Общество

Зима е. И е студено. Постоянно бързаме занякъде. А после тичаме обратно вкъщи. Защото е топло! Защото е светло. Защото е хубаво да си у дома! По пътя, по който вървим, се разминаваме с много хора. Много от тях също се прибират по домовете си. Но много от тях остават на улицата. Просто няма къде да отидат.

Един от нямащите дом се нарича Димитър. Мъж на 65 години. И е от Плевен. Скита се и се бори с тежката съдба, която му е отредил животът. С него е само един верен приятел - кучето му Мечо. За него чичо Митко не спира да се грижи - може той да няма храна, но Мечо трябва да е сит.

Как е стигнал до тук запазва за себе си. Най-вероятно, за да спести вината на хора, които обича. Няма и големи мечти. Иска подслон, който да го предпазва от дъжд и сняг. Твърди, че без храна и ток може, но иска местенце, на което да се чувства защитен. 

Всичко изглежда изгубено. Митко трябва да живее старините си щастливо. Та нали е баща, съпруг и дядо на две внучета? Въпреки това дните са тежки. И точно когато светлината идва само от уличните лампи и коледната украса на града, се появява едно момиче,

Неговият ангел се нарича Кристиана. И е на 17 години. Вижда го на покрай Стоматологията - сгушен и самотен в ъгъла на спирка. Иска да отиде при него и се бори с притеснението си как ще реагира. Купува разни неща и се приближава. Той пък я дарява с най-благата усмивка. Говорят си и тя вече знае - трябва да направи нещо за този човек.

Той е един от най-милите и искрени хора на света.  Всяка сутрин в 07:00ч тръгва и обикаля кофите за боклук. Това продължава до 16:00-17:00ч. Търси хартия, картон или шишета, за да изкара някоя стотинка. Не заслужава това!

Тогава Кристиана се прибира и пише пост във фейсбук. Призовава всеки, който има възможност, да помогне - храна, дрехи, вода. Казва и къде могат да го намерят.

Да, обаче хората са добри. Наистина са добри! На молбата на Кристиана откликват много нейни познати. В дискусията се включват и много непознати. С общи усилия бедният мъж е настанен в хотел - на топло, нахранен и възвърнал вярата си в хората.

Задействат се и институциите. От "Социални грижи" ще направят проучване на положението му - семейство, роднини, имущество, доходи. По процедурата, разписана в такива случаи и в зависимост от фактите, ще бъдат предприети следващи мерки. По заповед на община Плевен за периода 1 ноември - 31 март са подсигурени помещения за бездомни лица. Там ще остане и Димитър. Кметът пък е поел ангажимент да му намери работа, за да си стъпи на краката. 

Защо един човек на 65 години трябва да работи? Не може ли държавата да осигури на възрастните хора пенсия, която да покрива нуждите им, е друг важен въпрос, но мястото му не е тук и сега. 

Днес празнува доброто! Празнува чичо Митко, защото е чист, защото е сит, защото е на топло, защото животът го среща с прекрасната Кристиана. Младото момиче празнува, защото за броени часове промени един човешки живот. Хората, които са се отзовали също празнуват - без тях магията нямаше да се получи. Празнува България - институциите се задействаха - макар заради едно 17-годишно момиче.

Аз лично не съм помагала на бездомник. Да, давала съм пари. Купувала съм храна. Но това не е помощ. По-скоро е игра на чиста съвест. Никога обаче не е късно  да започнем да се оглеждаме повече и да вършим чудеса. Защото сме хора, защото колелото на живота се върти и утре ние може да сме на улицата. Защото всеки заслужава достоен живот. Хората без дом също имат чувства - нека не ги подминаваме.