Общество

Живеем в свят, в който изпращаме информация от единия край на планетата до другия за по-малко от секунда. Мащабите се променят, голямото вече ни се струва малко, развитието е около нас и въздухът на промяната се усеща с всеки изминал ден. Промените не се случват само в големия свят, но и в селото. Селото, като общност, по-малка от градската, е било носител и пазител на култура, характерна за дадения регион. Селото е било основата за съществуването на градовете. Вятърът на промяната не е подминал и селата в България, което може да бъде забелязано и с просто око. Без значение от тяхната локация – нейде в планината или в широкото поле, характеристиката, която е общовалидна за българските села, е обезлюдяването.

След едногодишна работа по проект „Лицата на Друган: интерактивна етнография и междупоколенчески диалог", финансиран от Европейския корпус за солидарност, млади хора от фондация „Солидарност в действие“ създадоха сборник с житейските разкази на 23-ма възрастни жители на с. Друган, радомирско.

Споделените спомени, размишления и преживявания, събрани от младежи след многобройни посещения и интервюта, представят пъстрата шевица на живота в едно малко българско село и разкриват интересни аспекти не само за живота извън града, но и за живота преди, по време на и след социалистическия режим в България.

Според младите хора, които са се самоорганизирали, за да проведат теренната работа и да създадат сборника, начинанието им стеснява границата между предишното и сегашното. Седемнадесетгодишната Ивана Пожарска, най-младата участничка в доброволческия екип на фондация „Солидарност в действие“, споделя, че тяхната цел е била „да изградят мост между поколенията и да трансформират опита на по-възрастните в устойчив субстрат, на който да пуснат корени и следващите поколения“.

Деница Георгиева, съавтор на сборника, разказа за Uspelite.bg:

Работата по проекта „Лицата на Друган“ започна преди година. Тогава с останалите доброволци не се познавахме, днес мога да ги нарека свои приятели. Всички ние нямахме търпение да дойдем в Друган и да започнем работата си на терен. Лично за мен беше особено вълнуващо, защото съм израснала в гр. Русе и никога не съм имала възможност да се запозная с живота на село.

Интервюирахме 23-ма местни жители с най-разнообразни виждания за живота. В създаването на самата книга взеха участие поне още толкова доброволци, които освен в осъществяването на самите интервюта се включиха още в редактирането и транскрибирането на текстовете, оформлението на корицата, създаването на портретни снимки на всеки от участниците и така нататък.

Както всяко начало, и това беше трудно. Не е лесно да поканиш непознат човек в дома си и да отвориш сърцето си за него, да му довериш свои тайни или да говориш за неща, които отдавна не си изричал. От друга страна, изискват се големи усилия, внимание и търпение, за да можеш постепенно да се превърнеш от един нарушител на личното пространство в доверен събеседник.

Освен интервютата с местните жители на Друган сборникът съдържа обобщена информация за историята, географията и местните традиции в селото, както и анализ на нуждите на общността, базиран на отговорите на въпроса „Какво бихте променили в Друган?“, зададен на всеки интервюиран. Решението на авторския екип на сборника да направи анализ на нуждите, се обуславя от желанието на доброволците проектът да създаде възможности за обществен диалог и социална промяна отвъд документирането на предишната и настоящата реалност в с. Друган и преживяванията, свързани с нея.

Според проактивната в различни каузи в България и добре познатата в Uspelite.bg – Маги Назер, изпълнителен директор на “Солидарност в действие” и ръководител на доброволческия екип, надеждата на младите хора, участвали в проекта, е, че съставянето на картина на нуждите на селото, идентифицирани от неговите жители, ще спомогне за колективното търсене и намиране на решения в общността и извън нея. Както и че примерът, който дават, може да намери подходяща почва и в други общности и по този начин да допринесе за подобряването на условията на живот в селските региони в по-голям мащаб.

Асен Василев, който също е един от съавторите на книгата, ни сподели:

Без значение възрастта или пола, някои от болките и мечтите на местните жители на Друган се припокриват. Прави впечатление, че проблемите, които се засягат в интервютата, са общовалидни и за други населени места в България – липсата на млади хора, които да вдъхват живот в селото; липсата на медицинско лице, което да обслужва местните, и т.н. Колкото и тривиално да звучи, човекът е носител на цивилизация, а от там и на нейните блага. Липсата на хора е предпоставка построеното от предишните поколения във всяко едно село в България да потъне в забрава. Природата не чака, тя оползотворява възможността да се настани там, където вчера се е намирал нечий дом, площад или дори цяло село.

Доброволците, участвали в проекта, са имали възможността да преоткрият нови умения и да се предизвикат. Не е лесно да се срещнеш с непознат за теб човек в местното кафене или да му отидеш на гости, да го предразположиш да говори свободно и да споделя откровено както за интимния си свят, така и за обществената реалност. Деница Георгиева допълва:

Вече сме и експерти по диалектните думи. Както самите друганци с гордост отбелязват, тук се говори „по нашенски“, както се е говорило едно време. В началото за нас, доброволците, много от характерните за друганския говор изрази бяха напълно непознати, но днес, година по-късно, думи, като „басамаци, мутафка и чучка“, не представляват проблем.

За местната общност издаването на този сборник представлява не само ценна възможност за общуване и обмен на знания с по-младите поколения, но и повод за преосмисляне на личната и колективна история.

В контекста на епидемичната обстановка, която възпрепятства организирането на по-масови общностни събития, представянето на сборника, проведено на 29.08. на сцената в парка на с. Друган, се превръща в празник, който засвидетелства потенциала на младите като носители на позитивна промяна и засища глада за общуване посредством силата на разказвачеството и четенето.

Сборникът се разпространява в печатна и в онлайн версия. Можете да разгледате или да свалите книгата ОТ ТУК.