Успелите споделят

Неда Спасова завършва актьорство за драматичен театър в класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От началото на 2018 година е част от трупата на театър „София“. Играла е на сцените на Народния театър „Иван Вазов“, Младежкия театър „Николай Бинев“ и Театрална работилница „Сфумато“.

СНИМКА Владо Карамазов

През 2018 г. е номинирана за „Икар“ в категория „Дебют“ и за „АСКЕЕР“ в категория „Изгряваща звезда“ за ролята си на Варвара Петровна в „Бесове“ по Ф. М. Достоевски, с режисьор Иван Добчев в Театрална работилница „Сфумато“. Дебютът ѝ в киното е с ролята на Царицата на розите в суперпродукцията „Дамасцена“, а сега се присъединява към актьорското съзвездие в шести сезон на най-успешния български медицински сериал „Откраднат живот“. 

За ролята си на Кая Райкова в хитовия сериал „Откраднат живот“ Неда Спасова казва: „Моята героиня се казва Кая Райкова. Името ѝ означава силен и устояващ на трудности човек. Тя ще се изправи пред много ситуации и ще се справи с много неща. В началото зрителите ще се чудят защо поведението ѝ е толкова странно, но в последствие ще разберат и каква причина се крие“.

Царицата на розите обича Чехов, а Чехов би ли обикнал Царицата на розите?

Мисля, че Чехов като един доктор по образование, „разрязва“ душата на човека и намира всички дефекти, които ги прави в ефекти. Ами това е безусловна любов към човека. Така че една царица ли да не заобича? 

СНИМКА Теди Грозданов

„Дамасцена“ бе за вас дебют на големия екран. Какво ви даде той?

Смисъл да продължа да се занимавам с актьорство. Бях се отказала от професията си малко преди да ме поканят за участие в този филм. „Дамасцена“ ме „събуди от зимен сън“ и ми даде надежда и много любов! Аз бях адски обгрижвана и обичана от целия екип – точно като една царица.

В момента зрителите ви познават като Кая Райкова от „Откраднат живот“. Често младите актьори трудно излизат от първите си образи. Повече Кая или повече Неда се чувствате в момента?

Аз трудно излизам от всичките си образи особено когато ги работя активно и те са с мен всеки ден. Репетирах „Бесове“ в Театрална работилница „Сфумато“ около четири месеца. В един момент усетих, че съм почнала да правя в живота си преекспонираните жестове и мимики, които героинята ми прави в пиесата. 

А най-забавното беше как си вървя по улицата във Варна (бяхме със спектакъла на фестивала „Варненско лято“) и чувам някой да вика: „Варвара-а-а! Варвара Петровна!“ и аз най-естествено се обърнах да видя кой ме вика (без да осъзная, че това вероятно е някой познат, който се шегува с мен, абсолютно на сто процента това беше моето име в този момент). 

СНИМКА: Красена Ангелова

Осъзнах се след около 5 – 6 секунди, разбира се, сценографите ми помахаха от един ъгъл, но и те самите много се смяха как аз без никакви колебания се обръщам на това име на героиня и търся кой ме вика.

С Кая е същото в момента. Аз живея с нея вече 3 месеца. Наскоро така се скарах с близък човек точно както Кая се кара – доста грубо, леко нахакано и агресивно. И естествено, се осъзнах отново след около 5 – 6 секунди, че Неда не се кара така с хората и се извиних. Неда рядко се кара с хората.

Имате шанса да работите с едни от най-добрите артисти в този момент, какво научавате от тях?

Благословена съм да работя с тези хора! Ще се повторя сигурно, но неведнъж казах, че те са чудесни хора, колеги и професионалисти! И няма как да не се повторя, след като те са точно такива! Крада си по малко от всеки или поне това, което може да се открадне. От Юлиан Вергов си „откраднах“ самоподготовката и дисциплината, която по принцип имам, но при него е силно изявена и помага много за работата. 

От Владо Пенев се опитвам да си „открадна“ бързото навлизане в емоции и потъване в проблема на героя. От Владо Карамазов – спокойствието и лекотата, с която работи. Но подчертавам, че се опитвам. Още не съм успяла да си взема всичко това, което ми е харесало.

Споменавам тези три имена, защото предполагам, че до тях се отнася въпросът. Иначе имам комуникация и с другите актьори. Например Марта Вачкова един ден ме успокои (нещо не бях доволна от играта си в конкретна сцена), че не винаги става така, както си го представяш, особено когато имаш няколко емоционални сцени, програмирани една след друга. 

Каза ми да се концентрирам, да се успокоя и просто да давам най-доброто от себе си, а да не мисля за финалния резултат (което е синдром на актьора по принцип). Мога да кажа и още, но ще трябва да направим специално интервю само за работата ми с всички колеги до този момент.

Бесовете от Достоевски понякога обземат и нашия град, нашето общество. Виждате ли повтарящи романа модели в действителността около нас и изкуството ли ще ни помогне да се измъкнем от хаоса?

Достоевски е гений! Не защото това е познатото клише, а защото романите му звучат толкова актуално и днес, за съвременното общество, независимо че са писани отдавна. В романите му има архетипи, които са една „въртележка“, те винаги са съществували. Героите му обаче са свръхчувствителни, това може би е доста притъпено днес.

Но ето - нашето съвременно общество също убива бащите си, изнасилва деца, убива жените си, способно е на зверско насилие… Нищо не се е променило. Проблемът е, че често не чувстваме вина и разкаяние, както героите на Достоевски.

СНИМКА Гергана Дамянова

И тази липсва на вина и нужда от прошка принизява обществото ни и ни прави животни… От хаоса ще ни измъкне любовта, а изкуството е любов в най-чистата му форма, разбира се. На нашето общество му липсва любов. Ужасно много липсва любов! И тук не говоря само за интимна любов, а най-вече за платоничната такава.

Театрална сцена, кино, телевизия. Къде Неда се чувства най-добре?

Неда се чувства добре навсякъде, защото нещата са толкова различни. Неда се чувства и адски неуверена навсякъде, защото все нещо не ѝ достига, за да си каже, че е било супер.

Как разтоварвате след толкова работа, как съхранявате себе си като млад човек?

Сън и почивка. Това е най-голямото ми разтоварване. Готвенето също ме разтоварва, макар че, когато съм страшно уморена, не ми се прави на кулинарна звезда. Гледам да излизам от време на време и сред различни от актьорските среди хора, защото просто понякога имам нужда да не си говоря само за изкуство, кино и театър, а примерно за Шампионска лига или козметични процедури.

Какво ви отне изкуството? Съжалявате ли дори за миг, че започнахте кариера на артист?

Никога не съм съжалявала. Дори когато съм се чувствала провалена и загубена. Вярата е най-силното ни човешко оръжие и просто съм се опитвала никога да не я губя, независимо от кофти ситуациите, които съм имала. Понякога изкуството ми отнема близост с роднините, но в други ситуации, когато съм доста свободна, си наваксвам.

Ако животът бе театрално представление, то щеше да се казва...?

„Много шум за нищо”.