Изборите минават и заминават, но избори правим всеки ден
Преди изборите всеки говори за обединение. След изборите идва време разделно. И макар че се очертава голяма част от гласувалите да бъдат представени в парламента (ура!), от два дни хората в социалните мрежи се карат и се делят. На гласували и негласували. На гласували за този или за онзи. На интелигенция и плебеи. Ако не си гласувал, защо не си гласувал. Ако си гласувал, защо си гласувал по този начин.
Аз отказвам да участвам в такива дискусии и вместо това искам да поздравя всички, които отидоха до урните и дадоха гласа си, осъзнато и информирано, за партията, която най-много се доближава до техните възгледи и ценности. Надявам се и останалите малко над 50% да се решат на тази крачка следващия път. Дотогава обаче има време. Много или малко - няма значение. Едни избори бяха направени, но избори правим всеки ден. И тези, всекидневните, са не по-малко важни. Всъщност често имат дори по-голяма тежест.
Може да избереш да НЕ коментираш пост на твой приятел, който има различно мнение от твоето. Или да го коментираш по някакъв умерен начин.
Може да избереш да НЕ си хвърлиш боклука ДО коша с оправданието, че е препълнен и няма място вътре. Сигурно има и друг кош - няма да ти се счупят краката да идеш до него или да задържиш боклука вкъщи (ако е нещо голямо и в момента контейнерът е пълен).
Може да избереш да НЕ крещиш на детето си в парка, защото се е изцапало. Никой не помни колко искрящо чисти са били дрехите му - животът не е реклама на прах за пране (дори да се опитват да те убедят в друго).
Може да избереш да НЕ дишаш във врата на човека пред теб на опашката в магазина - нищо няма да ти стане да отстъпиш няколко крачки назад.
Можеш да избереш да НЕ подминеш човек в беда, самоубеждавайки се, че някой друг ще му помогне. Ако всеки мисли по този начин, никой няма да спре. А човекът в беда някога може да се окажеш ти.
Може да избереш да НЕ мислиш за това кой какво НЕ върши и вместо това да свършиш всичко, което зависи от теб - вместо да развиваш теории, че всъщност боклукът НЕ се рециклира, просто го изхвърляй разделно в правилните контейнери. Без тази първа крачка, без да изпълниш твоята част от ангажимента, останалото е просто невъзможно.
Може да избереш да НЕ прибързваш с изводите - не е казано, че за всяко нещо трябва да си формираш мнение на момента. Информирай се от няколко места, разрови се, прочети различни гледни точки. И не се срамувай да промениш мнението си - нова информация излиза всеки ден.
Прочети още: "Не знам достатъчно, за да имам мнение по въпроса", или защо е важно понякога да нямаме мнение
Може да избереш да НЕ обиждаш, да НЕ използваш език на омразата. Или най-добре да НЕ мразиш, защото едва ли на смъртния си одър ще си кажеш "ей, добре че мразих еди-кой-си".
Можеш да избереш да НЕ даваш трибуна на безсмисленото и да се съредоточиш в това да правиш смислени неща. Може пък да ти хареса.
Или пък просто...
Може да избереш ДА бъдеш.
Да бъдеш човека, който винаги си искал да си. Да бъдеш човека, който вярваш, че можеш да си. Да бъдеш човека, който знае, че избира бъдещето на България всеки ден. С всяко свое (без)действие. С всеки избор. Защото изборите минават и заминават, но избори правим всеки ден. И от тях зависи също толкова много.
