Приключения

Този материал трябваше да е друг и да включва любими коледни истории на хора от екипа ни, но плановете се променят и днес ще ти разкажа за 5 различни зимни книги, които горещо (ха!) препоръчвам да прочетеш около Коледа. Защо казвам, че са различни? Често хората сякаш имат точно определена представа каква трябва да е Коледа (особено в книгите) и как изглежда Дядо Коледа. Радвам се, че все повече автори разчупват това, защото Коледа по света е различна, но и Коледа за всяко семейство, за всеки човек е различна. Щастливите хора имат един празник, нещастните - друг. Бедните и богатите (или поне небедните) също. А какво да кажем за духовно бедните?

За мен смисълът на празниците е да си подарим време. Времето е най-ценната и същевременно най-подценяваната мерна единица. Затова е важно да го ценим повече от всичко на света и да не го пилеем с лека ръка. Да го прекраваме с ценните за нас хора и да сме благодарни за нещата, които имаме. Важните неща, не колко пуловера сме си купили и дали имаме най-нов модел телефон. Защото много по-важно от това е да имаш топли моменти с единствения си коледен пуловер (поне аз имам само един) и телефонът да ти служи, за да те свързва с любимите ти хора, когато сте далеч един от друг.

Книгите имат силата да ни показват кое е истински важното. Имат силата да ни връщат вярата. Имат силата да ни припомнят кои сме самите ние. Това са петте книги, които го правят за мен по това време на годината - надявам се да го направят и за теб.

"Писма от Дядо Коледа" от Дж. Р. Р. Толкин

Никога няма да ми омръзне да говоря за тази книга, никога няма да спра да я препоръчвам. За разлика от "нормалните" хора, аз чак тази година прочетох "Властелинът на пръстените" и макар че поредицата е едно от най-епичните приключения, писани някога, за мен геният на Толкин се крие точно в "Писма от Дядо Коледа" (и "Мистър Блис"). В "детските" му книги (те не са много детски всъщност и страниците им изобилстват от намигвания към нас, порасналите деца) никога не знаеш накъде върви историята, която има собствен живот.

Защо обаче съм толкова впечатлена от тази книга?

Полярният мечок! 

Освен че прави пакости, също така обича да се намесва в писмата на Дядо Коледа, да го апострофира и да пише свои. Ще го познаеш по дебелите букви, защото не е никак лесно да пишеш четливо и правилно с такива големи лапи!

Почеркът на Дядо Коледа

На Северния полюс е студено – няма как да е друго. Затова съвсем логично ръцете на Добрия старец треперят. А и все пак дори той не помни рождения си ден, научил се е да рисува преди да пише, така че почеркът просто ни очарова.

Негово Широчество!

Най-доброто обръщение към „царска особа“ измисляно в историята на обръщенията към царски особи. Поне според мен. Откакто прочетох за него, понякога карам хората да се обръщат към мен с Ваше Нисочество (защото съм висока колкото един хобит някъде).

Взривяването на всички „Северни сияния“ за две години напред

Това особено много ме впечатли, любим момент от книгата ми е. И картинката към съответната случка беше много сполучлива. А и след това…

„Северния полярен мечок помоли своята братовчедка (и далечна позната) Голямата мечка да ни свети по-ярко от обикновено, а тази седмица наех една комета да ми помага при опаковането на подаръците, но и така не се получава.“

"Дядо Прас" от Тери Пратчет

Ако има автор, за който не обичам да пиша, това е Тери Пратчет. Защото е гениален. Защото е ненадминат. Защото по-велик едва ли скоро ще се роди. И защото аз съм само една Десислава, а той е СЪР Тери Пратчет! Безгранично е възхищението ми към стила му, начина на мислене и способността му да назовава нещата точно с думите, които едновременно режат като нож, но и галят като с перце. Фактът, че все пак в един момент аз и той едновременно сме крачили по тази земя, за мен е извънземен. А "Дядо Прас" е може би най-(прасо)коледната книга в историята на света (и нашия, и този на диска).

"ОНОВА, В КОЕТО ВЯРВАШ, ТЕ ПРАВИ ЧОВЕК. ЗА ДОБРО ИЛИ ЗА ЗЛО."

Кои сме ние без вярата си? Ако не вярваме в чудесата, как ще ги сбъднем? Ако не вярваме в справедливостта, как ще я има? Вярата е това, което ни прави хора. Точно тя прави нещата истински. Дори да не са. Без вяра в Дядо Прас (или Дядо Мраз) него няма да го има. С всички богове е така - някой да е споменавал Тангра напоследък? Не. Забравените неща спират да съществуват. Затова трябва да вярваме. Най-добре в себе си. В доброто. В света.

"Някога някъде и някак циферблатът на часовника просто нямаше никакво значение.

А между два логични момента се вместваха милиарди ирационални."

Трудно е да имаш любими цитати от книга на Тери Пратчет, по-лесно би било да я препишеш. Затова няма да продължавам, нито мисля, че има нужда да те убеждавам. "Дядо Прас" е книга като никоя друга и точно това я прави толкова специална - сякаш успява да улови (прасо)коледния дух и да го заключи на страниците, а когато ги разтвориш...е, ще видиш и сам.

"Доктор Проктор ще спаси ли Коледата?" от Ю Несбьо

Ако ти кажа, че Кралят е продал Коледа на алчен бизнесмен и могат да празнуват само тези, които похарчат минимум 10 000 за подаръци в магазините му? А ако ти кажа, че всичко коледно иначе ти е забранено – и песни, и свещи, и адвент календари, и ястия – трябва да си част от КЛУБА? Звучи ужасно, нали? Точно такова е! Това е малка част от сюжета на "Доктор Проктор ще спаси ли Коледата?". Бюле е едно от многото деца, които няма да могат да празнуват Коледа при тези условия. Но неговата най-добра приятелка Лисе няма да остави нещата така и аз знам, че всичко ще се нареди. Затова продължавам да чета, да се дивя, да се ядосвам, да се радвам…

Обожавам скандинавска литература, защото тя носи неповторим вид топлина и утеха. Скандинавските автори са доста прями и дори в детските книги говорят за "големите" неща и проблеми, не ги спестяват на децата. Бедност, смърт, трудно детство - все теми, които често писателите избягват, когато пишат за деца. Не и тези писатели. Те показват нещо много важно - че децата са силни, умни и способни да се справят с проблемите. Да търсят решения, да виждат изход дори когато ситуацията изглежда безнадеждна. Защото светът няма да стане по-добър от само себе си. Най-добрите истории са тези, които ни учат, че можем. А Доктор Проктор, Лисе и Бюле МОГАТ. Дай шанс на детските книги на Ю Несбьо - той (явно) може да пише всичко.

"Томте Туметот" от Астрид Линдгерн

Доскоро не бях чувала легендата за Томте Туметот, но в последните седмици съм я чела всеки ден. Тя всъщност не принадлежи на Астрид Линдгрен, по-скоро е преразказана и пренаписана от нея, а на български е преведена в рима (какъвто е оригиналният текст) от Мая Дългъчева. Огромно е възхищението ми към преводачите по принцип, но в случая е дори по-голямо, защото текстът звучи превъзходно, лее се върху страниците и те пренася сред високите преспи, в малко селце със спретнати къщурки, обори и колибки, където пазителят дух Томте Туметот обикаля и "своите думички тихо нарежда":

"Хиляди зими, стотици лета
спомня си моята бяла брада:
идват – отиват си, идват – минават…
Свършва студът, пролетта наближава!”

Това са думи на надежда. В най-дълбоката зима Томте обикаля всяка нощ фермата и проверява животните, а накрая и хората в къщата. Той дочува техните сънища-мечти по хубавите пролетни и летни дни и изрича успокоителните си думи. Това е книгата, която бих препоръчала като вечерен ритуал. Книгата, която поне на мен ми помага да се справя с тревожността. Книгата, която ни помага да не губим вяра и надежда, че дори след най-тежката зима, идва пролетта.

"Бяла приказка" от Валери Петров

Оставих я за накаря, но не защото е последна - всяка книга тук е първа, но исках да завърша с български автор. 

Знам част от "Бяла приказка" наизуст. Винаги съм я знаела. Това е едно от произведенията, наред с много стихотворения, от които още помня по няколко куплета и винаги съм готова да изрецитирам малко, ей така, за разнообразие (понякога и пея без причина, все едно живея в мюзикъл). Сякаш съм се родила с "Бяла приказка" в главата си. И има логика да е станало точно така - все пак съм родена в бялата приказка на Малък Сечко. 

“− Казва се „приятел пръв“,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си;
пръв за теб леда пролазва;
пръв за теб пролива кръв −
ето затова се казва,
че приятелят е „пръв“!”

Иска ми се да завърша с тези думи, защото са важни. А се надявам ти да продължиш да четеш, но не тук, а на страниците на книгите, които споменах.

Топли празници!

Заглавна снимка: Петър Хаджиколев