Успелите споделят

Момчил Кюркчиев е пример за това, че успехът няма граници и веднъж постигнеш ли го, търсиш още и още високи върхове за покоряване. След няколко години работа в гиганта Google Момчил решава да поеме към неизвестното и да даде воля на своя предприемачески дух. Това негово решение се оказва съдбовно и повече от правилно, тъй като така се появява българската компания за мобилен маркетинг Leanplum. 

Как се прояви интереса Ви към компютърните науки и защо избрахте САЩ за своята реализация?

Математиката винаги е била една от детските ми страсти. Обичах да намирам решения на различни проблеми и вероятно това е една от причините да се насоча към компютърните науки. Друга основна причина е и фактът, че имах късмет да се обучавам при невероятни учители в Русе. Учители, които истински обичаха работата си и се раздаваха максимално, за да запалят детските ни умове.

На 19 години реших да продължа образованието си в САЩ и макар да не бе лесно за семейството ми, имах изцяло тяхната подкрепа. Първият урок, който научих, като отидох в САЩ, беше, че трябва да разчитам единствено и само на себе си. За пръв път отивах да живея отделно от семейството си и всичко, което имах, бяха два куфара. Имах достатъчно пари само за първия си семестър и знаех, че трябва веднага да започна работа.

Връщайки се назад, съм благодарен за всички пречки, с които съм се сблъсквал като емигрант - ограничението за работа само в кампуса на университета, получаването на работна виза, издаването на зелена карта и много други. Тези предизвикателства ме научиха да бъда находчив и ме подготвиха да стана предприемач.

Как взехте смелото решение да напуснете Google и да започнете собствен бизнес?

Google не е компания, за която лесно вземаш решение да напуснеш. Определено това е пример за една от най-добрите големи организации, от които човек би могъл да е част. Но наред с комфорта, който Google осигурява за своите служители - голяма заплата, безплатен обяд, страхотни проекти, компанията успява да притъпи предприемаческия ти дух.

Бях си направил списък с плюсовете и минусите на това да остана, но в крайна сметка всичко се сведе до възможността да осъществя детската си мечта за собствена компания. Осъзнах, че не искам да се пенсионирам в Google, а да изградя нещо смислено, за което един ден да мога да разказвам на внуците си.

Един от първите, на които споделих решението си, бе майка ми, която по това време беше на гости в САЩ. Изчаквах до последния момент да й кажа, че напускам Google и започвам своя собствена компания. Спомням си как в крайна сметка й съобщих новината на летището, а тя се разплака. Реализацията ми като софтуерен инженер в Google винаги е била повод за гордост за семейството, но познавайки ме, едва ли са очаквали нещо по-различно от това да преследвам мечтите си. Вярвам, че животът на човек е сбор от всички трудни решения, които е взимал, така че събрах кураж и направих крачка към това, което съм днес.

Каква е разликата между американските и българските кадри в IT сферата?

Често се връщам в България и това ми позволява да бъда част от развиващата се технологична общност в страната. От опита и наблюденията си мога да споделя, че няма значителни разлики между българските и американските ИТ специалисти, що се отнася до мотивация, технологични познания, логическо и алгоритмично мислене. Инженерният талант в София е на същото, ако не и на по-високо ниво от Сан Франциско.

Съществуват обаче различия по отношение на нагласите към бизнеса и типа компании, за които можеш да работиш. Причината за това е, че в България години наред не сме имали достъп до продуктови компании и общото усещане е, че няма изграден опит по отношение на така наречената Go-to-market Strategy. Аутсорсинг индустрията безспорно допринася за развитието на бизнеса в страната, но едновременно с това лимитира значително областите за развитие на инженерния талант.

Тепърва на пазара ни се появяват продуктови компании, които не просто поддържат определени продуктови сегменти, а изграждат самостоятелни, напълно функционални екипи и продукти. Вярвам, че това е важна предпоставка, която ще превърне България в страна на иновациите, в която се създават и развиват стратегически важни продукти както за европейските, така и за световните пазари.

Какъв беше животът ви преди и след Leanplum? Какво ново научихте, какво се промени?

 Животът на предприемача е съвкупност от много highs and lows - моменти, в които се чувстваш на върха на света или си здраво стъпил на земята. През подобни моменти преминаваме в Leanplum постоянно, но това, което най-много ми харесва в компанията ни, е, че независимо с какви предизвикателства се сблъскваме, всяка година мотивацията ни да постигаме повече се увеличава.

Заедно с Андрю Фърст създадохме Leanplum през 2012-а година, стъпвайки върху идеята за предоставяне на A/B testing продукт за сравнително непопулярната по това време мобилна сфера. Години по-късно мобилният телефон е най-личният предмет, който всеки от нас притежава, мобилната индустрия се равнява на милиарди долари, а Leanplum е компания с над 200 служители в офиси на три континента и инвестиции от около 100 милиона долара.

Определено сме научили много от различните етапи на компанията, но най-ценният урок е умението да изграждаш правилния екип и да развиваш култура базирана на ценности, в които истински вярваш. Изключително трудно е, особено в началото, да не позволиш компромиси по отношение на екипа и културата, но с течение на времето се оказва жизнено важно за успеха и морала на всяка компания. Петте основни принципа, върху които ние градим компанията си: Lead Humbly, Skip Politics, Push Innovation, Be a Doer и Show Gratitude, са основополагащи за изграждането на една мултинационална компания, която успешно обединява и ангажира около общата ни визия за изграждане на истински значими взаимоотношения във всички аспекти от професионалния и личния живот.