Успелите споделят

И преди сме ти представяли Мая Донева. Един от създателите на Социалната чайна във Варна и директор на фондация "Карин дом", тя е от най-активните млади хора в България в сферата на социалните услуги. Повод да се срещнем с нея е, че тя е един от героите в книгата "Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории" (AMG Publishing, 2019) на автора Даниел Пенев. Една от историите вътре е на Венелин Добрев - съосновател на uspelite.bg. Ние се свързахме с Даниел и му предложихме да разкажем историите на хората от книгата - през нашата перспектива и за нашите читатели.

Вече доста време си директор на "Карин дом" във Варна. Това е едно от социалните учреждения, които са за пример в страната със своята работа. Как се постига това? 

Това е постижение на всеки един човек, който е работил за "Карин дом" в последните 25 години. Ние сме една от първите фондации в България, подкрепяща деца със специални нужди и деца с увреждания. Всяко едно семейство, на което сме помогнали, е доказателство за това какво правим, но и много повече за това какво могат да постигат децата. Много хора всъщност не знаят, че ние сме фондация, а не сме “нещо държавно”, което е на издръжка. Половината от нашия годишен бюджет набираме чрез благотворителен фестивал в градината, през обучителна дейност към наши колеги от страната, пишем проекти и си сътрудничим с дарители. Има много процеси, вплетени в “Карин дом”, но те всички са в синхрон с нашите ценности за семейно ориентирана работа, уважение към детето и неговото семейство и работа със силните страни на всеки.

Екипът на "Карин дом"

Говорейки си за качеството на социалните услуги в държавни/общински учреждения, разбираме, че за жалост, то на много места не е на нужното ниво. Кои според теб са най-големите проблеми в тази насока?

Проблеми има много - ниското заплащане и ниският държавен стандарт са едни от големите проблеми. В голяма част от услугите в страната (и в тези, които се предоставят от общините също) заплащането на специалистите е обидно ниско. При нас чрез работа по много проекти и обучения опитваме да създадем по-добра среда за екипа, но е трудно. Факт е, че всички, които работят в тази сфера, го правят от сърце и по убеждение. За мен не е тема табу да говорим за достойно заплащане, но често виждам неразбиране, когато повдигна този въпрос открито - сякаш това е толкова благородна сфера на работа, че няма нужда от пари. Нима хората, поели отговорната задача да работят с деца, би трябвало да го правят на доброволен принцип?

Например ако един икономист е много добър и страшно отдаден на работата си, дали би било приемливо все пак да я върши за 700 лв? Не, дори звучи смешно. Но когато говорим за един рехабилитатор, сме склонни да кажем, че понеже обича работата си, същите 700 лв ще му платят сметките и ще нахранят децата му. Примерите за неразбирането в социалния сектор са наистина много, но икономическата страна на въпроса е често на границата с безумието. Кадрите в образователния и социалния сектор са абсолютно съизмерими като усилия и нужна квалификация и обществената отговорност и очакване върху тези специалисти са сходни.

Относно качеството на услугите - за да съм напълно честна, ще кажа следното: аз мога да гарантирам за качеството на услугите, които ние предоставяме. Чрез услугата “Ранна интервенция” подкрепяме семейства с деца с проблеми в развитието от 0 до 3-годишна възраст, недоносени или диагностицирани още при раждането си деца. В “Ранна интервенция” работят колеги от различни специалности - психолог, физиотерапевт, логопед, социален работник, медицинска сестра - и те работят в консултантски екип с една-единствена цел - да помогнат възможно най-бързо и най-адекватно децата да оползотворят своя потенциал, без значение дали детето има диагноза, дали има временно състояние, или просто не говори/не ходи без видима причина. И това става по лек и ненатрапчив начин, базиран на доверие със семейството, често в дома на детето или на детската площадка. Имаме такива хубави истории, които са достойни за филмови сценарии!

Мама Влади и Жасмин - част от родителските карти на "Карин дом". Автор: Звезди Патаре

Варна е първият град в България, където се случва тази услуга, и Варна е първата община, която финансира продължаването ѝ след края на проекта, с който е даден старт преди години. Мога да дам и друг пример за социална услуга - дългосрочна терапия за деца с множество увреждания, която, ако не се случва, буквално обрича детето и родителите му на социална изолация.

Терапията може да бъде в групи за игра, индивидуална с един терапевт или екип, време в Монтесори група или Сензорната стая, в която има различни аудио-визуални стимули за детето и т.н. Досега през "Карин дом" са минали над 2500 семейства - някои от тях за седмична терапия, други за няколко години; обучили сме над 7000 специалисти - учители, педагози, всякакви специалисти, които да подкрепят детето в неговото развитие; работим с медицински центрове, с университети - накратко казано, опитваме се да сме най-полезни за средата ни и да ѝ влияем възможно най-надълбоко.

Би ли споделила от своя опит потенциални решения или добри практики, които страната ни може да приложи другаде? Има ли други добри примери от България? 

Прилагането на практики от другаде е нож с две остриета - принципите, по които се развива една успешна идея, могат да бъдат “взети назаем”, но трябва да бъдат развити въз основа на ситуацията тук, иначе просто ще внесат хаос и стрес. Аз ти пиша отговорите на това интервю от покрайнините на Рейкявик, където сме на обмяна на опит с колеги от здравни, социални и образователни институции.

Главата ми е пълна с идеи, но тази, която най-много ми хареса и най-много бих искала да реализираме вкъщи, е провокирана от визитата ни в Специалното училище в Рейкявик, където учат 130 деца и младежи с увреждания и специални потребности. Най-впечатляващото е, че цялото училище е пълно с млади хора - около 20-годишни, които са т. нар. асистенти на учителя. Всички те работят след изкаран кратък квалификационен курс в гимназията и след това имат възможност да помагат на семействата на децата в домакинството (пазаруване, разходки из парка) и да помагат на децата и младежите с увреждания да учат.

Терапия в "Карин дом"

Бихме искали да адаптираме за начало малка лятна програма за ученици, които да са помощници на семейства с деца със специални потребности. Мисля, че това може да стане през летните месеци във Варна с една стартова група от 10 – 12 младежи и 10 – 12 семейства. Трябва само да намерим младежите, достатъчно време за предварително обучение и време за опознаване между младежите и семействата. Страшно много харесвам този подход, защото той руши стени и стереотипи чрез опознаване.

Повечето хора в България изпитват страх или неудобство около хората със специфични нужди, защото не ги познават и не ги разбират - кое е приемливо, кое не е, за какво мога да попитам, ще бъде ли грубо и т. н. А това са хора като нас. Харесвам тази идея и по друга причина - тя ще даде глътка въздух в ежедневието на родителите на децата, с които работим, 2 часа време за себе си, което иначе не им се случва. Аз съм по социалните иновации, знаеш - с един куршум няколко проблема. 

Според теб какъв принос могат да имат обикновените хора, нямащи опит в тази сфера, нито досег до такива институции? 

Едно общество се създава от хора, а техните вярвания, мисли и поведение правят средата. Ако всеки един от нас от утре реши да казва “Добро утро” на съседите си, точно след един месец ние ще сме нацията, която е известна с това, че казва “Добро утро” на всеки. Когато решим да се променим, ще се променим. Приносът на всеки и сега е видим, той просто не е много голям. Хората, които не са специалисти, а искат да помогнат на деца и младежи с увреждания, могат да направят много. Първо и най-важно е да се информират и да признаят, че може би не са информирани - не мисля, че това е тяхна вина, а по-скоро наследство.

Хората могат просто да си отворят съзнанието и да си разчовъркат несигурността. Никой нищо не иска да им вземе, а напротив - имаме какво да си дадем. Около 15% от всички хора в обществото имат някакъв тип увреждане - това са толкова много хора, а къде са? Виждате ли ги да си пазаруват, или да ходят на кино, или на разходка? Това са десетки хиляди хора и много от тях са деца. Имаме отговорност да спрем да създаваме изолация и изолатори и да се държим като хора - ангажирайте се с този принос било като доброволци, било като помощ в градския транспорт, когато видите някого с тежка количка, или просто като прочетете малко. Няма страшно да не знаеш, лошо е, ако нарочно стоиш неинформиран. 

Заглавна снимка: Яна Пенева