Култура

Днес един от най-важните хора в книжния ми живот (моят BBB - Best Book Buddy) ми изпрати тази статия. Истината е, че почти се разплаках докато я четох - от началото до края. Защото е тъжна. Но най-вече защото е вярна.

Не бих могла да преброя пътите, в които някой ми е казвал, че няма време за четене. Едно от най-съкрушителните неща, които чувам постоянно е възхваляването на това колко сме заети. Тази новопридобита заетост (която идва с възрастта) е нашето универсално оправдание - от това защо не сме успели да се видим с близък човек, през отказаната помощ до липсата на време за важни занимания, които подхранват душата ни.

Книгите няма да умрат. Има хиляди автори - поети и писатели, които се грижат думите в главата им да продължат да виждат бял свят върху страниците. Но има ли достатъчно читатели?

Книгите живеят само в нас и чрез нас. Хартиената книга или електронният четец са просто предмети. Ние им вдъхваме живот.

Всяка прочетена история, независимо дали е истина или измислица, се развива само и единствено в главата на този, който я преживява. И колкото повече пиша за това, толкова по-тъжно ми става, знаейки, че все повече хора отказват да отделят време, за да се докоснат до чистата магия на думите.

Бих могла да кажа, че книгите са ме научили на много, но ще излъжа. Научили са ме на всичко.

Била съм стотици различни хора и съм живяла поне толкова животи. Плакала съм и съм се смяла, умирала съм и съм се раждала с всяка страница. Потъвала съм толкова дълбоко, че съм мислела, че връщането в истинския свят ще бъде невъзможно. Падала съм в повече заешки дупки, отколкото мога да преброя. Ядосвала съм се, страдала съм, намирала съм разбиране и покой.

Книгите винаги са били до мен. Но като всички хора, живеещи в 21 век, и аз съм подвластна на новите технологии. Дългите страници и томове отстъпват място на безразборното кликане с цел бързо придобиване на знания и информация. Задълбоченото четене става все по-трудно и се случва все по-рядко. Но аз правя всичко възможно да не е така.

Съзнателно избирам книгите, защото знам, че четенето ме е спасявало отново и отново. Сега е мой ред да го спася. 

Отдавна съм разбрала, че е много трудно да накараш някого да чете. Това е въпрос на изграден навик, който трябва да се подхранва - както апетитът идва с яденето, така и желанието да учиш и да се развиваш идва с четенето. И вместо да издигаш в култ святата си заетост, помисли колко време прекарваш в правене на истински важни неща и колко в разглеждане на снимки, кликане върху линкове със "съществена" информация, гледане на видеа и скролване в най-чист вид.

Сигурен ли си, че наистина не можеш да отделиш нито минутка, за да се гмурнеш по-дълбоко? Или драскането по повърхността ти е напълно достатъчно?

Моят текст може да не накара никого да прелисти страниците. Но тази загуба няма да е само моя - тя е на целия свят. Аз всеки ден се боря за книгите. Защото те няма да умрат, но от нас зависи дали ще продължат да живеят.

Снимка: Младен Пенев