Писмо до любовта
Много искам да напиша писмо до любовта. Имам предвид истинско писмо – с печат и марка. Писмо написано на лист хартия, което не прикрива нищо. Ако съм плакала, сълзите да размажат мастилото. Ако съм се смяла, буквите да се усмихнат. Такова нещо искам да напиша. Но не мога да изпратя писмо до любовта, защото не ѝ знам адреса. Затова ще напиша статия. Статия, в която ако съм тъжа – ще го призная. Ако съм щастлива – ще го покажа. Не се срамувам от чувствата си.
Редове, в които имам желание да кажа много, но не искам да ставам отегчителна. Затова просто ще благодаря. Казвам благодаря на любовта, която си замина от моя живот. Отиде си и нагло ме остави сама. Дълго време я обвинявах, че е постъпила така. Тръгна и не се обърна назад - да погледне как съм. Това наричам хладнокръвие. Аз стоях като малко кученце, което чака някой да го погали. Благодаря на любовта, че постъпи така. Тя е била сигурна, че ще успея да се справя с предизвикателството, което отправя към мен. Затова е заминала без грам колебание. Тя е знаела, че съм силен човек и ще успея. Благодарение на нея и аз вече знам това. Точно тук пада една моя сълза и размазва мастилото.
Не се страхувам от самотата. Успях да я преодолея и дори се сприятелихме. Много често ми харесва. Научих да обичам и уважавам себе си. Яде ми се пица. Няма да приготвя пица, защото съм сама. Обичам да си пълня гореща вана. Няма да напълня ваната, защото съм сама. Обичам ароматизирани свещи. Няма да ги запаля, защото съм сама. Нещата, които обичам да правя някак загубиха смисъл, защото бях сама. Точно в този момент осъзнах, че не трябва да продължавам по този начин.
Нима не заслужавах да се обичам? Нима винаги трябва да правим всичко за другите и никога нищо за себе си? Някъде дълбоко в моето отчаяние научих, че е хубаво да поглезя самата себе си. Има един човек, с когото ще бъда до края на живота. Този човек съм самата аз! Научих се да правя нещата, които ми доставят удоволствие. Нима не заслужавах да направя нещо мило за себе си?
Яде ми се торта. Старателно ще направя торта. Ще я украся красиво, след това ще я подаря на себе си. Животът е като шоколада. Понякога е сладък, а друг път - горчив. И в двата случая трябва да го преглътнем. Пие ми се вино. Ще отида в магазина и ще избера от любимото ми. Ще го налея в чаша, а след това ще я поднеса на себе си. Разхожда ми се. Ще обуя удобни маратонки. Ще закарам самата себе си на някое красиво място. Благодаря на любовта, че замина. По този начин осъзнах, че трябва да се обичам.
Разбрах, че нищо не е вечно. Изпълнена съм с вяра към живота, но никога не съм сигурна на 100% в нищо. Хората наричат това предубеденост, а аз предпазване от разочарованието. А може ли човек да се предпази от огорчението? За жалост отговорът е не. Животът е непредвидим. Ако всичко беше сигурно, би било доста отегчително. Ще се загуби тръпката на съществуването ни.
Научих и още нещо. Любовта понякога заминава, защото иска да ме предпази. Казвах ѝ, че е ужасна, а тя просто се грижела за мен. Плаках, но след това разбрах, че ме закриля. Тя знае, че ме чака нещо много по-хубаво. Трябваше ми доста време да разбера това. Точно тук се усмихвам. Казах, че няма да крия чувствата си.
Благодаря на любовта, че замина. Извървях дълъг път. Прескочих стръмни камъни. Издържах на силната буря. След всичко това изгря топло слънце и красива дъга. Така станах много по-силна, мъдра и борбена. Станах от всичко по много. Обичам и уважавам себе си. Обичам живота. Обичам любовта. Обичам всичко. Аз съм преродена. Аз съм различна. Всичко това е благодарения на любовта, която замина.
Всяка трудност може да ни повлияе положително. Всичко зависи от нас. Отначало светлината в тунела почти не се вижда. Пътят е труден. Учи уроците, които застават пред теб. Не се опитвай да ги заобиколиш. Крачка след крачка и светлината се увеличава. Стъпка след стъпка и виждаш, че светлината е едно огромно слънце. Има едно единствено условие – не поглеждай назад. Гледай напред. Наслаждавай се на хубавата промяна, която се случва с теб. Наблюдавай се – интересно е. Винаги помни - животът е прекрасен!
