Интервюта

Едва на 19 години Енчо Мишнев може да се похвали с не един или два покорени върхове. Но не от онези, които алпинстът Боян Петров катери неуморно, а такива в необятния свят на информатиката. За последните пет години той печели 4 златни и сребърен медал от Балканиади и 3 сребърни и един златен от Международни първенства по информатика. Вече завършил гимназия, младежът от Ямбол гледа уверено към бъдещите си успехи.

Вече си постигнал повече от много хора. Кой е най-скъпият ти успех?

Зад гърба си имам серия от първенства на регионално и световно ниво, като ми предстои участие в пето Международно първенство по информатика. Засега имам само едно злато от Международно първенство - в Тайван 2014 г. Тогава станах десети в света и смятам, че това е най-големият ми успех до момента.

В състезанията по точни науки като математика, физика, химия, информатика и т.н. участват страшно много хора. Във финалите на турнирите ни има по над 300 души от повече от 80 държави. Поради това организаторите обособяват групи от златни, сребърни и бронзови медалисти сред най-добре представилите се. Така че да си златен медалист не означава, че непременно си първи в света, а че си сред най-добрите.

Как се запали по информатиката?

В първи клас харесах математиката и започнах да ходя по състезания, но не бях твърде добър. Веднъж успях да се класирам втори на национално състезание и това беше най-големият ми успех в тази дисциплина. Пет години по-късно разбрах за възможността да се включа в школа по информатика, а знаех, че добрите математици се справят добре и с това, така че реших да опитам. Още на първото си състезание се класирах първи и това ми даде страхотна мотивация да продължавам.

Имаш ли ментор, или просто човек, който ти помага да продължаваш напред и ти дава напътствия?

Единствената школа по информатика в Ямбол е тази на Антон и Руско Шикови. Смело мога да кажа, че дължа всичко на тях, защото няма как да започнеш да се занимаваш сериозно с информатика, без някой да ти обяснява материята в детайли през първите три или четири години. Материалът, който изучаваме в гимназията дори не се приближава до това, което е нужно, за да се състезаваш на международно ниво. Истината е, че човек не може да постигне нищо без школа и преподаватели, които да му помогнат.

Ти си едва на 19 години. Колко е трудно за човек на твоята възраст да остане мотивиран и да работи всеки ден, за да става по-добър в това, което прави?

През първите години, в които се състезавах, ми беше изключително интересно да се занимавам с това. Не го чувствах като лишение, защото използвах всяко свободно време, за да седна и да решавам задачи - нещо, което приемах като забавление. За радост, за този период успях да развия уменията си страшно много и да създам основи, които днес и в бъдеще мога да надграждам.

С приближаващото завършване естествено се появиха и други интереси и възможности за забавление. Има моменти, в които задачите и подготовката се усещат като задължение. Намалих тренировките, но съм натрупал достатъчен опит, за да поддържам високо ниво, без да отделям времето, което отделях преди.

През следващите години технологиите ще променят из основи живота ни. Смяташ ли, че развитието на компютрите ще направи нас, хората, по-малко значими?

В никакъв случай не смятам, че нещата ще се развият така. Очаквам тези процеси да ни засегнат след повече от десетилетие и да ударят първо по хората с ниска квалификация. Не мисля, че промяната в ежедневието ни ще е чак толкова голяма, колкото ни я представят, а и в крайна сметка не е толкова лошо да поверим някои дейности на машините.

Развитието на ИТ индустрията в България кара много хора да започват да се занимават с информатика. Имам съученици, които не са проявявали интерес към дисциплината в гимназията, а искат да я изучават в университет, защото виждат добри перспективи и възможности за развитие.

Ти си сред специалната група хора, които са представлявали страната си пред света. Какво значи за теб да си едно от лицата на България?

Наистина по време на международни турнири имам чувството, че представям България пред останалите. На световни първенства се срещам с хора от над 80 държави и огромен процент от тях дори не са чували за страната ни. Но за мен мисълта, че съм национал е ангажираща и води до притеснение, така че опитвам по-скоро да дам максимума от себе си и да се представя възможно най-добре.

Информатиката ти е помогнала да посетиш не една или две държави. Мислиш ли, че има нещо, с което се отличаваме и какво е предимството ни пред останалите?

Не бих казал, че това е нещо отличително за България, а по-скоро за хората от Балканите. Става дума за един особен стил на общуване, който граничи с топло фамилиарничене, но в изцяло позитивен смисъл. Лесно е да се сближиш и да станеш приятел с хора от нашия регион, докато другите народи се държат една идея по-студено.

Как виждаш бъдещето си?

Още миналата година подадох документи за “Кеймбридж” и получих условна оферта за учене там, след като преминах интервю и достигнах нужния успех в Математическата гимназия в Ямбол. Следващата стъпка е тегленето на студентски кредит, който покрива разходите за университетските такси. От своя страна “Кеймбридж” предлага стипендия за успех, която ще ми помогне да се издържам във Великобритания.

Това, че ще уча в чужбина обаче не означава, че ще остана да работя там. На този етап избягвам да правя дългосрочни планове, тъй като мисля, че за годините в “Кеймбридж” ще видя достатъчно, за да направя по-адекватен избор за бъдещето си.

Никога не съм живял извън България за по-дълъг период и не знам как е. Но за радост тук има добри възможности за развитие и има много компании, които предлагат работа при добри условия за хора с добро образование. Пример за това е наш бивш национален състезател, който работеше дълго време в един от европейските офиси на Google, след което се върна в София и казва, че се чувства по-щастлив у дома. Така че за мен идеята да се върна е абсолютно нормална.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.