Интервюта

В многопластовата личност на Любомира Видева най-силно изпъкват три елемента - тъга, чувственост и хумор. Тя е млада дама с голямо сърце, която избира да прегърне не една, а цели две каузи, редом със своето житейско израстване. Пред живота се представя с две имена - Любомира Видева (предприемачът) и Любел Дякоf (поетът).

Няколко месеца Дякоf публикува стихотворенията си в социалните мрежи без да разкрива пола, лицето и името си с една цел - да бъде харесвана, или не, единствено на база творчеството си. В статия в списание “Егоист” разкрива образа си, с което изненадва голяма част от публиката, която смята, че зад текстовете й стои мъж.

Писането присъства в живота й от крехка 10-годишна възраст, когато се потапя в дълбините на афоризмите, поезията и разказите, а днес избира да ни открехне вратата към своите стихове чрез втората си книга - ,,Ембрион на тъгата''.

Коя е Любел Дякоf? А Любомира Видева?

Любел Дякоf е малко по-тъжната и артистичната част от Любомира Видева.

В навечерието на 2021 г. зарадва своите читатели с втората си стихосбирка на пазара – ‚,Ембрион на тъгата‘‘. На какво можем да се натъкнем измежду страниците?

Можете да се натъкнете на моя живот, започвайки преди да се родя, преминавайки през тежко детство в домашно насилие, неизбежните любовни терзания и много болка от дългите часове прекарани в самоанализ, човешкото разочарование от неправдата и трудното нагаждане в света, който цял живот се опитвам да разбера безуспешно.

Определяш ли новата си стихосбирка си като лична изповед на реални чувства и събития от твоето минало, настояще и бъдеще? Какво успя да си вземеш от нея и какво си взе тя от теб?

Да, “Ембрион на тъгата” е лична изповед с истински чувства, насочена в по-голямата си част към миналото. Аз успях да ѝ дам сила и смисъл, тя ми отговори със същото. 

Ембрион на тъгата

Расла съм

под отчаяното сърце на майка ми. И до днес чувам как се разбива, как се страхува.

Расла съм

до счупените ключици,

до синините.

Може би затова са сини очите ми.

И аз ритах безпомощно,

за да я спася от баща ми,

а тя си мислеше, че се радвам

и ме галеше с ръката, на която блестеше златната халка на една тъжна робиня.

И аз бързах, мамо, да изляза,

за да те защитя,

девет месеца ми трябваха,

а после мълчах цяла година.

Трябваше да се науча да тичам, мамо, за да те опазя,

после събирах сили, за да те спася и го направих.

Затова съм тук,

въпреки че не трябваше.

Аз съм

обречен ембрион на тъгата, мамо…

На 10 март в столичния Schroedinger Bar ще се състои и премиерната й среща с публиката. Какво можем да очакваме от събитието и как да се подготвим (физически и ментално) за него?

Облечете си нещо, в което се чувствате красиви. След което елате, с цялата си болка и разочарование, което сте натрупали за последните 2 години и нека си поплачем, да си споделим тревогите, за да ни стане по-леко на душата. Всички имаме нужда от пречистване.

В представянето ще се включат още Боян Цонев - виолончело, актьорите - Тодор Беров и Елизабет Марангозова, които ще представят 21 от най-меланхоличните ми стихотворения, Юлия Андонова, Директор “Развитие и комуникации” във Фондация “П.У.Л.С.”, ще ни сподели ценна информация от своята дългогодишна практика, свързана с борбата с домашното насилие, страхотните поети, издатели и приятели - Ива Спиридонова, Симеон Аспарухов от издателство “Библиотека България” и Александър Иванов ще кажат няколко сърдечни думи за книгата. За финал ще открехна още повече вратата на детството ми с лични истории, още по-живописни емоции и изводи.

С всяко продадено книжно тяло даряваш 1.67 лева в помощ за ‚,Фонд за подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие‘‘ към Фондация BCause. Защо избра да подкрепиш именно тази кауза?

Като дете, израснало в домашно насилие, осъзнавам колко е важна намесата на държавата чрез адекватни закони и финансова помощ. За съжаление, днес тя отпуска на жените, пострадали от домашно насилие, настанени в Кризисен център, 5 стотинки повече от мен - 1.72 лв. 

Новините за смъртта и насилието не бива да се приемат просто като статистика, а обществото трябва да чувства дълг за предотвратяването му.

Имат ли една обща пъпна връв дебютната ти стихосбирка ,,Сюжети‘‘ и премиерната ,,Ембрион на тъгата‘‘? Какви са приликите и разликите помежду им и в твоето писане 4 години по-късно?

Общата пъпна връв между тях е тъгата. Във втората стихосбирка стихотворенията са по-дълги, темите са по-философски и чувствам, че са по-осъзнати. Влизам повече в диалог с душевността на читателя, събличам самотата и илюзиите му, същевременно държа ръката му, докато преминава през своя катарзис.

Приликата е в болезнената искреност, принципите и персонажите, които са устояли във времето и имат нужда да изплачат житейските си уроци.