Хората със Синдром на Даун имат нужда от теб! Не само днес
21 март е обявен за Международен ден на хората със Синдрома на Даун. Денят, в който можем да си обуем шарени чорапи, да се снимаме с тях и да обявим, че подкрепяме хората с това генетично заболяване. Но, разбира се, това не е достатъчно. Радостни сме да съобщим, че 10 години след създаването си, най-голямата организация на родители на деца със Синдром на Даун у нас е на път да осъществи своята мечта - изграждането на слънчево място за слънчевите деца.
Съвсем скоро, Сдружение “Синдром на Даун България” създаде кампанията “И аз съм тук… и имам нужда от теб!” в платформата за набиране на средства за лични и обществени каузи - HelpKarma.
Днес, в световния ден на Синдрома на Даун, ти разказваме повече за тази 10-годишна мечта с надеждата да дадеш своя принос за това тя да се превърне в реалност.
Екипът на платформата се ангажира да подкрепи каузата на родителите, като пусна в продажба серия от тениски в благотворителния базар към кампанията. Цялата печалба от тях ще отиде в полза на изграждането на центъра, който има амбицията да се превърне в еталон за грижата за тези деца у нас.
Нещо повече, HelpKarma организира група от български илюстратори, които даряват своя талант, обединени от каузата на децата с Даун. Всеки от тях е нарисувал картина, посветена на кампанията, а екипът на платформата ще пусне поетапно в продажба тениски и аксесоари с щампованите илюстрации.
В базарът на “И аз съм тук… и имам нужда от теб!” се включва и издателство Orange Books, чиито екип предостави книгата на Маргарет Атууд “Разказът на прислужницата” за благотворителна продажба.
Всеки от нашите читатели също може да стане част от кампанията, като направи директно дарение, купи тениска или книга от базара, или продаде свой артикул в него.
Синдромът на Даун е най-честата генетична аномалия, срещана сред хората. Според Световната здравна организация (СЗО) едно на всеки 1000 деца по света се ражда с Даун. Основната цел на днешния ден е да обясни, че хората с Даун не са болни, а просто генетично различни.
Децата със синдрома се раждат такива, защото при зачеването им, в техните клетки се образува допълнителна 47-ма хромозома. Именно затова, при тях се появяват редица физиологични особености, заради които те се развиват по-бавно от връсниците си.
При адекватна медицинска грижа и ангажираност на родителите, децата с Даун постигат прекрасни резултати, както във физически, така и в социален аспект. Обикновено те са интегрирани в масовото училище или чрез преминаване на допълнителни курсове, или без специализирана подготовка.
В началното училище, децата с една хромозома повече се справят добре и разликата им с останалите е почти незабележима. Но след това увеличаването на натоварването в клас и разделянето на групи по интереси, които са присъщи за тийнейджърите, създават по естествен път едно разделение.
Все по-често по света виждаме примери на хора със Синдром на Даун, които следват висше образование и са част от пазара на труда. В България съществуват ефективни примери за приобщаването на такива младежи към трудовия процес, но все още има много какво да се желае по отношение на грижата в ранна възраст.
