Успелите споделят

Представяме ви Михаил Стефанов. Усмихнат, положително настроен към света и зареждащ ни с енергията да преследваме мечтите си, също както той продължава да преследва своите. Професионалният му път започва от страстта му към изучаването на комуникацията между хората.

Затова след пребиваването си във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски", където изучава "Връзки с обществеността", той не спира да помага на околните с различните неща, които създава. 

Понякога се фокусира върху младите: създава платформата "Мини машини",, учеща тийнейджърите на умения, каквито не предлага училището, и фестивала The Bridge, извеждащ същите тези тийнейджъри на палатки за няколко дни, прекарани в творчество в различни работилници.

А понякога помага и на възрастните: със своята консултантска компания или с онлайн медията makethem.net, която е първата такава в България, помагаща ни да усъвършенстваме уменията си да презентираме и говорим пред публика.

Професионалният му опит го прави чудесен говорител на национални форуми като TEDxSofia, Форум "Ключ" и програмата "Предприемачи в науката". А наградите не спират да валят. Михаил Стефанов е класиран сред десетте най-изявени млади личности на 2018 година и е отличен от Junior Chamber International – Bulgaria в категория "Личностно развитие и/или постижение". От скоро името му фигурира и в класацията на "Дарик" радио за успели българи, озаглавена "40 до 40". 

Освен всичко, Михаил Стефанов е планински водач, бивш фронтмен на рок банда, която създава, любител на бразилското джиу джицу, което активно тренира, и страхотен съпруг и баща. 

Кой е Михаил, когото само трите кралици в живота ти познават?

Технически, за да сме точни, в живота ми има една кралица и две принцеси - едната на 9, другата - на 5. И май трябва да си призная, че именно те виждат най-невеличествената част от мен понякога. Но като цяло се опитвам да бъда един и същ навсякъде и искрено се надявам момичетата ми (и трите) основно да виждат един обичащ и готов на всичко за тях човек.

Фестивалът The Bridge, който навършва 10 години, това лято ще се проведе във Видин от 13 до 21 юли. Как се промени той през тези години?

В първото издание се включиха 80 участници. Екипът на десетото, предстоящо това лято, е 100 души и очакваме над 400 участници. Така че фестивалът порасна. Но най-вдъхновяващото за мен е, че над половината от хората, които днес организират и водят The Bridge, преди 8 - 9 години са били участници.

Каква е промяната, която виждаш у тийнейджърите след тези творчески дни на палатка?

Първите дни за всички хлапета са много шокиращи – те попадат в среда, в която всички вярват в тях. А това много рядко се случва на съвременния тийнейджър – някой истински да вярва в него. Но това ги променя завинаги.

The Bridge има трансформираща сила – младите хора си тръгват от там с вярата, че могат да постигнат нещо.

Нека поговорим и за платформата "Мини машини". Разкажи ни повече за възможностите, които тя предоставя на младите.

Основната цел на "Мини Машини" е да вдъхнови младите хора, че има едни неща, които не се учат в училище, а пък са най-важните за успех в живота. Като например да можеш да мислиш, да общуваш с другите, да раждаш идеи, да си организиран и мотивиран. Ей такива неща ще "учат" на "Мини Машини" младите хора – ама "учат" е в кавички, защото няма нищо общо с типичното учене.

Затова с един брилянтен английски режисьор Стивън Монтгомъри заснехме онлайн сериал – гледаш и всеки урок те учи на едно умение. И стъпка по стъпка (или епизод по епизод) ставаш истинска минимашина.

Дъщерите ти също са едни минимашини. Лия вече поддържа собствен YouTube канал, наречен "ВкусноЛия". Как реагира, когато разбра за идеята ѝ?

О, тя първо искаше да прави канал за научни експерименти. Ама нещо не ѝ потръгнаха, май нито един не се получи. А пък от малка обича да готвим заедно. Затова и идеята за канал за готвене много пасна – а и се превърна в най-забавното семейно занимание. Тя си избира рецепти, прави списък с продукти, заедно пазаруваме и после аз снимам, тя готви. Огромен кеф.

Тази година сред многото ти отличия се нарежда и това от престижната класация на „Дарик“ радио „40 до 40“, в която името ти фигурира. Как те кара да се чувстваш фактът, че си измежду тези 40 успели българи?

Винаги съм се чувствал малко неловко да получавам награди. Не смятам, че нещата, които правя, заслужават някаква награда, не ги и правя с такъв мотив.

Но със сигурност е много приятно и лично за мен е изключително отговорно – винаги около получаването на подобно отличие си казвам, че трябва още повече да правя.

В днешно време младите са все по-объркани какво точно е призванието им в живота от професионална гледна точка. Като един човек, намерил своя път, как би ги посъветвал да изберат в коя посока да поемат?

Призванието е да знаеш какво искаш да допринесеш, да промениш, как искаш светът да изглежда след твоята намеса. В този смисъл професията може да е призвание, ако смяташ, че така допринасяш за подобряването на света, в който живееш. Но като цяло да откриеш призванието си – това за мен е да намериш една пресечна точка между нещата, които обичаш и за които ти пука, и тези, в които си добър. 

Разкажи ни история, която е докоснала сърцето ти и продължава да те вдъхновява да помагаш на младите.

След четвъртата година на The Bridge екипът се беше поизморил, нямахме пари за организацията и като цяло бяхме на ръба да се откажем. Точно по същото време ми звънна едно момиче от Видин. Питаше дали ще има фестивал. Аз ѝ отговорих, че още не сме сигурни.

Тя замълча за момент и след това каза: „Ама как така не сте сигурни, ние тук живеем за тоя фестивал!“. Тогава за пръв път си дадох сметка какво всъщност означава фестивалът за хлапетата – и естествено, че го организирахме за пета година. И за шеста. И така до десетата това лято.