Приключения

След крайно забавни и успешни ден 1 и ден 2 днешният (07.08) бе слаб за мен. Днес за първи път не бях колоездач, което ме натъжи по две причини. Първо, денят беше физически непродуктивен, и второ, с шофирането на кемпера идват организационните отговорности. 

Тук е редно да поясня и ролята на кемпера. Този камион с нищо не се различава от къща, в която си събуваш обувките (ние ходим предимно боси), пускаш музика, слагаш вода за чай на котлона или вадиш студена бира от хладилника, минаваш през банята за бърз душ, отваряш прозорците, а отвън – магистрала. В нашето приключение кемперът трябва да изпреварва триколката, за да открие най-доброто място за обяд или нощуване и да предостави удобства за Пешо и майка му.

Да, обаче сутринта Пешо, Иван и Нед успяха да ни изпреварят в първите 30 км до Русе и се озоваха сами в наситения с трафик център на шестия най-голям град в България. През това време Сашето пишеше обзорната си статия за втория ден от приключението ни. Обикновено се вихря късно вечер и сутринта ги публикувам, но през втория ден се случиха доста събития и не успях да опиша всички, а и ракията… 

И така се наложи да дописвам сутринта днес. 3 часа. Ти, читателю, съм сигурен, че ще ми простиш, защото статията е много важна за теб. Но Иван и Нед, идеолозите на това пътуване, се държаха като бесен родител с очила, който никога не ти дърпа ушите, но от лекциите му боли повече. Възможно е обаче да не се държат толкова зряло, когато прочетат тази статия и разберат, че 3 часа съм писал статия, докато те са бъхтили в жега и трафик. 

А относно трафика в Русе – ужас! На влизане имаше километрична опашка от тирове, което е принуждавало триколката да се движи в една лента заедно с автомобилите, каращи с 90 км/ч. Доколкото разбрах, налагало се е колите да спират зад триколката, за да не я смачкат.

Идеята да преминем през Русе беше, да отидем до велосервиз, за да сменим счупеният дерайльор. Разбира се, майсторът в сервиза се оказа познат. 

Другата причина да минем през Русе, бе да изпратим един от членовете на екипа ни – Боян, веселия и вечно позитивен оператор, който помогна безкрайно много за заснемането на мощни кадри за краткия ни филм. 

Бо трябваше да се прибере, за да се грижи за баба си, но при всички други обстоятелства би останал. Дори в настоящите вечерни часове, в които пиша тези редове, той се появи в Mеssеnger крайно загрижен: 

Остатъкът от деня за нас продължи плавно, осеян само с успехи. Ние с Яна и Креми намерихме поредните гостоприемни мили хора, които ни поканиха на поляната им, където след няколко месеца ще има къмпинг. 

Предложиха ни ток, вода, тоалетна, барбекю на плоча, а градинката им бе напръскана против комари, кърлежи и змии. Какво по-хубаво място да празнуваме рождения ден на Нед.

Дам, Недялко днес става на 32 години, а тортата му бе впечатляваща – брауни, поръсено отгоре с печени брашнени червеи. Креми, жената на Нед, прави страхотни сладкиши с насекоми. Според нея насекомите ще станат част от менюто ни и ако сега сме свикнали да хапваме суши например, то преди 30 години сме гледали на него, както сега на бонбони с щурци.

А сега отново трябва да кажа „докато пиша тези редове се случва еди-какво-си“, обаче не ми пука за възможността да се превърне репликата в  клише. 

В момента слушам Save The Night в изпълнение на вокали – Кремена и Нед, и китара – Нед. Не мога да опиша с щракане на клавиатурата какво изпитвам. Просто си пусни песента и продължи да четеш.

Иначе през втората част от деня колоездачите ги валя силен дъжд. И това трябва да звучи единствено окриляващо. Пешо, Нед и Иван пристигнаха суперенергични, развълнувани и мокри. 

Отново в края на този пътепис ще си позволя да цитирам майката на Пешо:

Не мога да повярвам какви мечтатели реалисти сте. Имам чувството, че съм изплувала от еднообразието на ежедневието си, браво! 

Лягам си. До утре!

ВИЖТЕ ИСТОРИЯТА ЗА ДЕН 4 ОТ ВЕЛОПОХОДА "ЕВРОВЕЛОЗА ВСИЧКИ"

А ако искате да подкрепите инициативата „Евровело за всички“, може да го направите на balkanseverywhere.com. Целта ни е създаването на второ колело за хора в нужда и ново приключение, тъй като всички трябва да сме равни!

Снимки: Нед Дервенков