Успелите споделят

В първата част на това интервю те запознах(ме) с Диди (както я наричат приятелите ѝ) - консултант по достъпна среда, отдаден читател и дигитална нинджа. Диди е човек, който се бори за нещата, в които вярва, и когато види, че нещо не е както трябва, опитва да го поправи. Защото за мен и теб да влезем в магазин за шоколад, може да не е никак трудно, но за човек в инвалидна количка може да се окаже невъзможно. Едно никому ненужно стъпало, поставено на грешното място, често е разликата между "моженето" на едни и "неможенето" на други. Време е да продължим разговора, защото Диляна Денева има още какво да ни каже. И то все важни неща - води си бележки! 

Ти си един изключително активен човек, но знаем, че пред хората с увреждания има немалко препятствия. Как се бориш със стереотипите, какво те мотивира да се опитваш да промениш нагласите на обществото, как успяваш да не се отчайваш от ситуацията?

Ще ми се да кажа, че съм супергерой и препятствия и стереотипи изобщо не ме засягат. Това не е истината, но съм се научила (всъщност уча се постоянно) да ги използвам като инструмент за това да стана по-силна и осъзната. Сигурно прозвуча като ужасно клише, но е вярно за мен. Регистрирам проблемите и търся как мога да бъда полезна за преодоляването им - с наличното ми време и енергия.

Отчаянието просто е контрапродуктивно, а аз обичам да виждам резултати. Ако аз реша да виждам себе си като жертва - на съдбата, държавата, илюминатите, няма сила, която да ме измъкне от тази дупка. Взела съм осъзнато решение да се уча постоянно, да развивам силните си страни и да търся възможности.

Нима това не е добра стратегия за всеки човек? В този ред на мисли не виждам защо аз да съм изключение и да избера пътя на отчаянието.

С теб се познаваме покрай "Аз чета" и не мога да не те попитам нещо книжно - препоръчай ни книги, които биха помогнали на читателите ни по-добре да разберат различните от тях хора.

По принцип привилегия на четенето е да ни показва множество гледни точки и неназидателно да ни учи, че светът е много по-шарен от собствената ни реалност. Така че на първо място препоръчвам четенето на книги като цяло. То развива мисленето и чувствителността ни - достатъчни предпоставки за това да бъдем по-добри в разбирането на околните. Защото всички около тях са различни (усмихва се). Достатъчно си поживяхме в режим на “равенство” и видяхме до какво ни доведе, така че признаването на различията като неизбежни и нормални е наложително.

Отвлякох се… Ето какво бих препоръчала по субективни причини.

• Всичко на Фредрик Бакман, но не и една след друга. Тоест, не се изкушавайте да завършите негова книга и веднага да подхванете следващото му заглавие, защото доскучава. Но иначе той е прекрасен разказвач, който умее да играе с емоциите на читателите и те кара да заобичаш и най-шантавите му герои.
• Всичко на Малкълм Гладуел - съжалявам, не мога да отлича една книга. Това, което можете да си вземете от него, е умението да виждате света от различен ъгъл.
• “Крехко равновесие” от Рохинтън Мистри (изд. “Лабиринт”) - тази книга те праща така надълбоко в дебрите на кастовата реалност в Индия от 70-те години на XX век, че моментално започваш да се чувстваш невероятен късметлия. Неизбежно е да се привържеш към героите, а те са различни по всички параграфи от всеки, който чете това интервю.
• Не мога да пропусна “Моите красиви рога” от Радостина Николова (изд. “Мармот”), която пък е чудесен повод да започнете разговор с вашето дете за различните от тях.

Имаш една страхотна статия в блога си за анимационни герои с увреждания, която толкова харесахме, че част от нея излезе и на нашия сайт. В тази връзка - колко е важно според теб да говорим с децата на тази тема и как да го правим?

Безкрайно важно е. Анимационните филмчета, споменати в статията, са чудесен повод да започнете разговор. Нека темата за хората с увреждания присъства и в най-обикновени, делнични разговори. Да не е специална и сериозна лекция, защото така бихте показали на децата, че и тяхното отношение трябва да е специално. А то няма нужда да бъде такова. Човек обича да се чувства специален с качества и постижения, а не с някаква физическа особеност.

Докато не започнем да виждаме деца с увреждания в училищата, този диалог ще е наполовина загубен, признавам. Защото ще има разминаване между това, което ви насърчавам да ги учите - че няма причина да се отнасяте различно към хората с увреждания, а ключова институция на практика не ги допуска. Но докато стигнем този етап на еволюционно развитие, можем да подготвяме децата си за него.

За финал - какво е твоето послание към читателите на Uspelite.bg?

Щом сте тук - продължавайте да търсите положителните истории и примери около вас и ги следвайте. Четете книги и търсете труднопостижимите цели. Всеки ден намирайте начини да ставате по-добри в това, с което се занимавате, и не забравяйте, че провалите са опит, който можете да използвате за следващата си голяма идея.