Успелите споделят

Основната тема на разговор, която изниква винаги на маса като съществен проблем пред нашата страна, е корупцията. Понеже ние от uspelite.bg обичаме да подхождаме положително и градивно към негативните теми в нашето ежедневие, решихме да видим как може да се потърси решение на този голям обществен проблем в световен мащаб чрез образованието. И именно заради това се обърнахме за коментар към Алекс Петков, с когото вече сме коментирали идеята за въвеждане на практиката за антикорупционно образование у нас. 

Алекс Петков е на 27 години и работи като консултант в отдела за корупция и икономически престъпления към Службата на ООН за наркотици и престъпления (UNODC). Неговият екип разработва материали и програми за антикорупционно образование, които да се преподават в университети по целия свят като част от програмата Education for Justice (E4J) на ООН. 

Разкажи ни какво представлява инициативата Education for Justice?

E4J e инициатива, която цели да промотира върховенството на закона и намаляване на престъпността по света чрез подобряване качеството на образованието. В момента това е най-големият проект на UNODC, обхваща всички сфери на дейност на организацията – борба с тероризъм, организирана престъпност, корупция и др., както и всички нива на образование – от начални училища до университети. В рамките на E4J ние разработваме образователни материали и подготвяме преподаватели по цял свят да използват тези материали, за да преподават на своите студенти и ученици горепосочените теми и да ги възпитават така, че когато пораснат, те да са абсолютно нетолерантни към тях в своето ежедневие. Аз конкретно се занимавам със създаването на учебни материали, които да помогнат на университетски предподаватели да включат темата „корупция“ в своите дисциплини.

Защо е необходима такава програма според ООН?

Образованието е ключът към преодоляването на сериозни обществени проблеми като престъпност, тероризъм, трафик на хора, злоупотреби и измами. Тук отдавна сме разбрали, че една страна не може да постигне развитие без солидна образователна система и чрез инициативи като E4J ние се опитваме да накараме и държавите членки да го осъзнаят.

Корупцията е един от многото примери – от години е ясно, че стандартните методи за борба с това явление не дават необходимите резултати. И то не защото тези методи са неефективни сами по себе си, а защото не се прилагат по правилния начин. Провалът на антикорупционните политики в световен мащаб се дължи на субективни фактори, най-вече на манталитета и поведението на хората в системата, която трябва да се поправи. Няма как едно общество, в което моралът и почтеността са второстепенни ценности, да не е корумпирано и каквото и да се опиташ да направиш, то най-вероятно ще си остане такова.

Затова първо трябва да се започне с промяна на общата нагласа към корупцията. Поради тази причина ролята на образованието е толкова важна за нас. Чрез него ние виждаме възможност да възпитаваме децата и младите на ценности и морални норми, които да формират тяхното поведение така, че да са нетърпими към корупционни практики независимо в коя сфера решат да се реализират, когато пораснат.

В същото време колкото по-дълго работя в тази сфера, толкова повече се убеждавам, че хората имат тотално погрешни възприятия за това какво представлява корупцията и как да се справят с нея. Това се дължи най-вече на проблема с обективността и достоверността на информацията, която достига до обикновения човек по основните канали. Това е и втората причина за необходимостта от антикорупционно образование, тъй като то ще повиши осведомеността на хората за това какво е корупция и как тя може да се пребори.

От твоя опит кои са според теб най-големите заблуди и стереотипи, които хората имат спрямо корупцията?

Някои от най-разпространените схващания за корупцията са напълно погрешни и за съжаление, те се срещат именно в най-засегнатите страни. Може би неслучайно. Например, когато хората твърдят, че страната им е най-корумпираната в света, обикновено те не са прави. И тук не говоря само за България, интересно е, че и в много други страни по света хората мислят по същия начин. Лошо е, когато едно такова твърдение се възприеме масово от хората в едно общество, защото това изкривява представите им за проблема и те започват да имат нереалистични очаквания за неговото разрешаване. Те започват да отхвърлят всичко, което не предлага кардинално разрешение на проблема. Такова кардинално решение обаче няма откъде да се появи, защото не може изведнъж да премахнеш нещо, което се е разпростирало с години в обществото.

Друга популярна заблуда е, че щом някъде някой успее да се справи с корупцията, ако ние направим същото като него, ще имаме същите резултати. В България често можем да чуем, че трябва да копираме румънския модел, а други държави по света се опитват да копират модела на Хонг Конг. Практиката обаче показва, че ако просто копираш нещо, което е проработило някъде другаде, то вероятността това същото нещо да се провали при теб, е много голяма. Така например почти всички държави, които са се опитали да въведат модела от Хонг Конг, са се провалили, защото не си дават сметка, че изключително успешната антикорупционна комисия, създадена там през 80-те години на миналия век, всъщност има над 1300 високоплатени служители, бюджет от над 90 милиона долара и пълна независимост в действията си. Такива условия са трудно постижими в други страни. Затова и ние съветваме държавите, с които работим, че трябва да си поставят реални цели, съобразени с особеностите на конкретната среда, а не само да се опитват да имитират добри практики и да очакват, че с това работата е свършена.

Има и още доста примери за масови заблуди, които пречат за справянето с корупцията на национално ниво.

Наскоро участва в TEDx Stara Zagara, адресирайки точно този проблем. Ще споделиш ли накратко какво говори по време на твоя TED talk?

Беше ми изключително приятно да участвам в това събитие не само защото беше в родния ми град, но и защото аудиторията беше предимно от млади хора, които тепърва ще навлизат в живота, ще се сблъскват с проблеми като корупцията, но и ще имат възможност да променят средата, в която живеят. В моята презентация говорих именно за тези митове, които ни пречат да осъзнаем колко сериозна е корупцията и как да се справим с нея. Защо не трябва да се оплакваме от липсата на политическа воля, а да я предизвикаме или защо не трябва да вярваме, че корупцията е навсякъде вместо да търсим и подкрепяме примерите за честност и почтеност. Именно в това се изразява промяната в начина на мислене на хората, която е необходима, за да се води реална борба с корупцията.

Има ли иновативни методи за борба с корупцията и кои са те?

Разбира се. Самите корумпирани хора са доста иновативни и създават все повече модерни начини за злоупотреби и корупция, така че същото се изисква и от нас. Като цяло в последните години все по-голямо внимание се отделя на превантивните действия за сметка на фактическото преследване на вече извършени престъпления. Освен образованието, на което все повече международни организцаии залагат като основен превантивен инструмент, голяма популярност набират и методите за оценка на рисковете от корупция. Това са интересни инструменти, с които може да се открият слабите места в една организация, където би могла да възникне корупция и съответно да се вземат необходимите мерки за предотвратяване още преди корупцията да се е случила.

Новите технологии също предлагат надеждни опции за повишаване на прозрачността и отчетността в организациите и контролиране на тяхната дейност. Онлайн системи за обществени поръчки, е-правителства и други подобни инструменти ще се използват все повече и повече. Включително и блокчейн технологиите, въпреки че все още не са достатъчно развити, също се разглеждат от някои специалисти като потенциално средство за борба с корупцията.

Твоите съвети към обществото?

Знам, че доста млади учители следят вашата медия и бих се радвал, ако поне част от тях обмислят въвеждането на антикорупционни материали в техните класове, без значение дали става въпрос за училища или университети. Със сигурност няма да навреди, но пък може да постави началото на една голяма промяна, която всички бихме искали да видим.