От сърце

“Ела при мен!”

“Не, не, избери мен!”

“Мен, мен!”

И така, петстотин гласа пееха обединени, молейки, умолявайки ни да ни им дадем дом, любов, надежда. Разбира се, виждайки мокрите им муцуни, тъжните очи, протегнатите лапи, човек иска да може да ги вземе всичките, да ги прегърне, да ги понесе към дома си. Иска да им даде щастие, надежда, дом… иска! Ала е невъзможно. 

Така се зароди желанието ми да започна да работя в приюта за кучета - отивайки там с мама, с цел да осиновим само едно куче, аз се влюбих във всички. Малки, големи, стари и баби, с по три лапи, слепи… всякакви! Всякакви! 

Прибрах се вкъщи с две неща - осиновеното ми кученце Роня и мечтата да работя в приюта за животни Animal Rescue Sofia. Годините минаваха, в мен се зараждаха и други мечти, но тази остана.

Точно десет години по-късно (добре де, с малка разлика - осиновихме Роня на 5 юли 2012 г., пък аз започнах работа в приюта 14 юли тази година), аз пристъпих вратите на приюта не като потенциален кучеродител, ами като гледач за приюта. И макар да работих в приюта само 2 месеца и половина, научих страшно много неща. 

1. Всяко куче заслужава и може да дава любов

Да ви запозная с Марко. Нямам негова снимка, защото Марко е прекалено страхлив, за да ми даде да го снимам, а и не ме харесваше, затова ще трябва да си го представите. Марко е жълтеникаво куче, с клепнали уши, бяло около муцуната, ала не защото е стар, а всъщност защото е, според мен, безкрайно изморен от живота на приютско куче. 

Марко не понася гледачите, колкото и да го храним, глезим и опитваме да се сближим с него. Марко обича само и единствено един човек в приюта - Лидия. Лидия е старша доброволка, идваща в приюта от около 8 години. Тя познава Марко откакто е бил съвсем малко кутре, преди 5-6 години. Ако видите Марко заедно с Лидия, ще кажете, че това е едно коренно различно куче. Той не бяга и не се крие, ами чака да бъде разходен, търкаля се по тревата, гали се. Но всъщност истината е, че гледаш не различно куче, ами Марко. Марко, който може да обича и… може да бъде обичан.

Кучетата като Марко са много - наглед агресивни, мразещи хората, но в действителност напълно способни да обичат, ако им бъде дадено време, търпение и вяра. И докато в сърцата на някои хора любов липсва, то при кучетата не е така. 

2. Малките кученца са варвари 

Ако гледате повече от две малки кученца едновременно - адмирации, не знам как го правите! 

3.  Моля, кастрирайте си кучетата! 

Наистина! Август и септември са сезони, в които приютът се изпълва с изхвърлени кутрета. Оставени да се удавят, или в някое кошче за боклук или директно пуснати в приюта. И макар да взимаме малчуганите (които, както казах, са варвари), никога не е гарантирано, че ще оцелеят. Животът в приют е нелек, често върлуват всякакви болести, има епидемии, с една дума - трудно е да си бебе в приют. А има и други, които нямат късмета да ги вземем.

С една дума - по-хуманно е да кастрирате кучето си, отколкото да хвърлите бебетата му в реката. Звучи очевАдно, но, за съжаление, у нас повечето хора не го осъзнават.

4. Винаги ще ги има! 

Работата в приют е тежка, особено през зимата. Честно казано, не знам дали беше за мен, наистина. Обичам кучета, обожавам кучетa. Но е тежка. Затова исках да обърна внимание, че хората, които работят в приюти и го правят дълго време, са едни истински отдадени, добри и солидарни кучелюби, и на първо място - истински Човеци. И много бихте помогнали, ако се включите в някоя от многобройните доброволчески инициативи, организирани в името на кучетата и тяхното добруване. 

5. Книги - навсякъде! 

Тук малко ще направя вметка към една интересна статия за книгите и четенето и как повечето хора у нас не четат, а това е наистина твърде жалко! Впрочем, в приюта си имаме една цяла огромна стая, в която са натрупани не кучешки храни и лекарства (разбира се, има и стаи с храни и лекарства, няма как), ами… с книги! В кучешки приют - книги! Книги всякакви, от всякакви автори, всякакви жанрове! Затова пак ще кажа - четете, четете, четете! Книгите променят животи, те са врати към нови светове! 

***

Вярвам, че приютите за животни са едно наистина изпълнено с надежда място. Смятам също така, че можем да се променим, да станем по-добри хора и да променим културата на нетолерантност към животните в държавата ни.