В многопластовата личност на Любомира Видева най-силно изпъкват три елемента – тъга, чувственост и хумор. Тя е млада дама с голямо сърце, която избира да прегърне не една, а цели две каузи, редом със своето житейско израстване. Пред живота се представя с две имена – Любомира Видева (предприемачът) и Любел Дякоf (поетът).
Няколко месеца Дякоf публикува стихотворенията си в социалните мрежи без да разкрива пола, лицето и името си с една цел – да бъде харесвана, или не, единствено на база творчеството си. В статия в списание “Егоист” разкрива образа си, с което изненадва голяма част от публиката, която смята, че зад текстовете й стои мъж.
Писането присъства в живота й от крехка 10-годишна възраст, когато се потапя в дълбините на афоризмите, поезията и разказите, а днес избира да ни открехне вратата към своите стихове чрез втората си книга – ,,Ембрион на тъгата''.
Коя е Любел Дякоf? А Любомира Видева?
Любел Дякоf е малко по-тъжната и артистичната част от Любомира Видева.
В навечерието на 2021 г. зарадва своите читатели с втората си стихосбирка на пазара – ‚,Ембрион на тъгата‘‘. На какво можем да се натъкнем измежду страниците?
Можете да се натъкнете на моя живот, започвайки преди да се родя, преминавайки през тежко детство в домашно насилие, неизбежните любовни терзания и много болка от дългите часове прекарани в самоанализ, човешкото разочарование от неправдата и трудното нагаждане в света, който цял живот се опитвам да разбера безуспешно.
Определяш ли новата си стихосбирка си като лична изповед на реални чувства и събития от твоето минало, настояще и бъдеще? Какво успя да си вземеш от нея и какво си взе тя от теб?
Да, “Ембрион на тъгата” е лична изповед с истински чувства, насочена в по-голямата си част към миналото. Аз успях да ѝ дам сила и смисъл, тя ми отговори със същото.
Ембрион на тъгата
Расла съм
под отчаяното сърце на майка ми. И до днес чувам как се разбива, как се страхува.
Расла съм
до счупените ключици,
до синините.
Може би затова са сини очите ми.
И аз ритах безпомощно,
за да я спася от баща ми,
а тя си мислеше, че се радвам
и ме галеше с ръката, на която блестеше златната халка на една тъжна робиня.
И аз бързах, мамо, да изляза,
за да те защитя,
девет месеца ми трябваха,
а после мълчах цяла година.
Трябваше да се науча да тичам, мамо, за да те опазя,
после събирах сили, за да те спася и го направих.
Затова съм тук,
въпреки че не трябваше.
Аз съм
обречен ембрион на тъгата, мамо…
На 10 март в столичния Schroedinger Bar ще се състои и премиерната й среща с публиката. Какво можем да очакваме от събитието и как да се подготвим (физически и ментално) за него?
Облечете си нещо, в което се чувствате красиви. След което елате, с цялата си болка и разочарование, което сте натрупали за последните 2 години и нека си поплачем, да си споделим тревогите, за да ни стане по-леко на душата. Всички имаме нужда от пречистване.
В представянето ще се включат още Боян Цонев – виолончело, актьорите – Тодор Беров и Елизабет Марангозова, които ще представят 21 от най-меланхоличните ми стихотворения, Юлия Андонова, Директор “Развитие и комуникации” във Фондация “П.У.Л.С.”, ще ни сподели ценна информация от своята дългогодишна практика, свързана с борбата с домашното насилие, страхотните поети, издатели и приятели – Ива Спиридонова, Симеон Аспарухов от издателство “Библиотека България” и Александър Иванов ще кажат няколко сърдечни думи за книгата. За финал ще открехна още повече вратата на детството ми с лични истории, още по-живописни емоции и изводи.
С всяко продадено книжно тяло даряваш 1.67 лева в помощ за ‚,Фонд за подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие‘‘ към Фондация BCause. Защо избра да подкрепиш именно тази кауза?
Като дете, израснало в домашно насилие, осъзнавам колко е важна намесата на държавата чрез адекватни закони и финансова помощ. За съжаление, днес тя отпуска на жените, пострадали от домашно насилие, настанени в Кризисен център, 5 стотинки повече от мен – 1.72 лв.
Новините за смъртта и насилието не бива да се приемат просто като статистика, а обществото трябва да чувства дълг за предотвратяването му.
Имат ли една обща пъпна връв дебютната ти стихосбирка ,,Сюжети‘‘ и премиерната ,,Ембрион на тъгата‘‘? Какви са приликите и разликите помежду им и в твоето писане 4 години по-късно?
Общата пъпна връв между тях е тъгата. Във втората стихосбирка стихотворенията са по-дълги, темите са по-философски и чувствам, че са по-осъзнати. Влизам повече в диалог с душевността на читателя, събличам самотата и илюзиите му, същевременно държа ръката му, докато преминава през своя катарзис.
Приликата е в болезнената искреност, принципите и персонажите, които са устояли във времето и имат нужда да изплачат житейските си уроци.
Какво е да бъдеш жена поет в 21 век? Каква е ролята на твоята поезия в днешния суров и същевременно тъй привлекателен свят?
В по-добре звучащата част, е магнетично, освобождаващо и смислено да си жена поет в 21 век. Помага ти да се почувстваш разбран, доколкото е възможно друг човек да те разбере изобщо. В не толкова добре звучащата част, е неблагодарно, скъпо, самотно и деструктивно занимание, от което не можеш да се откажеш, защото това е твоята страст и не можеш да живееш без нея.
И без моята поезия светът щеше да си е същият. Но се надявам, че съм вдъхновила поне няколко души да покажат творчеството си, да бъдат по-искрени в чувствата си или да се почувстват по-малко самотни.
Довърши изреченията:
Aз съм… един наивен човек, на когото много му се иска всички да си помагаме и да се обичаме, но същевременно тъжен поет, който осъзнава причинно-следствените връзки в психологическите казуси на битието.
Търся… спокойствие. А то така обича да ме избягва.
Щастието е…
“Щастието винаги е
на няколко сантиметра от мен.
Но ръката на нещастието
е точно толкова по-дълга от моята…”Искам да… си кажа скоро “Ох, всички мъки свършиха най-после! Всичко е наред – хората започнаха пак да се карат само за глупости.”
Събуждам се…без аларма и с цялата тежест на рутината.
Заспивам… влюбена.
Ако бях чувство, щях да бъда… силна, дълбока и всепоглъщаща обич.
Често си мисля за…всички грешки, които съм допуснала. Животът в мен не е лесен.
Забравих… и преживях много хора. Те просто не оставиха дълбока диря в мен.
Какво искаш да разкажеш на света чрез твоите стихове?
Искам да разкажа на света една история за едно малко момиче, което не иска да бъде жертва на миналото си и да се оправдава с него. А е избрало пътя на изкуството, чрез което сублимира болката си и се опитва да покани други изгубени да се присъединят в тази дълга разходка.
Смяташ ли, че поетите имате социалната сила да променяте настоящето?
Да, смятам, че и всички имаме социална сила да променяме настоящето си. Ние, поетите, го променяме, когато каним читателите в душите си, споделяме им какво ни мъчи и накрая си тръгват с чувството, че не са сами.
Редом с писането, в последните две години се отдаваш и на едно друго любопитно начинание – създаването и управлението на онлайн бранд. Разкажи ни за второто си амплоа – “Компоти”?
“Компоти” е олицетворение на по-веселата част от мен. Бранд за смели хора, които не се страхуват да изразяват себе си. Идеята е да ни стимулира да бъдем по-искрени, по-социални и по-емпатични. Част от продуктите пристигат в буркани. А всяка покупка осигурява 1 безплатен обяд на възрастен човек от Северозападна България (“Фонд Нашите Родители”, BCause).
Как се създава бизнес по време на пандемия и какво ти коства тази смелост?
Създадох го сама, с 0 лева капитал и с малко лудост. Бих го сравнила с влизане в бурно море през януари. Тази смелост ми костваше самотно ежедневие, много напрежение, несигурност и прекалено дълги работни дни. Все пак ми даде досег със супер готини хора, чувство на удовлетвореност и още по-голяма потребност да помагам.
По какъв начин се преплитат поезията и предприемачеството в битието ти и извън него? Взаимно свързани ли са и помагат ли си помежду си?
Преплитат се в моите ценности и мироглед, които за щастие се припокриват с ценностите и мирогледа на други стойностни хора, които откривам чрез поезията и предприемачеството. Те не искат просто да съществуват, а да творят, дават и допринасят.
Свързани са и си помагат помежду си от гледна точка на емоционалния баланс в мен.
Фобии
Страхът от самотата си отива,
когато я заобичаш.
Страхът от високо изчезва,
когато се покачиш върху егото си
и си готов да скочиш.
Страхът от открити пространства
се преодолява, когато отвориш всички врати
към себе си.
Страхът от смъртта те напуска,
когато започнеш да умираш всеки ден.
2021 година ти донесе и първата официална награда. Отличена си на второ място в конкурса за поезия “Тази приказка – Живот” със стихотворението си “Фобии”. Какво си пожелаваш за сегашната 2022 г. и какви са творческите и житейските ти планове за тази година?
Много съм щастлива, че получих това отличие и то значи много за мен.
За 2022-ра желанията ми са за всички ни – мир, физическо и психическо здраве и сплотеност.
Предвид всички последни събития, за съжаление, не смея да си правя каквито и да е смели житейски и творчески планове. Надявам се, когато всичко приключи, да направя професионален завой към психологията и да използвам креативността си в създаването на нови вълнуващи проекти, които ще добавят стойност за обществото.
И за финал: какво е твоето послание към нашите читатели?
Самоанализирайте се, ходете на психолог и трансформирайте емоциите си в градивни начинания. Всичко ще бъде наред.
