Успелите споделят

2021 г. у нас стана известна като годината на женския волейбол. През тези месеци България има щастието да бъде домакин на редица значими волейболни турнири, сред които Златната лига през месец юни в Русе и предстоящото през август Европейско първенство в Пловдив.

Както подобава на годината на женския волейбол, момичетата от националния ни отбор постигат успех след успех. Само преди месец те грабнаха шампионската титла от финала на Европейската златна лига. Благодарение на тази победа националките ни се класираха за Чалъндж турнира, на който ще се борят за влизане в Лигата на нациите през 2023 г.

От млади и борбени жени с подобни успехи можем да научим много. Затова днес те запознаваме с Жана Тодорова - либерото на българския национален отбор по волейбол. Тя е на 24 и вече дълги години играе за волейболен клуб "Марица" (Пловдив), както и за националния тим. Ръстът й я поставя на позицията на либерото и в двата отбора, но това не я спира да се развива в спорта и да постига нови върхове във всеки следващ мач. Доказателство за това е изборът й за най-добра състезателка във финалната четворка на Европейската златна лига миналия месец.

Какво ни сподели Жана за качествата на добрия спортист, силата да преодоляваш трудностите и вдъхновението да преследваш щастието? Ще научиш в следващите редове.

Как започна да се занимаваш с волейбол и подозирала ли си тогава, че един ден ще бъдеш част от националния отбор?

Започнах както и много други деца, които минават през различни спортове. Като малка тренирах плуване и тенис на корт, даже съм играла футбол с момчетата. Тогава си мислех, че в бъдеще ще се развивам в тениса, тъй като се занимавах по-професионално с него. Заради тениса обаче едната ми ръка стана двойно по-голяма от другата и майка ми беше против да продължа.

В същото време залата за волейбол се намираше от другата страна на кортовете и реших след няколко дни да отида да се пробвам там. Отидох с баща ми - той е висок метър и седемдесет, аз също не се отличавам с много висок ръст.

За малко първите ми треньори не ме върнаха, защото за волейбола се търсят високи деца. Но ми дадоха шанс и на следващия ден отидох. Видяха, че имам някакъв усет към топката, и така започна всичко. И продължава до ден днешен.

Спортът винаги носи много силен заряд и чувство за обединеност, което се разпространява в цялото общество. Какво е чувството да бъдеш символ на това обединение, да носиш националния екип и да представляваш страната?

Да играя за националния отбор за мен винаги е било страхотна чест и отговорност. Кара те да прескачаш възможностите си по време на мачовете.

Наистина, волейболът е в полезрението на общността като отборен спорт, който е на високо ниво. И успехите, които имаме в последните години, са плод на много работа в самия щаб и на моите съотборнички. Това е важно, тъй като волейболът е отборен спорт. На преден план са не индивидуалните качества, а отборните - ние се допълваме. Това е част от успеха. Разбира се, винаги има компромиси. Всичко в успеха е свързано с много компромиси, но те се отплащат.

Играта на финала на Златната лига беше доста стресова. Как успяваш да се мобилизираш в такива ситуации и да продължиш към победата?

Винаги съм казвала, че наред със спортно-техническите качества се изискват и психическите. Техниката се подобрява, можеш да я тренираш, но наред с всички тези неща трябва да си и психически устойчив.

50% от волейбола е именно това - изискването да си психически устойчив, защото наистина има много кризисни ситуации.

Аз лично за себе си съм намерила някакъв начин да бъда спокойна, да остана хладнокръвна точно в тези ситуации. И се надявам, че успявам да го предам и на моите съотборнички на игрището.

А каква е емоцията от победата в един толкова значим турнир като Златната лига?

Може би ще използвам някой тривиален отговор, но всъщност това, което ще кажа, е вярно. Домакинството в Русе преди месец със спечелването на Златната лига беше най-запомнящият се успех с националния отбор досега. Надяваме се скоро да го надградим - след един месец ни очаква Европейско първенство в Пловдив.

Така че мога да благодаря на публиката в Русе, на самата организация и на медиите, които също бяха на много високо ниво. Такава реклама досега за нас не е имало. Но за да се интересуват медиите от теб, ти трябва да имаш успехи. Ако нямаш успехи, няма как.

Емоцията да спечелиш пред родна публика също е много специална, особено преди мача. Отговорността и напрежението са по-силни. Но пък след първия съдийски сигнал, когато започне мачът, феновете те карат да играеш над възможностите си. И мисля, че това се видя.

Предстоят ти Европейско първенство, Чалъндж турнир, евентуално след това и Лигата на нациите. Как се подготвяш за тези предизвикателства?

Както за всяко едно друго състезание. От дълги години съм част от националния отбор, минала съм през няколко европейски и световни първенства, както в по-малките възрасти, така и с жените. След Златната лига имахме две седмици почивка, която, между другото, е доста дълга. Обикновено през лятото имаме най-много седмица заради натоварения график с националния отбор. След това, през септември, заминаваме за клубните отбори. Така се получава един кръговрат, който е нормален.

Всички минават през това. В момента тренираме сутрин и вечер в Пловдив, който ще бъде и домакин на европейското първенство. Разбира се, нашите треньори винаги се съобразяват с нас и дозират тренировките.

Ще имаме месец и половина преди Европейското първенство, ще имаме контроли с Украйна и Румъния. Контролите винаги дават много по-добър поглед върху нашата игра, отколкото тренировките между нас.

Вече с нетърпение очаквам играта, особено предвид факта, че ще играем в моя роден град - Пловдив, в Колодрума. Това е като една мечта за мен, че тук ще бъде Европейското първенство.

Освен това е една страхотна реклама. Досега нямаме никакви забележки по условията, които Федерацията ни е предоставила, така че нашата работа е само да покажем какво можем на игрището.