Образование и наука

Професорът по психология от Принстънския университет в САЩ и неговият екип доразработват теорията за грешното "първо впечатление" и доказват, че колкото и добри хора да сме, е невъзможно да не съдим по външния вид. Наскоро негово изследване беше цитирано от престижното издание Independent.

Ако имаш детско личице, другите те смятат за наивен и слаб, но пък мил, ако не се усмихваш особено и лицето ти е сравнително издължено и тясно, значи си интроверт, а ако имаш по-нежни черти, то всеки може да ти се довери. Това са част от заключенията, до които Александър Тодоров и други учени стигат в поредното си изследване, свързано с впечатлението от даден човек и доколко то е свързано с реалния му характер и поведение. 

За българина и колегите му тези представи са крайно погрешни, породени от предразсъдъците, които имаме, изградени от стереотипи и други фактори. Но това не пречи да се опитаме да ги разберем, за да се преборим с тях.

Изследването е проведено сред студенти, на които са предоставени компютърно-генерирани лица, които те оценяват по определени показатели. За да се избегнат въпросите, свързани с расата, са използвани предимно лица с бял цвят на кожата.

Предразсъдъците и заключенията, основани на външният вид и чертите на хората, оказват влияние и когато даваме гласа си за определени личности като политици например. 

Тук успешният роден психолог отново оборва откритието си, като твърдо стои зад позицията, че дори понякога да са верни, не трябва да се облягаме само на първите си впечатления от даден човек, както и на тези, плод на външността.

Има хора с детски личица, които тренират кикбокс и слушат метъл. Има ухилени интроверти и омърлушени екстроверти. Има лъжци с чипи носове. Можеш да имаш доверие дори на тези, чиито черти на лицето са като излезли от картина на кубизма.

Благодарение на Александър Тодоров разбираме, че не разбираме хората. Остава да протегнем ръка и да ги опознаем.