От сърце

Изключително много пъти съм писала и говорила за това колко е важно да си грамотен. И няма да престана да го правя. Днес обаче ще се опитам да пренебрегна частта от мен (доста голяма и трудна за игнориране), която постоянно гледа правописа и пунктуацията и ще кажа нещо, което все пак, колкото и да не ми се иска да призная, е вярно - ГРАМОТЕН ЧОВЕК НЕВИНАГИ Е РАВНО НА ДОБЪР ЧОВЕК (същото важи и за връзката между умен и добър). И обратното - това, че някой не успява да се изрази граматически правилно, не го прави непременно по-лош от грамотните хора.

И преди да решиш, че говоря пълни глупости и внезапно ме е напекло слънцето, което се опитва да си пробие път през облаците в този мартенски ден, ще ти кажа защо пиша този текст. Поводът е бележката, залепена върху витрината на квартален магазин в Пазарджик: 

Понеже все пак работя като редактор, първото, което забелязах, разбира се, бяха грешките. И след това ми идеше да си ударя един шамар, защото в случая те не са най-важното - НАМЕРЕНИЕТО Е ВАЖНОТО.

Фактът, че това (очевидно) са добри хора, които се опитват да помогнат, както могат. Без да парадират излишно, без да задават въпроси, без да имат претенции, че спасяват света. Тихо и кротко, собствениците на това малко магазинче за хранителни стоки са решили да направят нещо добро за ближния си. Не защото така е модерно, не защото днес е световният ден на нещо-си или защото е зима, а просто защото смятат, че всички сме хора и тези, които са се озовали в безизходица, заслужават нещо по-добро от това да ровят в кофите за храна.

В случая съм ядосана на себе си, понякога неспособна да видя отвъд собствените си ограничения.

Вглъбявайки се в нечий правопис (или нещо друго, което ни прави впечатление на пръв поглед), понякога може да изпуснем посланието.

А то има значение (и правописът има значение, разбира се, но има много причини някой да не го владее толкова добре, колкото друг).

И тук няма как да не се запитам - дали е по-добре да си добре образован и грамотен, но незаинтересован, или с лош правопис и добри намерения? В крайна сметка всички правим това, което намираме за редно и нужно. И всеки изразява своята съпричастност към околните според възможностите си.

Моята молба е да не забравяш, че магията (на доброто) е навсякъде, стига да имаш очи да я видиш. И понякога да пренебрегнеш това как е поднесена за сметка на истинското ѝ съдържание.

Знам, че аз ще се опитам да го направя.