Успелите споделят

За концепцията Кристиан Паев за добро здраве чрез движение бяхме писали преди време. Роден е през пролетния месец май 1992 г., наричат го „българският Идо Портал“ и чрез професионалните си тренировки предава на родна земя своята гледна точка за човешкото движение.

Човек трябва да знае какво иска и как да практикува до това, което иска, без да си създаде проблем. Хората някак повече се мотивират от страха да не им стане нещо.

Тренировките му се провеждат всяка неделя от 19.00 ч. в столичния спортен клуб TWISTED JIU JITSU. Денят на Крис не би могъл да започне добре без раздвижване, ставна гимнастика, разтягане и вземане на душ. Събужда го по-добре от кафето, което пие за удоволствие, и скромно отбелязва, че е ценител, не разбирач. Младият български shapeshifter се съгласи да се разходим заедно из зелената красота на Борисова градина и да ни разкаже повече за себе си. Ето какво ни сподели той.

Крис, на първо място бих желала да ти благодаря за времето, което ни отделяш за разговор и разходка в парка, и за това, че се съгласи да ти вземем интервю.  

Хиляди пъти предпочитам неформален разговор като този, отколкото нещо, което е изкуствено и се повтаря. Не мога по друг начин, освен по естествения.

Как минава денят ти? Какво е първото нещо, което правиш сутрин?

Напоследък първото, което правя сутрин, е да се раздвижа. Това ми помага за през деня – когато имам тренировка или ако ми се наложи нещо да направя физически, да тичам за автобуса например, тялото ми е много по-добре подготвено. Съответно правя ставна гимнастика, раздвижвам си ставите, съвсем лек стречинг и си взимам един студен душ. Целият ритуал продължава 15 минути, подготвя ме доста добре за деня. Пия кафе за удоволствие, не го ползвам като стимулант и като прекаля с него, се усеща.

Ставаш на 25 тази година. От колко време тренираш, опитвайки различни неща? От съвсем малък ли си започнал?

От 6-годишен до 19-20 съм се занимавал 95% с футбол. Около 15-16-годишен започнах да тренирам с тежести – силови тренировки, което да ми помогне с травмите от футбола. След угасването на кариерните ми амбиции всъщност започнах да се занимавам с други неща, като минах през вдигане на тежести, капоейра, бразилско Джу Джицу.

Къде си тренирал Джу Джицу?

Все още тренирам – в залата на Twisted Jiu Jitsu, където водя и тренировките си. BJJ е една от най-интересните и комплексни системи, с които съм се сблъсквал. Развиват се много както физически, така и ментални качества, може да се практикува от всеки и е особено добре за децата.

Всеки спорт или система на движение има правилник, който определя начина, по който ще се движи, натоварва и развива тялото. Например правилникът на футбола определя, че играта с ръка на полевите играчи е забранена. Тоест, във футбола няма да развием сръчността на горните си крайници и ако целим това, имаме нужда от нещо друго. Например да се научим да жонглираме.

Не е случайно, че груповата тренировка се казва Movement class. На нея се движим. Имаме задача да подобрим движението на гръбнака си – ще използваме такива упражнения и игри. Искаме да развием координацията си – ще измислим необходимите задачи. Не сме ограничени от правилника, защото правилникът търпи промени.

Спортовете имат много достойнства, но т.нар. Movement approach има по-всеобхватен подход и има набор от инструменти, за да развие двигателните ни способности.

Успял ли си да се запознаеш лично с Идо Портал?  

Да, бях на семинар лятото – за 5 дни, и всеки от нас имаше възможност да размени по една дума с него. В една от дискусиите казах на екипа, че преди да отида там съм мислел, че най-ценното нещо, което може да ни дадат, е да ни научат на уменията и триковете, които правят, но всъщност съм възхитен от честността и всеотдайността им. Идо каза, че това значи много за него – защото хората от Източна Европа казват истината право в очите.

Смешно ми е, когато се коментира неговият образ в интернет пространството – той има нужда да събере максимално много хора, за да им преподаде това, което умее. Образът му е в някои отношения е заблуждаващ и противоречив, но така успява да провокира интереса на хората. Един човек го беше описал като студен като лед, топъл и любящ. В един момент се държи много приятелски с теб, в другия те критикува остро. Прям, искрен и интересен.

От колко време се занимаваш по-задълбочено с методиката му на преподаване – с начина, по който се движи, тренира?

Следя го от 2012 г. може би. Постепенно разбирам какво прави, не мога да кажа, че съм разбрал напълно все още. Опростено казано: методът му се занимава с разностранното развитие на двигателните ни способности. Това включва както добре познатите ни мобилност, сила, бързина, ловкост, устойчивост, така и тайминг, ритъм, координация, реакция, ориентация и прочие. Това са неща, които съществуват и се систематизират от хора преди него, но може би Идо е първият, който ги е комбинирал в такъв мащаб и е успял да ги популяризира. Работата му е много всеобхватна и дълбока, така че с годините ще осмислям и прилагам все по-добре наученото. Бих казал, че съм в началото на пътя си.

Би ли заминал при Идо или някъде другаде или би останал в България?

Конкретно: ако ми се удаде възможност да се уча при Идо, да се развивам с него, не бих се замислил. За другото: не знам, защото светът е динамичен, може да се каже – нестабилен, несигурен.

Искам в крайна сметка развитие и благоденствие за себе си и за близките си на първо време и това е по-важно от местоположението ми. Но може да развием тази култура на движение и в България.

Засега на почит е предимно външният вид, в което няма нищо лошо, но има по-важни неща от това. Виждам, че е много по-релевантно за хората да умеят да си поиграят с децата си без да ги боли нищо и в пенсионна възраст да могат да се грижат сами за себе си, да ходят в планината например. Фокусът трябва да е върху това да развием способността да сме свободни физически. Ако в момента дойде една топка към мен и едно дете поиска да си поиграем, аз да мога да го направя, да му покажа нещо, да общувам. Тези неща носят радост. Всеки може да намери движението за себе си и да изпитва радост от него, да увеличи свободата на тялото си.

Не се говори за потребността от движение, защото някак си всеки бърза за някъде – говорим за потребност от пари, почивка, а не говорим за потребност от физическо движение, от радост, от здраве, ако искате.

Когато закъсаме, тогава се сещаме кое е наистина важно. Хората повече се мотивират от страха да не им стане нещо отколкото от идеята за радост. А това е нещо, което няма как да го замениш.

Какви са предпочитанията на хората според наблюденията ти – групови тренировки или индивидуално обучение?

Груповите са по-достъпни откъм финанси и като ангажимент. Веднъж седмично са, на по-достъпна цена, хората ги посещават и защото не обичат да се ангажират много напред в бъдещето. Докато ако решат да посещават индивидуалните тренировки, трябва да са осъзнали нуждата от образование за себе си и да положат усилия. Мога да дам информация, да покажа как се работи с нея, но тялото на човека си е негово и той трябва да вземе максимума от тренировките така, че да знае кое е добре за него. Да може да се грижи по-добре за себе си дори без моя помощ.

Много по-бързо се пречупват разни бариери на групови занимания – учите заедно, предизвиквате се един друг и осъзнавате, че ако единият не се развива, и другият не може. Което те прави по-малко егоист.

Вярвам, че лека-полека започвам да карам хората да го усещат по време на груповите ми тренировки: нуждата от партньорство.

И за да завършим интервюто: какво ще пожелаеш на живеещите в града хора?

Излизайте по-често от града. Целият този шум в града не влияе добре на здравето. Това, което хората усещат в планината, би трябвало да ни е нормалното състояние.

Всеки уикенд, ако нещо не те държи в града, бягай далече от него! Когато имате възможност, изчезвайте!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.