Успелите споделят

Калин Даскалов - Стопан е майстор книговезец. Той е създател на ръчно изработени тефтери и книги. Очарован е от структурите на книгите преди изобретяването на печатната преса и включва голяма част от техните ценни качества в своите дизайни. Отскоро работи с баща си, който в малката си бижутерска работилница изработва апликации и закопчалки от благородни метали за книгите. Всеки от тях внася собствен поглед в задачите си, но споделят целта да пресъздадем общата ни представа за красота и здравина в книжна форма, без да се страхуват да внесем и суровост в строежа.

Преди три години даде първото си интервю за нашия сайт. Как се разви твоят бизнес за това време?

Направихме интервюто през февруари 2017 г. и тогава още имах една голяма палитра грешни разбирания за нещата. През втората половина на същата година промених значително начина, по който изработвам книгите си, и това беше първата стъпка да отправя молбата си да бъда изпитан като майстор в Занаятчийската камара.

През януари 2018-а вече имах майсторското свидетелство на стената си. Това ми даде освен малко повече самочувствие, така и вече чисто административните инструменти легитимно да търгувам със стоката си като занаятчия и по-уверено да търся отношения с различни клиенти.

Беше година, изпълнена с поръчки, и благодарение на тях успях да се снабдя с ценен инструментариум, именно няколко нови преси, ножове и други специфични за дейността малки инструменти. Това отново силно повлия на това как изглежда и се държи крайната изработка.

Към края имаше две пречки. Първо, кожата, която вземах оттук, свърши и се престраших да започна да се снабдявам с по-скъпа, но изработена специално за книговезане кожа от Англия. Второто беше, че се уморих от поръчки и се чувствах силно неудовлетворен от творческите си способности.

Именно заради това 2019-а започна по съвсем друг начин. Отказах да правя поръчки за неопределен период и привлякох баща си към работата, подтиквайки го да преоткрие бижутерските умения от младините си. Изработихме една много амбициозна колекция от 5 големи тефтера, обковани от него в сребро. С тях направихме и първата си изложба отново с помощта на Занаятчийската камара.

Продължихме да работим усилено заедно през цялата година: участвахме в международното книговезко състезание на Обществото на книговезците от Обединеното кралство и нашата книга беше изложена сред изработките на много уважавани от мен книговезци. Това беше един наистина горд момент. След около месец се класирахме за участие и в шестото международно биенале на църковните изкуства във Велико Търново, където бяхме номинирани за първа награда с подвързаното от нас Четвероевангелие.

Накратко, беше планирана творческа година и заради това спечелихме доверието на много клиенти от чужбина и вниманието на различни книговезки и занаятчийски организации по света. Поръчките не бяха толкова много, но пък чувствахме, че удовлетворението и постиженията бяха съвсем на ниво.

Началото на тази година започна с инерцията на миналата, но тя бързо взе да намалява заради международната кризисна ситуация в момента. Няколко страхотни възможности за участия в чужбина вече са отменени или отложени, но и интересът към изработките ни, естествено, намаля, заради приоритетите на хората. Ние продължаваме да работим, творим и движим нещата напред, но искрено се надяваме и че ще успеем да превъзмогнем това странно време.

Кое е нещото, което те запали по този занаят, и защо е толкова специален за теб?

В началото книговезането беше просто нещо, което правех в свободното си време. В последствие дойде момент, в който наистина осъзнах колко сложен механизъм е книгата, и това ми отвори очите хем за огромното количество недостатъци в досегашните ми изработки, хем колко още неща има за научаване. Мисля, че тогава се вманиачих в работата и започнах да обръщам огромно внимание на подробностите.

Благото и проклятието на тази работа е, че всяка една книжна структура има предимства и недостатъци според нейната цел. Струва ми се, че човек може да прекара повече от един живот в търсенето на равновесието.

Имаш ли любим реализиран проект? Ако да, кой е той и защо?

Първото нещо, което ми идва наум, е книгата, която изработихме с баща ми за състезанието в Англия. В нея страниците са от хартия, направена и калиграфски изписана от мен. Обковът е една от най-фините изработки на баща ми и представлява подвижни сребърни порти с няколко вградени розови граната. Отварят се със закопчалка и разкриват под себе си златната украса върху кожата долу. Засега това е единствената книга, която си е замислена и изпълнена в цялост като художествено произведение. И двамата сме много горди с нея и въпреки че не успя да спечели първа награда, ни отвори много възможности.

Как дигиталното присъствие помага за развитието на твоя бизнес?

Да имаш онлайн присъствие е доста бавна игра и със сигурност не дава особени резултати в самото начало. Аз дори не съм от най-настървените хора в тези неща, но продължавам да отделям време да развивам различни профили - най-вече в Instagram, Facebook и YouTube. Именно на тях в момента дължа голяма част от продажбите и разпознаваемостта си.

 

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Knives are another set of invaluable tools that greatly help in your bookbinding projects, especially when you’re covering a book in leather. You can use almost any sharp knife to cut a piece of paper or leather but specialized paring knives are what are usually used to thin your piece in key places to properly mold itself in the various folds and creases that a book structure has. Leather paring and handling the knives for the job are one of those techniques that really take some time to develop. You can read about them, you can see others do it but will only get the hang of it until you try and try and try and maybe ruin some nice pieces of leather in the meantime. That’s the whole problem with these type of knives and learning how to work with them – the fact that they’re tools with a high amount of individual character. I’ve heard many people say that even if razor sharp, they have a hard time using another binder’s knives. This works both ways and is the number one reason why you should sharpen your blades yourself. I am in tune with the particular angle of the edges, the level of sharpness, the weight and style of my grip. In the end, it works as an extension of your hand and you project your awareness on the tip of the edge, rather than the tip of your fingers. It’s one of those almost magical capabilities of the human body and mind to produce such an effect. #bibliophile #bookgram #prettybooks #bookfeature #bookbinding #bookbinder #stopan #iostopan #contemporarycraft #crafts #craftsman #artisan #leatherjournal #bookcollector #finecraft #leatherbinding #workshop #handpaper #handcraft #bestofetsy #etsyartist #artisanmade #buyhandmade #craftsposure #artstudio #handmade #smallshop #artfinder

Публикация, споделена от СТОПАН (@iostopan) на Апр 16, 2020 в 9:40 PDT

Считаш ли, че онлайн продажбите са подходящ начин и за други традиционни бизнеси да се развиват успешно в 21. век?

Наистина зависи как човек си е устроил връзката с клиентите, тъй като има много наследствени майстори със страхотни канали за разпространение, които не са онлайн. Никой не губи от онлайн продажбите особено като все повече изглеждат като норма. Би било безразсъдно да се изключат напълно.

Как си пожелаваш да си се развил след още десет години?

Пожелавам си да съм развил достатъчно умения и художествена мисъл, за да виждат хората още повече стойност в работата ми. Много бих искал и да спечеля поне една награда на международно книговезко или занаятчийско състезание. Такова постижение смятам, че ще постави и България на картата на книговезката общност, като се надявам и да привлече още хора към работата. Бих искал и да измисля нова книжна структура или поне значителна адаптация на исторически модел към по-съвременните изисквания.

Опиши ни България на своите мечти.

Като държава имаме много с какво да се гордеем и изтъкнем, но това изисква постоянното и общо усилие да държим живи тези неща. По същия начин, както един майстор чака друг да го нарече така, на база на творчеството му. Не сам да се хвали.

Мечтая около нас да витае един всеобщ дух на развитие.