От сърце

Идеята за тази статия се роди от поредния разговор, в който застанах зад становището, че парите не са най-важният фактор в човешкия живот. След това реших, че ще се насоча към нещо много по-ползотворно. А именно нещата, които не зависят от тях.

Много пъти съм се замисял, когато някой срещу мен твърди, че именно едни финикийски знаци са най-фундаменталният елемент от нашия живот. Не харесвам становища от рода на: „Това е единственият начин да помогнеш“; „ Само така може да живееш добре“, но всеки има своите виждания. Не отричам, че парите са основно средство за общонормален живот. Не отричам, че на моменти съм споделял подобни възгледи, но мисля, че всеки го е правил, когато види как невинен детски живот зависи от финанси.

За жалост, са много животи. В тези мигове се чувстваш безсилен. И да имаш огормното желание да подкрепиш подобна кауза, осъзнаваш, че възможностите ти са нищожни. Правиш го с надежда. Отново и отново. И ставаш все по-безсилен, защото и ти имаш потребности. Всеки има нужда от подкрепа, а ти започваш да се питаш дали именно парите не са основният фактор за оцеляване.

Дори да изглежда така - не са. Мисля, че всеки е достигал до това заключение поне веднъж или все някога ще осъзнае това.

Най-голямото богатство в човешкия живот е да поставиш поне веднъж чуждата нужда пред своята.

Не звучи особено трудно, но не е никак лесно човек да преодолее егото и потребностите си. И твърдението, че парите са единственият начин да бъдеш полезен е повече от абсурдно. Добрината не се измерва в пари. Тя изобщо не се измерва. Тя иска единствено да бъде оценена.

„Бъдете добри, когато това е възможно. Това винаги е възможно.“

Лесно е да се каже, нали? Малко по-трудно е да се направи. Затова реших да предложа на всеки читател, а и на себе си, няколко идеи за това как можем да бъдем полезни, дарявайки единствено времето си. Нищо повече от това да бъдем доброволци. Единствено да проявим добра воля. Във волята се корени силата на духа, там се крие истинската свобода, с която човек разполага - избора. А добротата е един от най-прекрасните добродетели. Тя е чистота, чисти намерения и действия.

Следвашият път, когато си кажете, че не можете да помогнете на някого, на дадена кауза или да бъдете достатъчно полезни, защото нямате нужните доходи, се замислете над следните предложения:

Раздавай хранителни помощи на хора в нужда в София

През зимния сезон Българският Червен кръст започна поетапно раздаване на хранителни продукти на хора в нужда от социално подпомагане из цялата страна, включително лица и семейства, инцидентно пострадали от бедствия и аварии при форсмажорни обстоятелства. Повече за инициативата може да научиш ТУК, като е важно да забележиш, че твоята задача е да раздадеш вече дарени продукти. Никой не търси твоите пари, а единствено твоята добрина и помощ.

Придружи незрящ за разходка в Южния парк в София

Инициативата, за която вече разказахме, е целогодишна, като заплащаш единствено с два часа сред природата с човек, който има нужда от добрината ти. С красивата идея може да се запознаеш ТУК. 

Съставяй въпросници към детски книги за платформата Книговище

Мисля, че това е страхотна възможност, ако обичаш децата и литературата. Защото децата са истински дар и от нас зависи да им се отблагодарим подобаващо за всяка радост. ТУК можеш да прочетеш повече.

Посети самотен възрастен човек

Подобни инициативи има в много населени места из страната. А дори в твоя град да няма, това не означава, че не може да го сториш. Все пак повече информация за каузи като тази може да намерите ТУК.

Грижи се за кученцата в общинския приют

Eдин прекрасен шанс да зарадваш себе си и едно мило създание. Подобна кампания организира приюта в Слатина.

Това са само малка част от добрините, които може да извършим без да е необходимо да отделяме от финансите си. Да не забравяме, че може да изчистим улицата пред блока, да вдигнем изхвърлен отпадък, да дарим кръв, да проявим гражданска инициатива, подобно на тази вдъхновяваща история. И в такива случаи възражения като: „Защо да върша работата на друг?“ , „Защо да го правя, като другите няма да постъпят така“ са просто оправдания и признак на регресивно мисление. Никой не би възразил, ако някой му подаде ръка, когато му е трудно. Защо и ние да не го направим? Зависи единствено от нас. Нека не забравяме следното :

„Не мога да направя всяка добрина, от която светът се нуждае, но светът се нуждае от всяка добрина, която мога да направя.“