Мая Донева: Българщината е добра или лоша, ако критичната маса е добра или лоша
Днес ще ви срещнем с една изключителна жена, с която вече сме ви срещали. Дори бихме казали, че точната дума е "фурия". Мая, на 33 години с 3 деца и много реализирани мечти, превърнали се в отговорности. През последните 13 години активно работи в сферата на образованието и социалната работа за деца и младежи като обучител и консултант. Цели 5 години е била част от екипа, който написа и спечели на Варна титлата за Европейска младежка столица 2017.
Работи по теми, свързани със социалните иновации и предприемачество. Основател е на едно от най-успешните и награждавани социални предприятия на Балканите - Социалната чайна, която дава първа работа и менторска подкрепа на деца без родители. Реализирала е проекти и обучения из целия свят - все по теми, свързани с изграждане на общности, човешки права и образование. От пролетта на 2018 е изпълнителен директор на Фондация “Карин дом”.
Вече известно време освен работата ти със Социалната чайна във Варна си директор и на "Карин дом", за което ние писахме през лятото. Разкажи ни малко повече за работата на фондацията от тогава насам?
Да, тази година пое доста изненадващ курс за мен - продължавам да се шегувам, че аз всъщност не си търсех работа, когато Карин дом се “появи”. Досега съчетавах майчинството, управлението на Чайната и freelance обученията по света горе-долу успешно. Дори и да не работя в Чайната вече, тя си е моето нещо и си ми е на сърце - обичам младежите, които работят там и все още се чувствам свързана с техните съдби. Завинаги част от сърцето ми ще си е там, но в Карин дом е другата половина. Аз не бих могла да работя нещо, което не обичам, или нещо, в което не влагам душата си.
Това, което ме грабна и заради което казах “да” на Карин дом, е тоталната отдаденост на основателя и екипа - такава, каквато само визионерите имат в идеите си. Когато през 1994 година г-н Иван Станчов основава Карин дом в България почти не се е говорело за деца със специални нужди, а той, вдъхновен от своята братовчедка Карин, която е имала детска церебрална парализа, успява да убеди редица дипломати, бизнесмени и общественици в смисъла на това тези деца да имат място в обществото и сред другите деца - и че това не е лукс, не е милостиня или съжаление, а право.
Карин дом е място, което подкрепя деца със специални нужди и техните семейства чрез терапевтична дейност, но и с много други неща - обучения за родители и педагози, консултации за ранно детско развитие и семейни консултации. Карин дом е пространство, в което има място за всички деца, но мисията ни е да направим обществото подходящо за всяко едно дете - без значение дали то се движи, говори, или се държи по различен начин от “обичайния”. Децата със специални потребности са част от обществото и сега, покрай протестите на майките, повече заговорихме за тях и за начина, по който те растат и живеят. При нас ползваме т.нар. семейно ориентиран подход, при който включваме цялата среда на детето, за да успее да се развие, променяйки се заедно със света около него.
Кои са новите неща, които въведе от встъпването си в длъжност?
Основните ми усилия досега бяха в сферата на фондонабирането, тъй като годишно нашите терапевти работя с над 300 семейства, а подкрепата, която получаваме от държавния и общинския бюджет не е достатъчна. Успяхме да направим изключително успешно издание на благотворителния фестивал “Усмихни се, Карин дом” с почти 35 хиляди лева и над 5000 посетители за двата дни, както и да започнем социалното предприятие “Семеен магазин”.
Концепцията за Семейния магазин се роди още в първите дни, когато започнах в Карин дом - той всъщност има много простичка формула: докато родителите чакат детето си от терапия във фоайето на Карин дом, вместо просто да чакат, може да изплетат шал или одеяло, което ние впоследствие продаваме в онлайн магазина на сайта ни. По този начин обезпечават терапията за детето си, а някой някъде се сдобива с прекрасни шалове.
Така и семейството придобива малко по-голяма финансова независмост, а родителите се учат на нови умения. Разбира се, в магазина ни има още много неща, но се стремим артикулите да носят мисията ни и усещането ни за семейство - за това и повечето от нещата на сайта са изработени или измислени от родителите, с които работим. За лятото сме измислили едни тъкани плажни кърпи, но още им е рано в тази зима (усмихва се).
Разкажи ни за интересните неща, които предстоят пред теб и Фондация "Карин дом" през следващата година?
Следващата година за нас ще бъде година на разстеж. Предстои Карин дом да има нов дом и погледът ни е към строежа на нова сграда. Предстои ни да направим покана към архитектурни студия за проекти, защото искаме да направим център за интегрирани услуги - здравни, образователни и социални, с които да се гордеем. Искаме да не е просто поредната сграда с хубава мазилка и пластмасови играчки, а да интегрираме включвания дизайн и архитектура, Монтесори подхода за образователна среда в цялостния вид на мястото. Предстоят прекрасни креативни месеци, безсънни нощи и много работа.
Сякаш отвсякъде се опитват да ни вменят, че българите сме лоши, негативни хора, че лошото е завладяло нашето ежедневие. Какво е твоето мнение по въпроса?
Аз не вярвам в генерализациите. Искаш ли да ти кажа суперконкретен пример за добър българин от преди седмица - обади ми се един приятел, който организира празненство на един юбиляр и ми каза, че човекът с рождения ден е решил да събере пари за кауза и да ги дари. Поговорихме на бързо и аз му пратих списък с неща, които ни трябват в Карин дом - нов принтер (защото старият е аут), уреди за физиотерапия (защото нашите никога не достигат), литература за обучения и т.н. - буквално една страница неща. И ми се обади човекът след 2 дни и каза: “Вижте какво, събрал съм една сума, видях ви списъка и искам да ви купя 2 вертикализатора. Всеки един от тях е по 2300 лв, това ОК ли е? Да знаете, събрал съм малко повече от това, но искам да ги разделя между вас и една друга кауза, нали няма да се сърдите”.
Може да си представиш как виках от радост и колко се радвахме всички, защото иначе нов вертикализатор (камо ли два) скоро нямаше да имаме. А за всички, които се чудите какво е това, да ви кажа - това е онова базисно нещо, което помага деца с детска церебрална парализа (и не само) да се изправят и да видят света от ъгъл, от който иначе няма как. Ей това за мен са българите. Избирам да познавам, да срещам и да съм заобиколена от добри българи. Не вярвам в безразборното тропане на хорА, за да сме “добри” българи. Българщината е добра или лоша, ако критичната маса от нас е добра или лоша.
Опиши ни България на своите мечти.
Чиста, образована, споделяща, действаща с поглед напред, а не взрян някъде между Второто българско царство и Тодор Живков. България е сега, България СМЕ сега ние - живейте си живота пълноценно, гонете си мечтите и създавайте и сбъдвайте мечтите на хората около вас.
Използвани снимки в материала на Венцислава Нестор , Яна Пенева, Звезди Патаре