Освобождението на България
Изображение: www.wikiwand.com
Едва ли има българин, който да не чувства гордост при споменаването на датата 3-ти март. Освобождението на България е фактическото възстановяване на българската държавност след петстотингодишно османско иго, в резултат от Руско-турската война (1877 – 1878). Основите на българската независимост са положени със Санстефанския мирен договор. На 12 /24 април (нов стил) 1877 г. в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който е обявена война от Русия на Османската империя. Бойните действия освен на Балканите се водят и в Кавказ. Посредством действия за заблуда на противника, руската армия създава усещане у османското главно командване, че основните руски сили ще бъдат стоварени в Добруджа. На 15 юни (27 юни), руски части, командвани от генерал-майор Михаил Драгомиров, извършват десант на река Дунав при Зимнич – Свищов.
Основният стратегически замисъл на османското командване е групировката на Сюлейман паша да разбие частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх Шипка и като премине в Северна България да се съедини с обсадените в Плевен османски войски под командването на Осман паша. След това се планирало чрез съгласувани действия от изток, запад и юг руските войски да бъдат отхвърлени на север от Дунав. В този критичен момент руското главно командване осъзнава, че не разполага със сериозен стратегически резерв за отразяване на контраатаката. Героичните сражения, разиграли се под връх Шипка, решават изхода на войната. В рамките на Предния отряд е и цялото Българско опълчение. Победата на защитниците е повратна точка, последвана от окончателна победа за Русия в останалите територии на българска земя.
Войната завършва с подписване на Санстефанския мирен договор и обособяване на територия на независимо Българско княжество. Възстановяването на България е потвърдено с Берлинския договор, като юридически чак до 1908 година Княжество България е трибутарно, макар на практика да е независимо от Високата порта. Новосъздаденото Княжество България е самоуправляващо се, но зависимо от Османската империя. То е трибутарно(плащащо данък) със свое народно правителство и войска. Източна Румелия е област в рамките на Империята, ползваща се с административна автономия, включително собствени въоръжени сили („местна милиция“).
