Култура

Нощ на литературата, както многократно съм казвала, е любимото ми книжно събитие. Винаги го чакам с голямо нетърпение, защото знам, че ще намеря следващите си любими четива. Десетата Нощ на литературата беше специална, разбира се, а аз самата имах половин юбилей, защото за мен беше пети пореден път, в който заедно с Мимето (моята книжна другaрка за четвърти път!) тръгнахме по следите на словесната магия и се оставихме да бъдем отведени в различни литературни кътчета на истинския и въображаемия свят.

За тези, които не са запознати със световното събитие, което се провежда и в редица градове у нас, форматът е следният: На всеки половин час известни личности, преводачи, писатели, актьори четат откъси от книги на европейски автори. Това се случва едновременно навсякъде в т.нар. читателски гнезда. Читателските гнезда могат да бъдат най-различни (и все интересни!) места - от барове и кафенета, през магазини и студиа, до културни центрове, театри, споделени работни пространства, тавани и мазета. Нощ на литературата е както чудесен начин да се запознаеш с различни автори и произведения, така и възможност да преоткриеш града, в който се провежда.

И след като вече знаеш това, предлагам да не губим повече време и да потегляме на литературното ни пътешествие!

Помощ? Помощ!

Стартирахме нашата обиколка от Unique Estates - книжното гнездо на Австрийското посолство. Книгата, която те бяха избрали, не е художествена, по-скоро е опит да се адресира един важен и наболял проблем - този за човешката солидарност и съпричастност. Като социален работник по образование (и душа) и човек, който се занимава с каузи и благотворителност, темата силно ме вълнува, а откъсът от "Помощ? Помощ! Изходи от глобалната криза" на Томас Гебауер и Илия Троянов се опитва да даде някои решения на предизвикателства, с които всички в сферата се сблъскваме.

Авторите остро критикуват състоянието на съвременния свят и ориентираната единствено към печалба експлоатация на хора и природни ресурси. Но те дават и надежда, като посочват примери и начини за промяна към по-добро и призовават за борба срещу структурните причини за неравенството и потъпкването на човешките права.

Не бих казала, че самият стил и начин на писане са много интересни - малко сухо звучеше, а едно изречение беше толкова дълго, че всички дружно се загубихме в него, но това не прави книгата по-малко важна. А и в залата, в която четеше Николай Колев, логото от плаката на събитието много интересно се отразяваше в една стъклена бутилка, та направи тази чудесна снимка!

Глава, пълна с радост

Преместихме се в градината на същото място, където се помещаваше читателското гнездо на Европейската комисия. Миналата година то беше в един бар и четенето беше много интересно - сега също останахме приятно изненадани. Откъс от книгата с разкази на Огнен Спахич "Глава, пълна с радост" прочете актрисата и певица Лили Гелева. Гласът ѝ беше толкова подходящ, че нямаше как да не се възхитим на уменията ѝ, текстът буквално се "изигра" пред нас.

Самият Спахич определя мисията си в литературата като постоянно усилие да предаде най-силните и интензивни емоции на нашето съществуване. Неговите герои са уязвими и в същото време напълно непоклатими в способността си да живеят чрез тази уязвимост.

Книгата е носител на Наградата на ЕС за литература за 2014 г. така че не е случайно избрана - определено бих я прочела с риск в главата ми през цялото време да звучи гласът на Лили Гелева. Четирима български автори и тази година ще се борят за престижната награда - стискаме палци на всички тях!

Балада за един счупен нос

Преместихме се малко по-нагоре по улицата до гнездото на фондация "Детски книги" във филмотечно кино "Одеон". Още на вратата ни посрещна познато лице - Мануела, което винаги е добър знак, а вътре бяха и Вал и Лора от фондацията. Тук се срещнахме и с книгата, която категорично спечели сърцата ни в десетата Нощ на литературата - "Балада за един счупен нос" на Арне Свинген. Тъжна, комична, оптимистична - това е книгата, която несъмнено ще си купя възможно най-скоро и за която ще говоря дълго след това.

„Балада за един счупен нос“ е история за смелостта, за страха, за тормоза в училище и за музиката. Но най-вече история за съдбоносните дни в живота, за дните, когато те залива лавина от събития. А после вече нищо не е същото.

Няколко кратки откъса от нея бяха "озвучени" от Момчил Степанов - безспорно най-добрият избор за четец тук. Четците имат изключително важна роля, тъй като как ще приемем думите зависи от тяхното възпроизвеждане на текста. И когато е някой с богат опит (какъвто е случаят), магията неизбежно се прехвърля върху всички слушатели.

Време е за суинг

Продължаваме "музикалната вълна" в съседната врата, отново кино "Одеон", със "Суинг тайм" на Зейди Смит - изборът на Британското посолство. Това не е първият ми досег с авторката и макар че още не съм дочела "Бели зъби", мога категорично да заявя, че тя е неповторима разказвачка. Книгата предстои да излезе на български език, така че ние бяхме сред първите, които имаха възможност да чуят откъс от преведения от Невена Дишлева-Кръстева текст в "изпълнение" на Наталия Цекова. Още един избор точно в десятката, тъй като тя е актриса от ромски етнос, а книгата на Зейди Смит е за две шоколадови момичета, които мечтаят да танцуват.

"Суинг тайм" е дълбоко човешки, бликащ и енергичен разказ за приятелството, музиката и корените на упоритостта, които ни формират и които надживяваме. Буйният танц под музиката на времето ни понася от Северозападен Лондон до Западна Африка.

Република от светлина

Последната ни спирка за тази Нощ на литературата е Photosynthesis и читателското гнездо на Институт Сервантес. Заглавието на книгата на Андрес Барба -  "Република от светлина", веднага привлече погледа ми, а и решихме да оставим мистерията за последна спирка, преди да отидем да вечеряме. На теория можеше да стигнем до още едно място, но решихме да приключим с пет за моята пета годишнина. Откъс от загадъчната история прочете Асен Кукушев, а ние се озовахме във въображаем тропически град, където внезапно се появява група странни деца и започват да се случват още по-странни неща.

Децата нямат ясен лидер, говорят на непознат език, стават все по-дръзки, а след кървав сблъсък мистериозно изчезват. Започват да изчезват обаче и деца от добри семейства в града… Историята се заплита с нарастващо напрежение, за да завърши със стряскаща развръзка.

Ясно е, че не стигнахме до въпросната развръзка, но моето любопитство беше разпалено и аз смятам да стигна до нея като си взема книгата.

Нощ на литературата винаги предлага интересни заглавия - някои по-известни, други напълно непознати за мен като читател, много различни едно от друго. Затова и се радвам, че с всяко изминало издание виждам все повече и все различни хора - млади и по-възрастни, различно облечени, цветни или по-семпли, но всички готови заедно да преживеят нещо магическо. Защото литературата ни показва как можем да сме различни, но все пак обединени и как в крайна сметка приликите и това, че сме хора, е по-важно от всички разлики и всеки, който се опитва да ни раздели.

Благодаря на Мимето, че за пореден път споделихме това преживяване, и на всички, които по един или друг начин бяха част от десетата Нощ на литературата - вие сте книжни вълшебници!