Култура

Удивително е от колко време (няколко часа вече!) не съм агитирала никого да прочете еди-коя-си книга или да се запознае с еди-кой-си автор. Четенето и писането почти винаги вървят ръка за ръка. Колкото повече четеш, толкова повече мислиш. Напоследък разгледах десетки изследвания за въздействието на книгите върху мозъка ни, но нали не разбирам достатъчно от наука, за мен то си остава магия. Най-хубавата бяла магия.

Днес ще говоря за книгите, които ме омагьосаха през 2016 и защо смятам, че ти (и всеки човек на света!) трябва да ги прочете. Те са много различни една от друга и силно се надявам, че ще намериш своето следващо четиво сред тях. С половината се срещнах съвсем случайно и това ги прави още по-специални. Не съм ги избирала - те ме избраха.

„Улица Консервна“ от Джон Стайнбек

Мяркат се малко хора - толкова, колкото да изглежда още по-пусто.

Заради изречения като горното смятам, че Стайнбек пише съвършено. Това е първата книга, която прочетох през 2016. Срещнах се с нея „на сляпо“. Моята приятелка тогава каза, че я купувала с мисълта за мен (макар да не е знаела дали аз ще я избера). Все пак съдбата ни събра. Така се запознах с чудните герои от тази прашна (и понякога страшна) улица. Единственият начин да напишеш книга без вълнуващ сюжет, която да е изключително вълнуващо преживяване за читателя е да си Джон Стайнбек. В това се убедих, докато се лутах по улица „Консервна“ - невероятна смесица от цветове, звучи, аромати, емоции и случки. Хора, фабрики, мръсотия, красота, блянове...целият живот, описан като една (не)обикновена улица.

„Неподвластните: Новопокръстени звезди“ от Божидар Грозданов

С творчеството на Божидар Грозданов се запознах миналата година и това е втората книга, която прочетох. Тя ми хареса, колкото първата, но и много повече, защото в нея имаше Дунав - безспорно най-страхотното име за змей! Любимите ми елементи от родния фолклор са налице - самодиви, змейове, таласъми - само че в космоса. Аз лично обичам такива смесици между фентъзи и научна фантастика и идеята за самодиви, които тераформират планети (освен ако не полудеят преди това) ми се стори очарователна. Странното в това митологично приключение за мен беше, че читателят не може да вземе страна (или поне аз не успях) - влизаш в положението на всеки, симпатизираш му и искаш да победи... но също така и не искаш.

„Бъдеще“ от Дмитрий Глуховски

Безспорно това е книгата, която остави най-голяма (и болезнена) следа в мен през тази година. „Бъдеще“ е от книгите, които те поглъщат от първата страница и не можеш да оставиш до края. То е като да настъпиш мина - и с двата крака. Прочетох я твърде бързо, въпреки че на моменти не исках да продължавам. Това е толкова мащабно разгърната антиутопия, че между първата и последната страница сякаш минава цяла вечност, а главният герой претърпява огромна трансформация.

Ако знаех за какво се разказва книгата в по-големи детайли, може би не бих имала смелостта да я започна. Заради насилието и издевателствата - все неща, за които никой не обича да мисли или да чете. Но „Бъдеще“ си струва. От първата до последната страница. Тази книга променя света ти, променя теб самия, как виждаш себе си... и бъдещето. Дмитрий Глуховски е майстор-фантаст и „Бъдеще“ си заслужаваше binge reading-a. Всичките 667 страници. Пък после ще му мислиш колко текила ти трябва, за да преодолееш психическите последици от книгата.

„Вафлено сърце“ от Мария Пар

Детската литература не е само за деца. Това сигурно съм го казвала милион пъти и все пак никога не е достатъчно. Мария Пар е прекрасен автор. И макар най-неочаквано да разби моето вафлено сърце на милион парчета, пак я обичам. Една наистина топла и вкусна книга, която бих препоръчала на всеки, независимо от възрастта. Никога не съм била щура като Лена Лид, но на моменти искрено ѝ се възхищавах. Друг път се плашех. На 119-та страница за първи път се разплаках и след това на места често си подсмърчах. Но книгата ме плени, защото от нея бликаше безкрайна обич. И сега искам да ям гофрети. Скандинавската литература ми влияе така. В нея често има аромат на вкусна храна и безброй приключения. Вярвам, че на всички ни трябва повече и от двете.

„Lockstep“ by Karl Schroeder

Малко трудно ще говоря за тази книга на български, защото я четох на английски. Отначало не бях сигурна дали ще я разбера (и то не заради бариерата на езика), защото ми я препоръча човек, който определя себе си като "superior race". Не се бях докосвала до съвременната научна фантастика и бях впечатлена.

Далеч в бъдещето хората (почти) могат да живеят вечно. Не с магия, и за разлика от „Бъдеще“, в повечето време просто спят (нещо като зимен сън или хибернация). Така „прескачат“ напред във времето и едновременно с това не хабят ресурси - логично и полезно. В книгата има много интересни концепции и идеи, които звучат съвсем приложими на практика (макар и не още днес).

Научих немалко за икономиката и политиката (без да ми стане скучно). Сблъсках се със самата себе си и за първи път от цяла вечност се замислих как виждам толкова далечното бъдеще (от което аз по всяка вероятност няма да съм част). Да разбереш неща като „време“ и „промяна“ и въздействието им върху нас е едно от най-трудните неща за всеки. Тази книга разглежда точно тях.

„Невероятните приключения на Уинки Марлюнки. Книга за татковци“ от Иван Раденков

Още една книга, която ми попадна напълно случайно. Книга за татковци не е точно нещо, което момиче на 20 и няколко години би си избрало да чете. И това момиче много ще сгреши! Защото тази книга е най-голямото приключение, в което можеш да се впуснеш. Умна, забавна и поучителна без да се натрапва. От вълшебното мазе (ах, тези вкусни компоти!) до Междузвездни войни - този детски роман има всичко, а Иван Раденков веднага се превърна в един от любимите ми разказвачи. Унки Марлюнки и Джони Марльони (какви звучни имена!) са толкова прекрасни, че да се втурнеш по следите на изчезналите ученици заедно с тях е „най-вълнуващото вълнение“ (бях обещала на една приятелка, че ще използвам този израз все някога и тук пасна чудесно).

Беше ми трудно да избера само няколко книги, но иначе този материал нямаше да е много четивен. Надявам се да си набелязал нещо интересно - сега е добър момент, тъй като Коледеният панаир на книгата е в разгара си.

Топли празници и Книжна Нова Година!

Заглавна снимка: Пролет Трифонова