Успелите споделят

България е едно малко кътче в необятната вселена, която ни заобикаля. Да, но когато заговорим за природните ѝ богтства тя се превръща в цялата вселена. Сякаш даровит художник е играл с четката си и е успял да сътвори такава красота, че е трудно да я опишем с думи. 

Това вдъхновява и нашият герой днес.

23 годишният Мартин Граховски стана известен с 3-минутните си клипчета за България, към които не можем да останем равнодушни. Израснал в САЩ и Канада, следва "Журналистика" и "Философия", а след това учи  "Международно право" в Холандия. Фотографията и снимането са негово хоби, което развива като с приятел създават компания за документални филми. Пътуват на различни места из света и правят своите лични открития.

Привързан към родната си държава България, Мартин решава да направи поредицата 3 minute Bulgaria, с която да разкрие красотите на страната ни и по този начин да провокира повече чужденци да пожелаят сами да дойдат и да я видят с очите си.

Първата част на интервюто може да прочетеш ТУК.

Кое непознато място в България би предложил на читателите ни задължително да посетят?

Мястото, което мен лично ме впечатли е Мадарският конник.

Бях там за първи път на много малка възраст и единственото нещо, което помнех беше самия конник. И когато отидох там сега си мислех, че мога да видя само него издълбан в скалата и че нищо друго няма. Но когато видях, че от дясната страна има пещери, а от лявата можеш да се качиш над скалата и да видиш гледката над Мадара – за мен беше изключително.

Друго място, което бих избрал е село Ковачевица.

Не знам защо ми повлия толкова, но може би защото се разхождах абсолютно сам по улиците, беше ужасно спокойно и тихо. Това е място, което ми въздейства по много интересен начин, защото когато си сам по тези улици се връщаш още повече назад във времето.

Сигурни сме, че при всички твои пътувания са се случвали доста забавни неща. Разкажи ни най-интересната случка.

През всичките ми пътуваня се случват доста интересни неща, но ако трябва да съм честен – не обичам да седя в столицата на новите държави, които посещавам, а по-скоро да обикалям из по-дребните села и да се запознавам с месните хора.

В Непал се качих на една от планините в западната част на страната и отидох в село, което се оказа доста трудно достъпно. Там живееха около 10 души. Стигнах точно навреме, когато те се събираха да обсъждат как биха могли да подобрят бъдещето на това място. Всички бяха седнали в кръг на земята и говореха за това, даваха своите предложения. Такива неща ме впечатляват.

Ако трябва да разкажа за интересна случка в България, която съм имал покрай този проект, мисля че най-забавната беше, когато снимах на остров Св. Иван. До него ме закара един рибар. Имаше силен вятър и лодката се клатеше, но аз го попитах дали мога да пусна дрон, за да заснема отвисоко и той ми отговори с не. Но нямаше начин, беше изключително интересно. И както запалих перките на дрона, който беше на върха на лодката, се обърнах да видя рибаря, който още не забелязваше нищо.

Не изчислих, че заради вятъра и заради това, че се движим напред, дронът ще хвръкне назад. В последния момент се наведох, а той беше на косъм да удари рибаря по главата. Той започна да ми вика, стана голям хаос, но дронът успя да излети доста високо. Трудно го хванах след това, защото нямаше място да кацне на лодката.

Това беше доста забавно, голям адреналин.

Коя случка те промени?

Ако трябва да разделя на сериозна и забавна случка, която ме е променила по някакъв начин, за първата бих казал, разбира се, Непал.

Там работех за една неправителствена организация и взимах интервюта от хора, които след заметресението през 2015 година са изгубили всичко. Снимахме как една година по-късно нищо не се е променило за тях, все още нямаха дом и т.н.

Срещата с тези хора, а и с децата от тухлената фабрика, ме промениха много психически. Повлияха ми така, че да помисля наистина какво е морално да правиш с камера.

От забавните неща, които са ме променили се сещам, когато бях в югоизточна Азия започнах да се уча и свиквам да пътувам с мотор. До този момент не бях карал, но мисля, че свободата, която носи да се придвижваш из една държава, ти дава възможност да пътуваш на много интересни места. Това много ми промени усещането за приключение и затова, че движейки се по този начин имаш много повече възможности да спираш навсякъде, всяко едно село ти е достъпно.

Надявам се да мога да пътувам по по-независим начин оттук нататък – дали ще е с мотор, с кон...

Определяш ли се като дете на света?

Този въпрос винаги ми е бил труден. Определям се като дете на света дотолкова, че ми се пътува навсякъде. Не смятам, че досега съм бил на достатъчно места, че да си дам това определение. Все още има толкова много култури и части на света, които не съм виждал, а искам.

Ако имаш 3 минути да решиш накъде да тръгнеш, мястото ще е..?

Япония. Това е държавата, в която бих се връщал постоянно. Бях само месец и половина там, а ми липсва все едно съм прекарал целия си живот.

Освен това много ми се пътува до Близкия изток, в държави като Иран, а също искам и да обиколя Африка.