Успелите споделят

Христо Блажев е едно от популярните лица на сцената на съвременната българска литература, но от страната на книгоиздаването. Заместник-главен редактор в "Сиела" и създател на една от най-големите и активни Facebook групи за четене у нас - "Какво четеш...". Христо е едно от лицата в книгата "Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории" (AMG Publishing, 2019) на автора Даниел Пенев. В поредицата от интервюта, посветени на хората от книгата, вече ви запознахме с Мариела и Христо от Тук-Там. Очаквайте и другите вдъхновяващи истории!

Нека те върнем назад във времето - как откри магията на книгите и кой те запали по нея?

Беше лесно – у дома имаше огромна библиотека, която често разглеждах и се чудех какво ли се крие зад кориците. Например, години преди да се престраша да прочета „Замъкът на шапкаря” на Арчибалд Кронин, си фантазирах какъв ще да е този шапкар, че и замък да си има – и го смесвах с образа на Шапкаря от „Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол. Иначе първият ми „читателски” спомен е как баща ми ми чете на глас от „Синовете на Великата мечка” на Лизелоте Велскопф-Хенрих, чийто първи том по-късно имах удоволствието да преиздам, но за съжаление, вече бе отминало времето на такива творби.

Иначе първата книга, която си купих сам във втори клас, бе „Юрски парк” на Майкъл Крайтън, голяма радост беше и сетне я препрочитах безброй пъти.

В последните години виждаме все повече български автори да излизат на пазара със своите книги. Смяташ ли, че тази тенденция ще продължи и занапред?

Винаги са излизали много български автори, само дето в последните години започнаха и да ги четат (усмихва се). Вън от шегата, най-после имаме нормален пазар както във всяка друга държава – а именно местните автори да са най-продаваните. Защото години наред, дали заради липсата на качество, дали заради националния ни нихилизъм, челните позиции все бяха окупирани от най-шумните световни заглавия, които рядко си заслужават четенето (спомнете си сивонюансовата напаст). В нашето издателство всяка година получаваме стотици ръкописи и сред тях откриваме тези, които според нас заслужават шанс да дебютират. Пък после вече читателите решават, разбира се.

Ако погледнем към 2019-а година, коя е книгата от тези, които сте издали, която е оставила най-голямо впечатление у теб и защо?

Хм, не мога да се спра на една, но до три мога – и трите са нехудожествени, защото този тип книги ме вълнуват най-силно. В края на годината излезе може би най-трудният проект, по който съм работил – „Под различни небеса” на големия историк Норман Дейвис, глобална история без аналог. През лятото пък излезе друга историческа книга, „АК-47. Оръжието на XX век” на К. Дж. Чивърс, която ме впечатли изключително с това как през призмата на еволюцията на автоматичното оръжие показа как еволюира самата война през последните два века. И накрая, новото издание на „Силата на мита” на Джоузеф Камбъл ми е много свидно, защото тази книга заслужаваше да излезе по най-добрия възможен начин. Ох, и „Чекмо” на Момчил Николов не мога да пропусна, страхотен роман!

А за предстоящото време от 2020-а кое е заглавието, което очакваш най-много да излезе?

Пак ще издам три заглавия – едното е „Законите на човешката природа” на Робърт Грийн, мащабно изследване, обединяващо достиженията на много науки, от над 800 страници. Ново издание ще има за една мащабна книга, която ме впечатли още в университета – „Възход и падение на Великите сили” на Пол Кенеди, нямам търпение да я направя както трябва. И за да не е всичко само история, ще си призная, че с нетърпение чакам началото на новата трилогия на любимия ми фентъзи писател Джо Абъркромби: „Малка омраза” е работното заглавие. И нов голям роман от Алек Попов чакам…

Самият ти мечтал ли си да напишеш книга някога? И на каква тема?

От години съм си дал сметка, че нямам истински талант за художествена литература, за съжаление, мнозина автори не са така самокритични и продължават да пишат и пишат. Това да можеш да напишеш двеста що-годе четими страници не те прави писател, но нейсе. Та затова съм си обещал да не тормозя публиката с разкази и романи, които ще са около и под средното ниво, тук конкуренцията е прекалено силна и става все по-претрупано. Но пък имам желание да напиша нехудожествена книга за книжния бранш, само да видя кога и как (усмихва се).

Има ли литературен герой, на когото се оприличаваш? Защо точно той?

Да, имам си един основен любимец - Джубал Харшо от „Странник в странна страна” на Робърт Хайнлайн, защото е герой от романтичните времена на научната фантастика, който умее да се измъква от всичко с ум, не със сила. Това ми допада.

Завърши с любим цитат от любимо произведение.

Неизбежно ще е от любимия ми писател – Ромен Гари: „…никога да не срещнеш онази, която никога няма да те обикне, ето това вероятно е най-точното определение за човешко щастие.” Той ги умее тези афористични изречения, които пронизват по много личен начин всеки в сърцето.