Приключения

След шарен и весел първи ден, вторият (06.08) започна на брега на Дунав, премина през гористи местности, натоварени междуградски пътища и завърши, минавайки през уютни, китни селца.

Любимото ми начало на деня, когато приключенствам близко до водоем, е 10 секунди след като си отворя очите, да се пльосна във водата. Разсънването, контактът с природата, плуването в началото на деня инжектират усещане, което винаги ме държи супер бодър и енергичен през деня.

Един чай, розов крив домат със сирене за закуска и с Нед бяхме по колелата в посока Тутракан. Началото беше гръмко. Черният път, през който минахме в този участък, бе обгърнат от амазонска растителност, която пък е свърталище на целеустремени вампири. 

Единственият шанс да се спасиш от кръвожадните комари, е ако им избягаш. Но колкото по-бързо се опитваше Нед да върти триколката по каменистия горски път, толкова по-често буксувахме (по статистическата извадка при всяко 7-мо завъртане на педалите, гумите превъртат по един път).

Ден 2 започна нацупено като сърдити баби-комшийки. След като се измъкнахме от дунавската фауна и си мислехме, че щастието ни е настигнало, се появи най-ужасният баир досега – 1 час изкачване със средна скорост 2,5 км/ч. 

С Нед се наложи да се сменяме два пъти. Въпреки че ние сме си горделиви момчета и като започнем нещо силово, гледаме да си го довършим. Иначе някой ще ни отмъкне залъчето.

В Тутракан трябваше да направим много кратка почивка за по един фреш, тъй като 10:00 минаваше и горещината налазваше. Тук предизвиках малко забавяне в графика, тъй като кабелът ми за зареждане на телефона се скъса и трябваше да обикалям между банкомати и магазини, докато си взема нов. 

Гузен, поех шофирането на триколката за следващите 17 км до локацията за обяд. Взехме ги за 1 час и 30 мин, което беше абсолютен рекорд до момента. Освен това с Пешо и Нед се сдобихме с безценната информация, че след 12:00 асфалтът е нагорещен като дюнерджийница през лято.

Този участък от маршрута „ЕвроВело 6“ ни срещна с няколко bikepacking колоездачи – две момчета от Германия, с които се заговорихме и ни разказаха, че вече 8-и ден карат от Белград. Разминахме се и с две момичета от Холандия, но те избягаха от нас. Или от Нед.

За обяд Креми, Яна (на Пешо майка му) и Иван бяха направили лимонада, салата със същите розови криви домати от сутринта и яйца по панагюрски с много чесън. Чесън за борба с вампири.

В 16:30 с Пешо и Нед отново се метнахме на пътя в посока село Ряхово. Първите 20 км бяха по равен път, обграден от поля със селскостопански култури. Обидно монотонен участък, в който с Нед се сменяхме на триколката от скука, а Пешо заспа.

Последните две села обаче бяха едни от най-красивите, които съм виждал. Всъщност сигурно съм минавал и през други такива, но с кола. Село Бабово и село Ряхово ни грабнаха веднага с вниманието към детайла на жителите им. 

Чистички, с подстригани тревички по тротоарите и много рози. Освен това цял ден ми се ядяха сливи и точно в тези последни две села успяхме да си намерим сливово дърво.

Къмпингът ни беше на един пуст паркинг до брега на Дунав. Хармонията, вечерната манджа на Иван и къпането в реката по залез-слънце дадоха един голям болднат успех на днешния ден.

Хайде от мен чао, връщам се на масата при останалите. Лека вечер!

А ако искате да подкрепите инициативата „Евровело за всички“, може да го направите на balkanseverywhere.com. Целта ни е създаването на второ колело за хора в нужда и ново приключение, тъй като всички трябва да сме равни!

ВИЖТЕ ИСТОРИЯТА ЗА ДЕН 3 ОТ ВЕЛОПОХОДА "ЕВРОВЕЛОЗА ВСИЧКИ"

Снимки: Нед Дервенков