Лично мнение

"Някои вярват, че само голяма сила може да държи злото под контрол, но не това открих аз. Дребните, ежедневни дела са тези, които държат мрака на разстояние. Малките действия на доброта и любов."

Мисля, че понеже този цитат е толкова добър, хората вярват, че принадлежи на Дж. Р. Р. Толкин. Всъщност е нещо, което Гандалф казва във филма "Хобит", но е част от сценария, не от книгите. Това, разбира се, не го прави по-малко вярно, а точно днес резонира с всички нас малко повече. Или поне с мен.

Войната в Украйна е тема на всеки разговор днес - можем да видим мнения, снимки, новини навсякъде около нас. И така трябва да бъде. Което прави войната, дори на чужда територия, да се усеща твърде близо. Ужасно близо. Вярвам, че всички трябва да се вълнуваме какво се случва там в момента, но също така и да бъдем много внимателни с информацията по темата - важно е да сме критични, да не реагираме на всичко първосигнално и емоционално.

Защото пропагандата е по-силна отвсякога, което често прави лъжата, неразличима от истина.

И сред толкова смърт и разруха, как може въобще да говорим за добри новини? Какво добро се случва в момента?

Истината е, че като главен редактор на позитивна медия и аз често си задавам този въпрос. Имаме ли въобще моралното право да споделяме хубави неща сред толкова лоши?

Но затворим ли си очите за доброто сега, омаловажим ли усилията на всички хора, които се стремят да гонят мрака с ежедневните си добрини, тогава наистина сме обречени.

В началото на пандемията, лошите новини бяха повече и по-тревожни отвсякога - тогава дори "нормалните" медии започнаха да обръщат поглед към позитивната журналистика. Повечето, за жалост, за кратко. Доброто не е фокус, в доброто няма рейтинг. Но най-вече: какво печелиш от това хората да искат да бъдат по-добри? Ако погледнем голямата картина - всичко. По-добър свят, в който да живеем, бъдеще за децата ни. Но голямата картина е нещо твърде абстрактно - зрители, кликания, четения, рекламодатели - това ни трябва сега, в момента.

Бъдещето може да почака. Само че не може.

Вече 7 години ние се опитваме да мислим за бъдещето. Ако днес публикуваме Х на брой добри новини, обърнем внимание на "малките" неща, утре те ще се умножат. Разбира се, че не всеки ще се вдъхнови, но работата ни не е това - ние не ти казваме какво да правиш или как да го правиш. Казваме ти, че съществуват хора, които се борят за идеите си и наистина искат да направят света по-добро място за живеене. Дали това са повечето хора - не знам.

Един много умен човек и мой работодател в друг сектор вярва, че хората са добри по природа, просто не знаят откъде да започнат. Че всеки може да бъде успешен, но често е объркан. Че ако си подадем ръце и споделяме знанията си, доброто ще се случва, защото ще е добро за всички.

В дни като днешния не знам в какво вярвам аз. Светът изглежда полудял, хора с болни амбиции са готови да унищожат всички и всичко, за да властват над пепел. Понякога всичко е твърде много и твърде сложно, мозъкът и сърцето ми отказват да го разберат. Но над голяма част от всичко това нямам контрол. Имам контрол над собствените си действия - малки или големи.

И добрите новини ми помагат не да си заровя главата в пясъка (това е токсична позитивност) и да се правя, че злото не съществува (а за това, което се случва в момента има само една дума - зло), а да видя, че не всичко е черно.

Откакто свят светува не всичко е черно. Исторически погледнато има периоди с много черно, където всеки друг цвят бива погълнат в тъмнина. Но с цялото си сърце вярвам, надявам се, че ние живеем в по-добри времена. Времена И на добри новини, които не остават затиснати под тежестта на лошите. Не е лесно да ги извадиш на бял свят в моменти на толкова тъмнина, но е наша работа да го направим. Защото, както един мой любим автор (Тери Пратчет) е казал:

"- Но това не ти е работа, нали?
- Аз го правя да ми е работа. Аз съм вещица. Това е нашата работа. Когато на никого не му е работа, тогава е моя работа - на един дъх изрече Тифани."

Вече 6 години съм главен редактор на Успелите и не съм се отказала да бъда твоята вещица на доброто. Не се отказвай да четеш добри новини. Да ги подкрепяш. Да ги споделяш. Имаме нужда от тях повече отвсякога (да, знам, че съм го казвала и преди, но моментите "повече отвсякога" за съжаление се трупат). Затова нека се опитаме да бъдем по-добри отвсякога. Един с друг и към самите себе си.