История

Каквото и да кажем за Апостола, ще звучи клиширано, тривиално и крайно недостатъчно. И до днес историците не могат да разкрият докрай неговата дейност и да сглобят пъзела от тайни комитети, които са действали на територията на страната и са работили за освобождението на България. За разлика от повечето исторически личности обаче, Левски е безспорна фигура в родната памет.

Васил Иванов Кунчев дава пример за това какъв път трябва да извървим, за да се развием като общество, а именно - да работим в своята страна, за нейното благо, честно и почтено, зачитайки правата и свободите си. За разлика от Раковски и Каравелов, Дякона е виждал, че за да постигнем заветната "чиста и свята република" не са нужни организации отвън, нито чужда намеса, а пробуждане. И че ако всеки задели колкото може, и се включи в народното дело, българите ще се обединят около една велика идея - своя независима държава, родина.

Идеалът се постига с много труд - завет, който важи и днес. В тефтерчето си Левски споменава думата "работа" над 400 пъти - повече от всяка друга. Без полагане на усилия не можем да постигнем нито бунт срещу робството, нито свобода, нито равенство през общ закон. Така че в наши дни, вместо да се оплакваме от проблемите, би било хубаво да се постараем да намерим решение дори ситуацията да изглежда безизходна. Не е изглеждало възможно българските чети и легии да се справят с огромната османска армия, но въпреки това Левски е намерил начин да повдигне българския дух и да сплоти хората около себе си, да ги накара да повярват, че свободата може да бъде извоювана.  

И докато някои заклеймяват Ботев като "комунист", Стамболов като "чуждопоклонник", то Левски е асоцииран само и единствено с една кауза, в която да "печели цял народ", а не определена част от него. Всеки от нас носи Апостола в сърцето си, защото той остана на всички. Никаква сила не е способна да отнеме на хората тяхното преклонение пред делото на Дякона - човека, който в себе си е събрал най-добрите черти на българина - вяра в бъдещето, трудолюбие, смелост, но и добре планирани действия, продиктувани от разума. 

Макар днес мнозина да вадят от контекста думите на Дякона и да ги преиначават, както сметнат за добре, никой не отрича колко светли и напредничави са неговите прозрения. Като започнем от факта, че е мислел за република, когато в света е имало само две такива, през това да има равноправие, независимо от етнос и социално положение, и стигнем до цялата организация на ВРО и идеята, че ако не си помогнем сами, няма кой да дойде отнякъде и да ни подари свободата на тепсия. Идеи, които всеки признава, каквито и виждания за живота да притежава.

Фактът, че годишнината от рождението на героя ще бъде почетена с чествания и различни мероприятия в цялата страна показва ясно, че в съвременна България Левски е символ на обединението. В такива дни всеки от нас забравя за кратко разногласията си с останалите и отдава заслуженото уважение на човека, борил се геройски за свободата - не за своята лична такава, а за общата. "Съединението прави силата", но не толкова политическото, колкото единството между хората и съгласието да се загърбят всички разногласия в името на нещо по-голямо - нашата родина и нейното бъдеще.