Къде е добрият пример в медийното пространство?
Медийното пространство на България ежедневно е засипвано с какви ли не негативи. Съответно аудиторията, която живо следи информационния поток, не вижда нищо друго от коментари, новини и прочее медийни глупости, коя от коя по-отрицателно настроени към всичко и всички. Живо се коментират индивиди като Издислав и задните части на поп дивата Гери Никол, които разбудиха дискусии след поредния „скандал“ около своите нови проекти. А когато говорим за неадекватност на медиите при отразяване на събития, изискващи особена деликатност, нещата загрубяват. Лошите примери ги знаем, тях ги има навсякъде и ни се показват ежедневно. Къде обаче са добрите примери, къде е спазването на „Етичния кодекс“? Къде е онова усещане, наречено съвест, което явно отсъства не само у репортери, но и у продуценти, редактори и други медийни „гурута“?
Вече почти цяла седмица фокус в централните емисия новини е случилото се в село Хитрино (Шумен). Трагедията на хората не спира да се тиражира ежедневно. Медиите сякаш виждат златна мина в лицето на всеки индицент, а загиналите – като точки от рейтинговата скала. Измислят се какви ли не ракурси, за да се покаже трагедията на пострадалите по по-оригинален и нестандартен начин от конкуретните телевизии, вестници, сайтове. Започва да се рови, да се търси, да се пита, задават се меко казано неадекватни въпроси. А това, от което медийното пространство има нужда, е мълчание. Да, мълчание, деликатност при боравене с подобна материя и избиране на внимателен подход за поднасяне на такъв тип информации. В „Етичния кодекс“ на българските медии е записано:
2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
Но това така и не го видяхме. Всъщност, никога не го виждаме. Въпроси от типа „Как се чувствате?“ или „Как прекарахте нощта?“ (в Шуменската болница след подробно отразения в Хитрино инцидент) не може да стоят по-неестествено до някого, чийто свят току-що се е сринал до основи. Медиите са там, за да заснемат сълзите ви, да направят въздействащ сърцераздирателен репортаж, който да рекламират цял ден с грозната дума „ЕКСКЛУЗИВНО“ в пореден опит за изплуване на гребена на информационната вълна на дневния ред.
В този информационен поток, който гони рейтинг, някак отсъстват добрите примери. Добрите новини, нещата, които би трябвало да „бутат“ обществото напред. От медиите можем да научим броя на пътните инциденти и загиналите с точност на тяло/секунда, но спечелените медали от мотивирани за промяна деца – не. Те липсват. И не, защото ги няма, а защото никой не говори за тях.
Обществото има нужда да му се покаже, че тук не е толкова лошо, колкото всички казват. Навсякъде живо се коментира корупция, политика, пошлост и чалга от всякакъв тип. Лошите примери ги знаем. Даже с имената им. Къде обаче са добрите? Къде са личностите, на които бихме искали да приличаме, чиито постъпки истински одобряваме? Отговорът е едничък – няма ги. Вместо това научаваме за английския на Фики и за задните части на Гери-Никол, които живо се обсъждат в медийното пространство и отварят все нови дискусии за морала.
Проблемът е, че аудиторията се задоволява с подобно съдържание. Фактът, че не сменяме канала, купуваме вестника и кликаме на поредната статия с шокиращо заглавие в опит да задоволим собственото си любопитство и, може би често его, говори много. Ако ние искаме да ни се показват добрите примери, добрите новини не просто като тънък лъч светлина в края на мрачния тунел, то такова съдържание ще започне да ни се предоставя по-често. Обществото има нужда от добрите примери. Нека всички им го дадем.
