Екология

Историята на мечката Симона е толкова различна и вълнуваща, че се превръща в прецедент за страната ни. Мони е първата „проблемна” мечка в България, която се улавя с цел преместване, а не отстрел, каквато е досегашната практика. Надяваме се подобни случаи вече да бъдат ежедневие, имайки предвид негативната статистика, според която България е единствената страна в Европа, в която популацията на кафявите мечки драстично намалява. Факт е, че на нашите земи близо 100 мечки стават жертва на бракониерство всяка година.

Защо Симона е „проблемна” мечка?

Вече четвърта година Мони си е харесала района на село Могилица, Смолянско. Обикаляйки местноста, мечката навлиза и в дворовете на хората от селцето. Именно този навик ѝ коства добрата репутация и през 2020 г. е класифицирана като „проблемна”. Етикетът, който получава, позволява да бъде отстреляна законно въпреки забраната за подобни действия у нас, защото мечките са застрашен вид. Пролуката в закона позволява това правило да бъде заобикаляно в случай, че представител от вида доказано застрашава човешки живот. 

Сякаш научила, че не е желана сред хората, Симона така и не се появява в периода на действие на разрешителното и смъртната ѝ присъда не е изпълнена. Въпреки уплахата и нанесените щети местните хора и представителите на горското стопанство в Смилян не искат мечката да бъде убита.

През август тази година Владимир Тодоров от Институтa по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и член на Спасителния мечешки отряд на природозащитната организация WWF получава сигнал за навлизаща в село Могилица мечка заедно с двете ѝ малки мечета. Майката се оказва добре познатата Симона, затова, за да не бъде убита, екипът поема случая в свои ръце. Отрядът поставя фотокапани в района, с които да следи движението на животните, и залага примки, за да бъдат уловени. Целта на акцията е да бъдат преместени далеч от населеното място, а стресът от процеса да им послужи като урок да не се връщат повече в населени места сред хора. Екипът се ръководи от доказано успешния и често практикуван метод в чужбина и в крайна сметка историята на Мони и мечетата ѝ има щастлив край.

Спасението

Месец по-късно, сутринта на 10-ти септември, Владимир Тодоров получава снимка от фотокапана, на която вижда, че Симона се е хванала в примката. Тази добра новина вдига целия му екип от другия край на България. Паралелно с тях специалисти от WWF потеглят от София. РИОСВ Смолян и Горско стопанство “Смилян” се включват в акцията като отцепват района и следят животното, за да не избяга.

След дълъг път, седем часа по-късно, Спасителният мечешки отряд пристига в селото и стартира операцията. Симона е изтощена от борбата си за бягство и бива лесно упоена с напълно безвредна за нея упойка без странични ефекти. След като заспива, Владимир ѝ поставя нашийник за проследяване на нейното движение в бъдеще, за да се увери, че тя няма да се върне отново сред хората. Мони е претеглена - тежи 105 кг и e напълно здрава, затова екипът дружно я поставя в ремаркето за път.

Но малките мечета се нуждаят от своята майка поне още една година. Затова спасителите отново поставят примки с надеждата, че мъниците ще потърсят майка си в околността още същата вечер. Така и става - малките мечета се завръщат в селото и попадат в капаните. За щастие, цялото семейство е отново заедно и при това вече се радва на новия си дом далеч от хората в сърцето на Родопа планина.

Снимка: WWF