История

Редица историци, политици и общественици участваха в дискусията „Знание и ценности“, провела се вчера в Дома на Европа. Те настояха за разширено изучаване на периода между 1944 - 1989 г. в българската история.

Тази промяна според тях ще спомогне за изграждането на активна гражданска позиция и критично отношение у младото поколение към случилото се у нас по време на тоталитарния режим, като за тази цел в учебната програма се включи изучаването на основните факти и процеси от посочения период.

От фондация „Истина и памет“, които са организатори на събитието, вече са внесли в образователното министерство списък с 26 факта и събития, които трябва да бъдат преподавани в училище. Сред тях са:

• Превратът на 9 септември 1944 г.;
• Масовите убийства и процесите на Народния съд;
• Ликвидирането на опозиционните партии;
• Сливането на БКП и държавата;
• Трите фалита на Народна Република България;
• Тоталната цензура върху всякакви изяви и т.нар. „икономика на дефицита“;
• Забраната за пътуване в чужбина;
• Незаконното прочистване на досиетата на тогавашните служби;
• Репресивният апарат на БКП и системата на наказателните лагери;
• Създаването на ТКЗС;
• Изнасянето на златния резерв;
• Асимилационната политика над мюсюлманските малцинствени групи;
• Прикриването на аварията в Чернобил.

Според доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет един от проблемите е, че в часовете по история не се изучава идеологията на комунизма. Като участник в изработването на новите проекти за учебни програми той направи сравнение между материала по българска история в 7 и в 10 клас, за да се разбере, че надграждане на знанията няма. Според проф. Евелина Келбечева, в момента тече фалшификация на родната история, която трябва да бъде спряна. Тя предложи образователни филми да бъдат включени в програмата, тъй като настоящите уроци са прекалено дълги.

На дискусията присъстваха още евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев(който заяви, че смята за притеснително 56% от българите да одобряват Тодор Живков), съпартийниците му Георг Георгиев и Методи Андреев, както и Борис Станимиров от Реформаторския блок. Образователният министър Меглена Кунева не присъства на събитието. Още през март тя обеща да има повече часове, посветени на най-новата история на България, след което ѝ бе връчена петиция за задължителното изучаване на тоталитарния режим в училище, подписана от президента Росен Плевнелиев, вицепрезидента Маргарина Попова, съветниците на държавния глава, 103 депутати от Народното събрание и 13 български евродепутати.

ВИЖТЕ ОЩЕ: ЕРИК ХОЛЗИ - АМЕРИКАНЕЦЪТ, КОЙТО УЧИ ЧУЖДЕНЦИ НА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ