Успелите споделят

Даниел Георгиев е едва на 20 години, а вече е не само спортист, но и доказан IT специалист. Той измисля приложение, за да не носи очила. Проектът Iris днес се използва в над 140 държави. За трънливия път към успеха, разказваме сега. 

Създал си приложение, което да помага на хората да предпазват зрението си. Как се роди идеята за Iris?

Прекарах живота си до 17-годишен в опити да стана много добър спортист. Дотогава никога не съм имал проблеми с очите сигурно, защото просто тренирах по цял ден. На 17 започнах да работя като програмист и спрях със спорта, започнах да прекарвам по над 12 часа на ден пред компютъра. След няколко месеца очите започнаха много да ме болят. Опитах да си слагам капки, но разбрах, че не помагат. След година по този начин, отидох на очен лекар и ми казаха, че трябва да сложа очила. Бях в тотален шок, защото зрението през целия ми живот е било перфектно и успях да прецакам най-ценното ми, а именно очите. Реших, че ще променя това и започнах да чета всичко за очите и мониторите. Първата версия на Iris всъщност беше един таймер, който на всеки 30 минути ми заключваше екрана и ме принуждаваше да стана от компютъра. Странно как нещо наглед толкова просто може да се превърне в това, което е Iris днес.

Как започна да се занимаваш с програмиране?

Родителите ми никога не са били много богати и когато бях малък имахме само 1 компютър вкъщи. Сестра ми е по-голяма от мен с няколко години и учеше в училище за компютри (ТУЕС). Никога не ми даваше да сядам, защото се правеше, че учи, а всъщност си пишеше постоянно по Скайп. Родителите ми също не ми даваха, защото сестра ми имала много за учене. Вярно, че и аз нямаше да правя нещо смислено, исках просто да играя GTA и Need For Speed по цял ден, но нямах тази възможност.

Когато станах 7-ми клас, родителите ми обещаха, че ако ме приемат в същото училище като сестра ми, ще ми купят собствен компютър. Толкова много се мотивирах, че бях на 3-то място от няколкостотин ученици. След като няколко месеца играех нон-стоп игри, по едно време ми писна и реших да се пробвам да напиша малко код. Оказа се, че програмирането ми е интересно и ми се отдава.

Какво е характерно за това приложение? Как работи?

В момента в основата си има 2 неща, които ти помагат, без да се налага ти да правиш нищо. Едното е намаляването на синята светлина, а другото - намаляване на яркостта без промяна на трептенията на монитора, т.е. без така наречената вредна ШИМ технология.

Още когато сме били маймуни, сме се оринтирали дали е ден, или нощ по това дали небето е синьо. В очите имаме един фоторецептор, наречен меланопсин, който е чувствителен към синята светлина. Неговата роля е общо взето да регулира биологичния ни часовник, т.е. кога да заспим. Когато около нас не се излъчва синя светлина, започва производството на нашия хормон на съня мелатонин и ни се доспива. Този процес в миналото се е случвал, когато Слънцето се скрие. Да, обаче днес имаме по няколко малки Слънца, които ни бомбардират със светлина по цял ден - телефони, монитори, телевизори и общо взето всички екрани. Точно затова ни е трудно да заспим, ако седим до късно пред компютъра. Вечер Iris прави екрана по-червеникав, премахва синята светлина и с него може да спиш като бебе, без да се лишаваш от компютъра ти вечер. Това нещо облекчава очите.

За мониторите е важно да знаем, че те постоянно светват и изгасват. Това светване и изгасване е честотата на премигване на един монитор. Няма монитор, който да не трепти така. Самото трептене не е лошо, ако е с много висока честота. Проблемът е, когато това трептене е с ниска честота, защото мозъкът ни забелязва това и зеницата на окото ни постоянно се свива и се разширява. Затова ни болят очи, глава и ни е лошо от компютрите.

И понеже най-евтиният вариант да контролираш яркостта на екрана е, ако намалиш честотата на трептене на монитора, почти всички монитори са много вредни за очите на ниска яркост. Iris контролира яркостта на екрана без да променя честотата на трептене и по този начин имаме ниска яркост без проблеми с очите.

За да е това, което е днес Iris, ти преминаваш през много трудности - напускаш работа, оставяш университета. Кое те накара да не се откажеш и да продължиш?

Истината е, че да напуснеш работа и университета не е трудност. Трудно е да останеш без пари, трудно е да нямаш подкрепа от никой, трудно е да се бориш за нещо, в което вярваш, а всички да ти се смеят.

Аз през целия ми живот съм бягал на спринт. Пропускал съм си рождените дни. Учил съм програмиране навръх Нова година. Тренирал съм в 8 часа сутринта на 1 януари. Доста хора ми казват, че имам много силна психика, но това не е така.

Това, което ме караше да продължвам да опитвам с Iris е ужасът. Ужасът, че си захвърлил 19 години от живота си, за да правиш нещо, което най-вероятно няма да се получи. Ужасът да няма с какво да си платиш квартирата. Ужасът да не знаеш дали ще има какво да ядеш утре. Ужасът, че всички, които са ти се смяли ще се окажат прави. Ужасът да загубиш всичките си близки и приятели, за да можеш да работиш по цял ден.

Този ужас ме е будил в 3 през нощта, за да работя и същият този ужас ме е карал да продължавам да опитвам и да не се отказвам. Имаше моменти, в които просто си мислех, че по-зле не може да стане, но грешах. На няколко пъти съм бил буквално на ръба да умра от глад и съм продавал всичко, което намеря.

И в момента си мисля, че точно този ужас те кара да успяваш. Трябва да си много уплашен от това, което правиш. Затова хората, които са предприемачи, но не напускат работата си, почти никога не успяват.

Да ви кажа мислех си, че ще е много по-лесно. Правиш едно софтуерче, след 2 месеца правиш по 10 000 на месец, някой те купува за 1-2 милиона и после си живееш живота. Това няма нищо общо с реалността. Ако искаш да направиш нещо, каквото и да е, трябва да си готов да минеш през тинята и да се молиш да не потънеш.

Предприемачеството е много болка и сълзи и ако не си готов за това, по-добре въобще не започвай. Трябва да изядеш много емоционален боклук, за да постигнеш и най-малкото нещо.

Днес приложението е изтеглено над 100 хиляди пъти в над 140 държави. Как се разпространява и могат ли читателите ни да го ползват и у нас?

Разпространява се през сайта на Iris. Всеки може да си го свали от тук.

Аз препоръчвам първо напълно безплатната версия Iris mini, защото само я кликваш 2 пъти и приложението просто започва да работи.

Какви други проекти имаш зад гърба си?

Имам страшно многo провалени проекти. Преди Iris правих и се опитвах да продавам 3D принтери. Не ми се получи и фалирах. Преди това направих игра за телефони. Никой не си я свали. Направих сайт за матурите. Беше популярен за 5 дни, но след матурите умря. В училище правех разни приложения, но така и не успяхме да ги завършим с приятелите ми.

След Iris, какво следва оттук нататък?

Не мисля, че ще има нещо след Iris. Проектът не е завършен и аз работя по него всеки ден. Следващите няколко години ще съм фокусиран върху това да инсталирам Iris на всеки компютър и да помогна на максимално много хора, които прекарват по много време пред екрана.

Какво е посланието ти към всички, които по средата на пътя към успеха се отказват?

Winners never quit and quitters never win - Vince Lombardi

Победителите никога не се отказват, а тези, които се отказват - никога не печелят - Винс Ломбарди

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.