Интервюта

Лазар Любенов - LAZO е от онези артисти, които мигом те грабват с талант, ведро настроение, ангажираност към градската среда и обитателите ѝ. Види ли език на омразата под формата на грозновата драсканица, Лазар оставя своя пъстроцветен превод, превръщайки София в по-разчупен, усмихнат и гостоприемен град. Изкуството му заразява не само пребиваващите в столичния център, но и хлапета от уязвими групи, включително деца-бежанци, настанени в лагер. Сърдечен човек с автентични послания и своя визия за изкуството, Лазар е нашият ролеви модел за стрийт артист. Когато не рисува, можеш да го откриеш в любимия ни Gifted или из улиците с гости на Free Sofia Tour.

Кога и как започна да се занимаваш със стрийт арт?

Преди пет-шест години започнах да експериментирам с приятели по строежи из Търново. Вдъхновяващ град, едва ли не люлката на българския стрийт арт, макар за някои тази титла да принадлежи на Търговище. Много от имената са минали през търновския факултет и са си оставили белезите из града. Израствайки в Търново, нямаше как да не мина през всичко това.

Аз цял живот си рисувам и дойде момент, в който се почувствах достатъчно зрял, за да си купя спрей. Реших най-сетне да изпробвам материала, за който само бях бленувал като дете.

Оттам насетне започнаха малко по малко разни намеси. По-сериозните ми и професионални стрийт арт занимания са вече на три години. 

Имаш ли любими примери за улично изкуство в София?

Arsek & Erase наскоро избухнаха със Serdika Tulip. Това е супер як пример точно защото всичко е направено, както се случват нещата на запад. Поръчано е, изговорено е със съответните институции и собственици на сградата, изработено е за поне седмица, направено е като хората и е на много ключово място в центъра на София. Прави огромно впечатление. Допреди това там май имаше реклама, останала още от социализма. Другите примери са безкрай. Nasimo, Nastera има чудесни неща из "Хаджи Димитър". Също и целувката на улица "Цар Симеон". Bozko също има впечатляващи намеси в "Хаджи Димитър". Неговите неща са малко по-мрачни, някак си доста резонират със София като среда и наистина ми допадат.

Един от добрите примери е и Николай Петров - GLOW. Освен че има редица участия и намеси в София и чужбина той успя да стигне и до Националната галерия. Мисля, че още има негови пана в двора на Квадрат 500. Според мен това е една огромна крачка към признаването на графити и стрийт арт изкуството и в България. На запад това се е случило отдавна и галериите продават творби на графити и стрийт артисти за огромни суми. Хубаво е, че и тук има наченки това да се случи. От друга страна, това подлудява истинстките графити ентусиасти, защото част от тях смятат, че тази култура трябва да си остане на улицата. Монетизирането ѝ според тях е негативен феномен.

Какво те мотивира да облагородяваш градската среда в София?

Най-силно ме мотивира попадането ми в самия център на града, където успях да си намеря квартира. Изведнъж много рязко се озоваваш в среда, която е доста изцапана. Без дисреспект към цялата графити култура - имам предвид, че отделно от тагове и бомби присъства голяма доза националистически графити, символи и глупости от разни ултраси.

В един момент осъзнах, че мога да взема нещата в свои ръце, вместо да чакам да се организира някакво почистване от общината. На самотек започнах да намирам места и съседни на мен улици, където лесно мога да покривам свастики и разни цинизми с моите герои, които в крайна сметка са нещо цветно и може би по-приятно за окото в сравнение с посланията на омраза.

Това беше една от мотивациите ми да започна да излизам на улиците. Никога не ме е привличала графити културата. Аз много я уважавам, но не съм привърженик на нейния нелегален фактор - да драскам по фасадите на хората или да ходя по влакове. Приемам този си тип дейност като услуга в полза на обществото. Естествено, не мога да претендирам, че всички биха харесали това, което рисувам, защото в много от случаите моите образи също са гротескни метафори на слепи и безмозъчни глави.

Всъщност, търся точно обратното послание - хората да използват малко повече главите си, да прогледнат реалността, в която живеем. Смятам, че когато видиш нещо такова, може да ти направи внезапно и доста силно впечатление, както си се разхождаш замислено из улиците. Никога не можеш да знаеш. Не съм получил достатъчно обратна връзка, за да разбера мнението на хората.

Имах обаче една много интересна случка с един старец, докато рисувах през деня на улицата. Минавайки край мен, просто ми каза: "А! Дошъл си да разкрасиш квартала?" Показах му какво имаше под рисунката ми преди да я започна. Винаги снимам преди и след, за да избегна евентуални проблеми. Човекът още повече се зарадва и каза "Браво!". Преди намесата ми имаше много грозен надпис на етническа и сексистка основа.

Би ли ми разказал за работата си с деца от уязвими групи, включително бежанци?

Международната организация по миграция - България провежда много хубав фестивал. Графити Фест Харманли, където се намира най-големият бежански лагер у нас. Той е разположен в казарми на бивше военно поделение. За преграда служи много дълга сива стена, част от която е покрита с бодлива тел. Гледката е доста потискаща, та от МОМ - България вече четири години организират фестивал, който позволява на артисти от цялата страна да рисуват върху тази осемстотинметрова стена. Почти половината от нея вече е покрита с работи на поне десетима артисти.

Имах щастието да се включа във фестивала през последните две години. Това беше и първата ми професионална изява, която отключи у мен страстта към стрийт арта. Всичко стана много случайно - те дойдоха в Gifted да търсят спрейове за мероприятието и аз реших да ги подпитам дали случайно имат място. Когато попаднеш на такова място с всички останали артисти, когато попаднеш на скъпи спрейове и имаш аванс, вратите малко по малко започват да се отварят.

Самият фестивал е страхотен. В един от дните дори влязохме в бежанския лагер и имахме възможността да се запознаем с хората там, да видим как живеят хората в поделението.

Някои от настанените деца, а и местни ученици също се включиха в рисуването. Направихме уъркшоп с тях и част от оградата беше за техни рисунки. Цялостното преживяване е особено обогатяващо, но и доста натъжаващо предвид битуващата там реалност. Винаги когато изкуството е с кауза, то е доста по-стойностно и носи удовлетворение и смисъл на артиста.

Изкуството, което създаваш, заимствано ли е от това на други артисти?

Трябва да признаем, че в модерния свят няма как изкуството да не е заимствано. Ние постоянно сме заливани от изображения, вероятно стотици на ден. Винаги когато видиш даден артист и нещо ти хареса, ти си взимаш едно зрънце от него. Веднъж в университета дойде един българин, който всъщност е бил арт директор в Pixar. Запитахме го същия въпрос и той отговори: "Когато откраднеш от три места или повече, вече не се брои. Ако са едно или две, не може!" 

Голямо влияние върху мен имаше изкуството на Божидар Симеонов - Bozko. За първи път попаднах на неговото творчество още в едно ново издание на списание "Дъга" през 2005-а или 2006-а година. Там имаше негови работи, които много ми харесаха като стил. Може би донякъде съм заимствал и от Точка. Оттам насетне какво ли не. По едно време много рисувах очите като на кучето от Adventure Time.

Случвало ли ти се е да виждаш себе си в героите и образите, които рисуваш?

Да, разбира се. Изкуството е доста егоцентрична работа, колкото и да го отричаме. В много от тези безмозъчни глави, които напоследък рисувам, виждам част от себе си, а също така и част от стереотипа за българския гражданин.

Кой популярен български и световен персонаж си окарикатурявал или би окарикатурил?

От известно време имам любопитен план, който предстои да реализирам, та няма да го разкрия сега. Иначе за кеф бях нарисувал Бареков с лимоните. Самото название звучи току като картина на "Грешната Мадона с големите бомби". Мисля, че имах задача от университета и така се роди тази карикатура. В крайна сметка не ми е най-големият интерес това, тъй като има в пъти по-сериозни професионалисти, които се занимават с карикатури. 

Какво би нарисувал на фасадата на Партийния дом?

Фасадата на Партийния дом не е много приятна за рисуване, тъй като е доста релефна. Със сигурност бих могъл да нарисувам една тиква, нищо че мина Вси Светии. Оттам насетне не мисля, че изобщо трябва да се рисува върху фасадите на институции.

В какво би превърнал Бузлуджа, ако зависеше от теб?

В дискотека (смее се). Бузлуджа всъщност е тръгнала по много хубав път с възстановките, които текат сега там. Единственото, за което се моля, е да направят възможен достъпа до върха на кулата. Представи си колко чудесна гледка се открива оттам! Спомням си, че ходих там като малък и много исках да вляза вътре, но нашите не ме пуснаха, разбира се. Мястото може да се превърне и в зала за събития от културен характер, а не от политически или корпоративен.

Какво е най-доброто, което един тийнейджър може да направи, за да се занимава със стрийт арт и графити?

Да рисува пет години само на хартия преди да хване спрея.