри.

По този повод легендарният плувец и носител на 23 медала от олимпиади си спомни за своите собствени битки с психичните заболявания и огромното бреме, което те представляват за един атлет. Фелпс прояви разбиране към смелостта, която се изисква, за да споделиш тези проблеми с целия свят, и изрази надежда, че откритият разговор по темата ще помогне на децата и младите хора отрано да се научат да поемат контрола над физическото и менталното си здраве.

"Олимпийските медали са като айсберг - това е върхът, който хората виждат, но под неговата повърхност има адски много работа, лишения, борба с проблемите и със себе си", сподели плувецът.

За нуждата от заслужена почивка

Темата за психичното здраве на Олимпиадата в Токио бе засегната и от една от най-големите звезди на британското плуване - Адам Пийти. Световният рекордьор и двукратен олимпийски шампион в дисциплината 100 метра бруст заяви, че ще си вземе едномесечна почивка от спорта, за да се погрижи за менталното си състояние. В тазгодишните Игри Пийти успя да защити олимпийската си титла от Рио 2016, както и да спечели два медала в смесените щафети - златен и сребърен.

Адам Пийти

"Взимам си почивка, защото, откакто се помня, се трудя изключително много", разказа Пийти. "През последните седем години съм имал средно по две седмици почивка от спорта на година. Това не е обикновена работа. Има огромно напрежение в нея. Психичното здраве има значение и става дума за постигане на баланс точно на това елитно ниво."

В изявленията си, свързани с натиска върху психиката на спортистите и опасността от развиване на ментални заболявания, олимпийците от Токио 2020 до голяма степен срещат подкрепа сред своите колеги и почитатели. Появяват се обаче и много негативни коментари, които обвиняват състезатели като Байлс и Пийти в неспособност да издържат на напрежението, в безотговорност към страната, която представляват, и дори в егоизъм. Това явление още по-ясно подчертава необходимостта да говорим за психичното здраве като не по-маловажно от физическото и като изключително значим фактор за качеството на живота, който водим, и успехите, които постигаме - независимо дали са свързани със спорта, или не.

На това мнение е сънародникът на Пийти Макс Уитлок - спортният гимнастик, който защити олимпийската си титла на кон с гривни в рамките на тазгодишната Олимпиада. Според него публичното говорене на атлетите за проблемите, които срещат в областта на менталното здраве, ще донесе огромен положителен резултат в дългосрочен план, тъй като е от голямо значение спортистите да споделят как се чувстват и да взимат решения, които са правилни лично за тях.

Макс Уитлок със семейството си

"Всеки спорт има своите опасности", сподели Уитлок. "Адам и Симон биха се съгласили, че постигането на резултати, след като преди това сте достигали върха във вашия спорт, е 10 пъти по-трудно. Натискът, който оказвате върху себе си, и външният натиск – от вас се очаква да защитите злато, ако сте го правили преди – е наистина тежък. Ако психически не се чувстваш добре, няма как да можеш да се представиш по този начин. Почивката е изключително заслужена и необходима."

Да се погрижиш за себе си

Какви други начини намират спортистите в Токио, за да преодоляват напрежението и да остават спокойни в моментите, в които се решава съдбата на кариерата им като атлети? Олимпийският шампион на скокове във вода от десетметрова кула - Том Дейли - се обръща към плетенето. От години интересното хоби помага на спортиста да се фокусира в стресовите моменти от състезанията, да остане балансиран и да се грижи за психичното си здраве. А когато бе забелязан да плете спокойно на трибуните в Токио, Дейли се превърна в истинска сензация.

"Любовта към плетенето ми помогна да не полудея по време на тези Олимпийски игри", сподели гмуркачът, показвайки калъфчето, което е направил за златния си медал - разбира се, с цветовете на британското знаме.

Том Дейли

Освен че му носят спокойствие и стабилност, плетивата на Том Дейли се продават с благотворителна цел - спортистът дарява средствата от тях на организации в помощ на хора, които страдат от мозъчен тумор.

Здравето - сигурният златен медалист

Темата за психичното здраве заема все по-централно място в обществения дебат по света от началото на коронавирусната пандемия насам. COVID-19 и съпътстващите го ограничителни мерки в социален план поставиха преграда пред споделянето между хората и ги подтикнаха да се затворят в себе си. Затова е толкова значимо силното послание, което отправя към нас най-голямото спортно събитие в света - да бъдем смели и да говорим открито за психичните проблеми, с които се сблъскваме. Да си взимаме почивка, когато се нуждаем от нея, вместо непрекъснато да се стремим към все по-добри резултати. И да разберем, че менталното ни благополучие е напълно равностойно на физическото - независимо дали сме на олимпийската почетна стълбичка, или наблюдаваме Игрите пред екрана у дома.

Защото най-високо в подиума на нашия живот винаги стои здравето.