Общество

*Лично мнение на Венелин Добрев

За поредна година най-дъвканата тема у нас е така нареченият "прайд". Цялата страна замира и най-големият обществен проблем, който разделя нашето общество става именно този начин на изразяване на гражданска позиция. Казвам "гражданска позиция', защото в крайна сметка това е една форма на протест за повече права на група от хора, която се чувства дискриминирана и иска да бъде равноправна част от обществото в 21-ви век. Toва е нещо съвсем нормално. Постига ли обаче прайдът своята цел? 

Истината е, че вътре в екипа водихме доста дискусии по темата за това дали по-скоро помага или не прайда в тази си форма. Само по себе си събитието е един прекрасен израз на гражданското общество по една определено наболяла тема, но постига ли той своята главна цел, а именно да спомогне за по-доброто приемане на хората с различна сексуална ориентация в обществото? Години наред вече виждаме, че в този си вид настроенията покрай събитието поляризират и разделят хората на два лагера и задълбочават крайностите в двете посоки - "за" и "против", което според мен не води до търсената цел.

Негативната част на прайда е, че много хора не могат да разберат, че всъщност участващите не са накичени с "пера, прашки и показност" през останалите 364 дни в година, а формират в главите си един етикет на думата "хомосексуалист", която запълват със съдържание сами. А съдържанието може да бъде намерено само в двете крайности - на крайните онеправдани и тези, които наричат хомосексуалистите изроди, ненормлани и други по-лоши неща, защото хората остават с впечатление, че само те имат гледна точка по темата.

Да, прайдът създава общност, но сякаш не успява да интегрира нагласата на хората така, че хората с различна ориентация да бъдат приети и може би се губи ефектът, който това събитие има в другите страни. На прайда се гледа като едно крайно събитие, в което група хора, които смятат, че са онеправдани заявяват крещящо: "Ние сме различни!Съобразявайте се с нас!". Тук повечето хора, които имат неутрално мнение по темата биха извадили аргументацията, че това е излишен шум, че никой не пречи на хомосексуалистите и накрая задължително ще завършат с вица за лорд Джон и неговият слуга. Да, но това не е така. Нуждата от даване на гласност на тези проблеми съществува.

През последните дни водих доста дискусии по темата с различни хора, някои от които по-консервативни, а други по-либерални и всички признават, че съществува необходимост от нещо, което да напомни за проблемите относно правата и отношението към една група хора в хомофобска страна, в която дори управляващите се изказват негативно в национален ефир по адрес на хората с различна сексуална ориентация.

Медиите масово спомагат за разделението на хората по темата, защото канят гости с подчертано крайни гледни точки, които всяка година превръщат прайда в удобна медийна дъвка, която генерира рейтинг и още повече ни помага да засилим стереотипите на двата лагера с крайни гледни точки. 

Истинският въпрос не трябва да бъде "Трябва ли да има прайд или не?". Разбира се, че трябва да има нещо, което провокира хората да се замислят. Вярно е, че когато някой ти крещи в лицето е по-трудно да приемеш гледната му точка, отколкото ако ти говори с аргументи, но нека бъдем честни - ако някой не изкрещи, че е тук и че има проблем, дали в нашето днешно общество ще му обърнем внимание?

Отговорът е по-скоро отрицателен. Въпросът обаче, който трябва да си зададем днес е "Прайдът най-добрата форма за изразяване на тази част от обществото ли е?"

Някъде мярнах, че това е десето издание на шествието, но нима за период от едно десетилетие то е успяло да промени мисленето на масовата част от обществото към тях? Нима е успяло да даде кураж на по-прикритите хора от ЛГБТИ обществото? Нима е успяло да скъси емоционалната дистанция? 

Може би, най-доброто мнение (и според мен най-логичното надграждане), което чух в последните дни е, че трябва да се потърси решение, което да събира хората заедно, а не да им даде още един повод да се разделят. Защото само по себе си събитието е супер и след като мине всички забравят, че е имало нещо такова до следващата година, освен някои депутати, които го дъвчат по медиите седмици наред, защото искат да занимават хората с нещо по-различно от наистина наболелите обществени теми като здравеопазване, образование и т.н.

Един от хората, с които говорих каза, че според него средностатистическият гражданин подкрепя хомосексуалното общество, но има негативно мнение заради излишната показност и не може да се почувства съпричастен с това събитие. Може би това изгражда една психологическа граница, която отблъсква повечето хора от това да се включат и да имат положително мнение за това. 

И в заключение, мисля че вече нямаме нужда от прайд. Мисля, че ако имаме нужда от нещо то може да бъде един символичен парад на любовта, който всяка година да засяга проблемите на тези хора и техните права, но да събира заедно с тях и тези, които ги подкрепят по-един по-малко крещящ начин. Именно по този начин приключи почти всяка една дискусия водена от мен по темата.

Защото обществото ни вече знае, че проблемите съществуват именно благодарение на прайда през годините и той е изпълнил своята цел. За тяхното разрешаване обаче трябва среда на дискусия, каквато за жалост не съществува при двете поляризиращи крайности, които се оформят покрай това събитие.