Общество

Искам да обясня защо започнах тази статия. В края на миналата седмица получих читателски материал, но тъй като не бях проучила по-сериозно въпроса за това какво е "социална дистанция" и какво точно включва/изключва тя, не бях сигурна дали някои точки, включващи дейности навън, са препоръчителни предвид извънредната ситуация. И след като разясних важните положения за себе си, реших, че трябва да ги опиша, за да няма объркване и за други хора като мен.

Можем ли да излизаме навън?

Това е главният въпрос, на който трябваше да си отговоря. Честно казано, аз не го правя често и дори когато трябва да отида до магазина, се чувствам виновна. Все едно правя нещо нередно. Все пак отвсякъде чета и чувам едно и също - стой си вкъщи. Много други хора и без да са чели официалната заповед на министър Ананиев, нямат такива притеснения, но аз не съм тези хора.

Мога ли да водя сина си на разходка?

Целта на всички превантивни мерки е една - да се ограничат контактите с други хора (социално дистанциране), за да не се разпространи вирусът твърде бързо. Да подравним кривата (flatten the curve), така че да се намали броят на заразените. Да няма много случаи наведнъж, които здравната ни система да не може да поеме. 

Какво включва социалното дистанциране?

• Да не се събираме с хора извън тези, с които живеем - никакво ходене на гости, големи тържества, струпване на хора на едно място, събирания на деца за игри и т.н.
• Затваряне на училища, детски градини, университети и други образователни институции, където по едно и също време на едно и също място има стотици хора, които могат да се заразят и да станат преносители. Това включва и всички извънучилищни форми, кръжоци, занимални, детски площадки и т.н.
• Затваряне на молове, барове, дискотеки, ресторанти, кина, театри и всякакви подобни обществени места.
• Ограничаване на излизанията - по-рядко ходене на покупки, до магазин, аптека.
• В случай, че се разболеем, да се изолираме вкъщи - обаждане на лекар по телефон (за да не заразим хора по пътя до съответния лекар и в кабинета/болницата).
• Въвеждане на работа от вкъщи за всички, за които това е възможно.

Точно на тези точки се базира заповедта за въвеждане на противоепидемични мерки в страната, излязла след обявяването на извънредно положение. Чрез т.нар. "социално дистанциране" предпазваме себе си и съгражданите си. Но това НЕ Е карантина.

Какво е карантина?

Под карантина (пълна изолация) се поставят потвърдените случаи на COVID-19, хората, които са били в контакт с тях, както и непотвърдени случаи, които идват от потенциално опасни и засегнати райони. Те са описани в две различни заповеди, към които съм сложила линкове.

Главната разлика между нас, хората, които ТРЯБВА да си стоят вкъщи, и тях, хората, които са ДЛЪЖНИ да си стоят вкъщи или в болница (в заповедта е обяснено кои къде трябва да се настанят), е, че когато си под карантина, нямаш право да излизаш навън. Нито до магазина, нито до аптеката, нито на разходка. Никъде. Карантината изключва всякакъв контакт с други хора, извън упълномощените лица.

За да добиеш по-ясна представа за карантината на цял един град, може да изгледаш документалния филм "Под карантина", който разказва за живота на двама души в Ухан ТУК.

Оттук следва да направим следния извод: Ние, останалите хора, към днешна дата имаме право да излизаме навън, при условие, че не се събираме с други хора и спазваме всички приети мерки. Социалното дистанциране е изключително важно в момента, но то не зависи толкова от това дали си навън, или вътре - просто шансът да срещнеш случайни хора в собствения си дом е почти нулев, докато навън хората са тези, които разпространяват заразата.

Затова трябва да стоим у дома възможно най-много и да следваме указанията на отговорните органи и институции. Това, че можеш да излезеш навън, не означава "юруш на маслините".

Това е положението към днешна дата - от 18 март министър Ананиев въведе и една допълнителна точка в заповедта:

"Не се допуска посещението и събирането на повече от двама възрастни хора на открити и закрити обществени места."

Аз лично не съм сигурна какво точно означава това. Разяснено е, че на опашката в магазините хората ще са на поне 2м разстояние. За останалото на този етап не сме сигурни.

Защо обаче беше важно да изясня всичко това?

Оказва се, че хората масово не разбират смисъла на социалното дистанциране или ограничено движение. Това не е ваканция. Не е отпуск. Положението е сериозно и изисква сериозни мерки. Ако си вкъщи, но решиш да поканиш десетина души "на маса" или да играете карти, това не е социално дистанциране.

Но няма нужда да се чувстваш виновен, че искаш да се поразходиш на чист въздух за половин час или да отидеш да си изхвърлиш боклука. Разбира се, ситуацията се променя много бързо и всичко това може да не е валидно след ден, седмица или месец. Но обездвижването също е опасно. Това да сме затворени дълго време вкъщи има своите психологически последици. Негативните мисли се натрупват.

Просто каквото и където и да вършиш, най-добре да си сам или само с хората, с които живееш/работиш.

Пазарувай за цялата седмица наведнъж, без да се презапасяваш. Разходи се сам или със съквартирант, но не за дълго и далеч от други хора. Има толкова много (полезни!) неща, които можем да свършим, без да се шляем безцелно по улиците, да се возим излишно в градския транспорт или да се редим всеки ден на опашка за един продукт, без който най-вероятно ще оцелеем.

Колкото по-стриктно спазваме правилата, толкова по-бързо и безболезнено ще излезем от цялата ситуация.

И не забравяй, че това, че сме физически разделени, не означава, че сърцата ни не са заедно. Проверявай какво се случва с близките ти, чувайте се и се виждайте онлайн - сега е моментът да се възползваме от технологиите.

Заглавна снимка: Етюд-и-те на София