На заем от...

Знаеш ли какво липсва във всички водещи български медии? Текст като този. Безпристрастен, научен (но обяснен като за обикновен читател), базиран на истински данни и факти. Затова се свързахме с неговия автор - Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология. Текстът е преработен и съкратен за нашия сайт, пълната версия в оригинал можеш да намериш в линка под статията.

Живеем в свят, в който никога не е било толкова лесно да се обменят информация, идеи, мисли, но в същото време никога не е било толкова лесно и да се разпространяват фалшиви новини, конспиративни теории и паника. И може би едно от най-трудните решения днес е на кого да се довериш и на кого - не. Значимостта на този феномен е най-голяма при появата на катаклизъм. Подобен е и настоящият момент, в който китайският коронавирус вече е у нас. В тази статия ще се опитаме безпристрастно да обобщим какво знаем към момента за 2019-nCoV от Ухан, Китай.

Ситуацията с COVID-19 в момента

Към 11 март 2020 г. броят на починалите от новия вирус е 4 373 души, заразени в световен мащаб са 121 564 души, а броят на възстановилите се е 66 239 души. Само за две седмици вирусът се разпространи по всички континенти, като на второ място по брой на заболелите се нареди Италия с над 10 150 заразени, над 630 починали и 724 възстановили се. У нас на 8 март бяха установени първите 4 случая - в Габрово и Плевен, а късно вечерта на 10 март бяха потвърдени още 2 - мъж и жена в София. Заразените в София бяха настанени в Пирогов и достъпът до болницата беше силно ограничен. На 11 март жената почина, а беше установен и седми случай за територията на страната - отново жена на възраст над 60 години. В същото време Световната здравна организация (СЗО) официално обяви пандемия.

Появата на коронавируса и у нас не беше изненада и вероятно вирусът е бил тук много преди да бъдат открити и доказани първите случаи. Препоръчва се на всеки, който се е завърнал от Италия, да се самоизолира вкъщи за 14 дни, за да предотврати евентуалното заразяване на още хора.

Колко заразен е новият коронавирус

Все още е рано да се определи с голяма точност колко заразен е новият коронавирус. В епидемиологията има два показателя, които ни дават информация колко опасен е даден патоген - репродуктивното число, R0 и леталността, CFR.

Репродуктивното число показва колко души средно ще зарази всеки болен. За добре известния ни грип тази стойност е равна на 1.3, а леталността CFR е 0.1%. Може да звучи много малко, но вирусът причинява смъртта на между 290 000 и 650 000 души всяка година.

Към момента експертите изчисляват, че R0 на новия коронавирус е около 2.6, а леталността - около 1.5% или 15 пъти по-висока от тази на грипа. Това означава, че всеки болен ще зарази още 2.6 души, всеки от тях от своя страна ще зарази по още толкова и броят на заразените ще расте експоненциално. Това лесно може да доведе до пандемия и до смъртта на милиони души по света, ако стойността на R0 не бъде понижена.

R0 зависи от три фактора: риск от предаване на заразата, контактност и продължителност. Ето защо, за да бъде понижено репродуктивното число, се вземат конкретни мерки - носене на маски и специални предпазни костюми, доброволна или принудителна карантина - изолиране на болните, но и на всички останали, за да се снижи до абсолютен минимум контактът между хората. Колкото по-рано бъде диагностицирано заболяването и предприето лечение, толкова по-малка ще е продължителността на периода, в който болният може да предава вируса, и толкова по-малко други хора ще бъдат заразени.

Все още не е ясна продължителността на инкубационния период на SARS-CoV-2, но според отговорите от анкета, проведена сред 34 заболели души, които са пътували до Ухан, този период средно е 6 дни. За сравнение, грипният вирус има инкубационен период от само 2 до 4 дни.

Според анализ на СЗО, в който са разгледани 44 000 случая на COVID-19 в провинция Хубей, около 80% от хората прекарват лека форма на заболяването, 14% развиват по-тежко заболяване като пневмония, 5% изпадат в критично състояние и 2% от случаите са фатални.

Много от починалите са страдали от предварително съществуващи състояния, включително хипертония, диабет или сърдечно-съдови заболявания, а средното време от първоначалните симптоми до смъртта е 14 дни (в рамките на 6 до 41 дни). При мъжете смъртността е 2,8%, докато при жените тя е 1,7%. При лица под 50-годишна възраст рискът от смърт е по-малък от 0,5%, докато при тези над 70-годишна възраст е повече от 8%. Не са настъпили смъртни случаи при деца на възраст под 10 години към 26 февруари 2020 г.

Към момента смъртността от новия вирус се изчислява на 2-3%. Трудно е да се определят точните епидемиологични параметри на вируса, тъй като данните може да пропускат десетки хиляди души с леко протичане на инфекцията, които така и не търсят медицинска помощ и може никога да не разберат, че са страдали от заболяването. Други може изобщо да нямат симптоми. А всички те спомагат за бързото и всеобхватно разпространение на COVID-19.

Какво лечение се прилага на болните

За съжаление, все още няма специфично лечение за нито един коронавирус. Болните се третират само със средства за облекчаване на симптомите и се разчита по-скоро на собствената имунна система да се справи с инфекцията.

И като цяло има много малко противовирусни вещества, които лекуват, а не просто облекчават симптомите от вирусните заболявания. Но в кризисни ситуации като настоящата си струва да се опита лечение с помощта на вече съществуващи противовирусни препарати за лечението на други вируси.

Някои учени считат, че трябва да се заложи по-скоро на “коктейл от лекарства”, вместо само на едно вещество. И при това лечението да се прилага възможно най-рано, дори още преди първите симптоми да са се появили. Изпитването и одобряването на което и да е от тези лекарствени вещества би отнело поне две години.

Кога ще има ваксина срещу коронавируса

Новите генетични технологии обнадеждават изследователите, че до есента може и да успеят да се справят със задачата. До неотдавна за производството на ваксина беше нужно да се култивира причинителят на заболяването в лабораторни условия. Но сега е възможно тази стъпка да се пропусне и да бъде създадена ваксина на базата на генома на вируса.

Още през първите седмици на януари китайските учени успяха да секвенират генома на SARS-CoV-2 и го споделиха с научната общност по света, което позволи на някои научни екипи да започнат разработката на мРНК ваксина.

Междувременно на 6 март бе съобщено от китайските власти, че се очаква ваксината да бъде готова да навлезе във фаза на клинично изпитване още през април и дори да бъде използвана при спешни случаи, след внимателно претегляне на рисковете за конкретния случай. В Китай осем института се занимават с разработката на 5 подхода за създаване на ваксина.

Но дори когато ваксината е готова, пак ще са нужни седмици или месеци, докато тя достигне до хората, които се нуждаят от нея. Все пак новините са силно обнадеждаващи и усилия се полагат.

Какви са приликите между коронавируса и грипа

Здравните специалисти в страната предупреждават, че докато очакваме COVID-19 да пристигне и у нас, ние сме на прага на втора грипна вълна за сезона. Първата бе причинена от грипни вируси от тип А, а втората ще бъде от тип Б. Грипните вируси и новият коронавирус причиняват заболявания с много сходна симптоматика и начин на предаване.

И двата вируса причиняват силно повишаване на температурата, болки в ставите и мускулите, кашлица, понякога повръщане и диария, силна умора, и може да доведат до пневмония и дори смърт. Предават се основно по въздушно-капков път - при кихане и кашляне, но и по контактен - когато докоснем заразена повърхност, а след това с неизмити ръце пипнем очите, носа или устата си.

Друга прилика между грипа и коронавируса е, че те не се лекуват с антибиотици, а лечението е само симптоматично и поддържащо. Но за лечението на грип има създадени препарати, които подпомагат оздравителния процес, ако инфекцията бъде атакувана още в самото начало.

За разлика от грипа срещу коронавируса все още няма нито ефективно лекарство, нито ваксина. Но мерките, които взимаме сега срещу COVID-19, със сигурност ще ограничат и разпространението на грипния вирус, което е една много добра новина.

В крайна сметка, вирусът може да се разпространи по целия свят, но след това да стане ендемичен и от време на време да води до епидемии, какъвто е случаят с коронавирусите, предизвикващи обикновената настинка. Но никой не може да предскаже колко души биха заболели и колко биха загинали.

Появата на този вирус ни показа колко бързо и адекватно може да реагира научната общност, както и че всички ние, независимо от народност и раса, споделяме един общ дом и ако някъде в него възникне пожар, рано или късно той ще засегне всички ни.

Цялата статия за китайския коронавирус може да прочетеш тук!