Знаеш ли какво липсва във всички водещи български медии? Текст като този. Безпристрастен, научен (но обяснен като за обикновен читател), базиран на истински данни и факти. Затова се свързахме с неговия автор – Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология. Текстът е преработен и съкратен за нашия сайт, пълната версия в оригинал можеш да намериш в линка под статията.
Живеем в свят, в който никога не е било толкова лесно да се обменят информация, идеи, мисли, но в същото време никога не е било толкова лесно и да се разпространяват фалшиви новини, конспиративни теории и паника. И може би едно от най-трудните решения днес е на кого да се довериш и на кого – не. Значимостта на този феномен е най-голяма при появата на катаклизъм. Подобен е и настоящият момент, в който китайският коронавирус вече е у нас. В тази статия ще се опитаме безпристрастно да обобщим какво знаем към момента за 2019-nCoV от Ухан, Китай.
Ситуацията с COVID-19 в момента
Към 11 март 2020 г. броят на починалите от новия вирус е 4 373 души, заразени в световен мащаб са 121 564 души, а броят на възстановилите се е 66 239 души. Само за две седмици вирусът се разпространи по всички континенти, като на второ място по брой на заболелите се нареди Италия с над 10 150 заразени, над 630 починали и 724 възстановили се. У нас на 8 март бяха установени първите 4 случая – в Габрово и Плевен, а късно вечерта на 10 март бяха потвърдени още 2 – мъж и жена в София. Заразените в София бяха настанени в Пирогов и достъпът до болницата беше силно ограничен. На 11 март жената почина, а беше установен и седми случай за територията на страната – отново жена на възраст над 60 години. В същото време Световната здравна организация (СЗО) официално обяви пандемия.
Появата на коронавируса и у нас не беше изненада и вероятно вирусът е бил тук много преди да бъдат открити и доказани първите случаи. Препоръчва се на всеки, който се е завърнал от Италия, да се самоизолира вкъщи за 14 дни, за да предотврати евентуалното заразяване на още хора.
Колко заразен е новият коронавирус
Все още е рано да се определи с голяма точност колко заразен е новият коронавирус. В епидемиологията има два показателя, които ни дават информация колко опасен е даден патоген – репродуктивното число, R0 и леталността, CFR.
Репродуктивното число показва колко души средно ще зарази всеки болен. За добре известния ни грип тази стойност е равна на 1.3, а леталността CFR е 0.1%. Може да звучи много малко, но вирусът причинява смъртта на между 290 000 и 650 000 души всяка година.
Към момента експертите изчисляват, че R0 на новия коронавирус е около 2.6, а леталността – около 1.5% или 15 пъти по-висока от тази на грипа. Това означава, че всеки болен ще зарази още 2.6 души, всеки от тях от своя страна ще зарази по още толкова и броят на заразените ще расте експоненциално. Това лесно може да доведе до пандемия и до смъртта на милиони души по света, ако стойността на R0 не бъде понижена.
R0 зависи от три фактора: риск от предаване на заразата, контактност и продължителност. Ето защо, за да бъде понижено репродуктивното число, се вземат конкретни мерки – носене на маски и специални предпазни костюми, доброволна или принудителна карантина – изолиране на болните, но и на всички останали, за да се снижи до абсолютен минимум контактът между хората. Колкото по-рано бъде диагностицирано заболяването и предприето лечение, толкова по-малка ще е продължителността на периода, в който болният може да предава вируса, и толкова по-малко други хора ще бъдат заразени.
Все още не е ясна продължителността на инкубационния период на SARS-CoV-2, но според отговорите от анкета, проведена сред 34 заболели души, които са пътували до Ухан, този период средно е 6 дни. За сравнение, грипният вирус има инкубационен период от само 2 до 4 дни.
Според анализ на СЗО, в който са разгледани 44 000 случая на COVID-19 в провинция Хубей, около 80% от хората прекарват лека форма на заболяването, 14% развиват по-тежко заболяване като пневмония, 5% изпадат в критично състояние и 2% от случаите са фатални.
Много от починалите са страдали от предварително съществуващи състояния, включително хипертония, диабет или сърдечно-съдови заболявания, а средното време от първоначалните симптоми до смъртта е 14 дни (в рамките на 6 до 41 дни). При мъжете смъртността е 2,8%, докато при жените тя е 1,7%. При лица под 50-годишна възраст рискът от смърт е по-малък от 0,5%, докато при тези над 70-годишна възраст е повече от 8%. Не са настъпили смъртни случаи при деца на възраст под 10 години към 26 февруари 2020 г.
Към момента смъртността от новия вирус се изчислява на 2-3%. Трудно е да се определят точните епидемиологични параметри на вируса, тъй като данните може да пропускат десетки хиляди души с леко протичане на инфекцията, които така и не търсят медицинска помощ и може никога да не разберат, че са страдали от заболяването. Други може изобщо да нямат симптоми. А всички те спомагат за бързото и всеобхватно разпространение на COVID-19.
Какво лечение се прилага на болните
Какво лечение се прилага на болнитеЗа съжаление, все още няма специфично лечение за нито един коронавирус. Болните се третират само със средства за облекчаване на симптомите и се разчита по-скоро на собствената имунна система да се справи с инфекцията.
И като цяло има много малко противовирусни вещества, които лекуват, а не просто облекчават симптомите от вирусните заболявания. Но в кризисни ситуации като настоящата си струва да се опита лечение с помощта на вече съществуващи противовирусни препарати за лечението на други вируси.
Някои учени считат, че трябва да се заложи по-скоро на “коктейл от лекарства”, вместо само на едно вещество. И при това лечението да се прилага възможно най-рано, дори още преди първите симптоми да са се появили. Изпитването и одобряването на което и да е от тези лекарствени вещества би отнело поне две години.
Кога ще има ваксина срещу коронавируса
Новите генетични технологии обнадеждават изследователите, че до есента може и да успеят да се справят със задачата. До неотдавна за производството на ваксина беше нужно да се култивира причинителят на заболяването в лабораторни условия. Но сега е възможно тази стъпка да се пропусне и да бъде създадена ваксина на базата на генома на вируса.
Още през първите седмици на януари китайските учени успяха да секвенират генома на SARS-CoV-2 и го споделиха с научната общност по света, което позволи на някои научни екипи да започнат разработката на мРНК ваксина.
Междувременно на 6 март бе съобщено от китайските власти, че се очаква ваксината да бъде готова да навлезе във фаза на клинично изпитване още през април и дори да бъде използвана при спешни случаи, след внимателно претегляне на рисковете за конкретния случай. В Китай осем института се занимават с разработката на 5 подхода за създаване на ваксина.
Но дори когато ваксината е готова, пак ще са нужни седмици или месеци, докато тя достигне до хората, които се нуждаят от нея. Все пак новините са силно обнадеждаващи и усилия се полагат.
Какви са приликите между коронавируса и грипа
Здравните специалисти в страната предупреждават, че докато очакваме COVID-19 да пристигне и у нас, ние сме на прага на втора грипна вълна за сезона. Първата бе причинена от грипни вируси от тип А, а втората ще бъде от тип Б. Грипните вируси и новият коронавирус причиняват заболявания с много сходна симптоматика и начин на предаване.
И двата вируса причиняват силно повишаване на температурата, болки в ставите и мускулите, кашлица, понякога повръщане и диария, силна умора, и може да доведат до пневмония и дори смърт. Предават се основно по въздушно-капков път – при кихане и кашляне, но и по контактен – когато докоснем заразена повърхност, а след това с неизмити ръце пипнем очите, носа или устата си.
Друга прилика между грипа и коронавируса е, че те не се лекуват с антибиотици, а лечението е само симптоматично и поддържащо. Но за лечението на грип има създадени препарати, които подпомагат оздравителния процес, ако инфекцията бъде атакувана още в самото начало.
За разлика от грипа срещу коронавируса все още няма нито ефективно лекарство, нито ваксина. Но мерките, които взимаме сега срещу COVID-19, със сигурност ще ограничат и разпространението на грипния вирус, което е една много добра новина.
В крайна сметка, вирусът може да се разпространи по целия свят, но след това да стане ендемичен и от време на време да води до епидемии, какъвто е случаят с коронавирусите, предизвикващи обикновената настинка. Но никой не може да предскаже колко души биха заболели и колко биха загинали.
Появата на този вирус ни показа колко бързо и адекватно може да реагира научната общност, както и че всички ние, независимо от народност и раса, споделяме един общ дом и ако някъде в него възникне пожар, рано или късно той ще засегне всички ни.
Цялата статия за китайския коронавирус може да прочетеш тук!
