Писма до Дядо Коледа

Мечтател е онзи, който намира пътя си при лунна светлина, а наказанието му е, че съзира зората преди останалите хора.

Така разбира мечтателите Оскар Уайлд. А какво всъщност е да си мечтател?

Днес ще те запознаем с писмото на Боби, който определя себе си като такъв. Четейки текста му си припомнихме един наш материал, в който се говори за мечтите.

Боби е точно от хората, от които всички ние имаме нужда. Цялата планета се нуждае от него. Някой, който не се страхува да мечтае на едро. Да се бори. Да прави добро без да очаква нищо в замяна. Да се смее, да живее, да опитва. И не на последно място - да е благодарен. За всички хора в живота си, за това, което има. И за бъдещето, което му предстои. 

Представяме ти писмото на 19-годишния мечтател Борислав Вълов.

Мили Дядо Коледа, 
Когато бях по-малък, винаги започвах с тази фраза. И сега спонтанно я написах. 

Точно така, пише ти един голям мечтател. По навик вече се определям като такъв. Близките ми даже смятат, че понякога прекалявам. Но важното е, че въпросното качество не ми вреди, а единствено ми е в полза. Качеството да не спирам да мечтая, да вървя неуморно към целите си, да се стремя да бъда по-добър, да помагам, с каквото мога, да тренирам своите независимост, свободолюбивост, амбиция, целеустременост и чувство за отговорност. Коледа е повод всички да станем по-искрени, по-ведри и по-полезни на себе си и на света. Но не е единствената възможност за това. 

Благодарен съм на семейството си, че откакто се помня, знам колко съществено е да правиш добрини. Спомням си как бях на пет години и с баба отидохме до медицинския център. През цялото време стоях като на пост пред входната врата и я отварях за всеки един човек. Голяма част от хората ми се усмихваха и споменаваха вълшебната думичка „благодаря“. Чувствах се като рейнджър – силен и вдъхновен. Не само, защото вратата беше тежка, а и защото думите и рекциите на непознатите ме трогваха и караха да виждам смисъл в това, което правя. И днес виждам, че няма нищо по-мило от това да видиш сълзи от признателност в очите на човек, да разбереш болката му и да го подкрепиш.

Миговете, в които сторя добро ми стоплят сърцето, дават безспорен смисъл на дните ми, доказват ми, че със сърдечност и солидарност светът може да оцелее и да се превърне в едно по-хубаво място за живеене. Уверил съм се с годините, че добрината е символ на душевна чистота. Че само тя е способна да събере здрави и болни, бедни и богати, хора от различни раси и с различни религии. И да ги подтикне да си подадат ръка, да прескочат всички комуникативни бариери, да забравят вредните предразсъдъци, да преглътнат егото си, да обърнат гръб на омразата и да бъдат преди всичко ХОРА. Често чувам въпроса „Какво има значение в днешно време?“ Ето това има значение.

Дядо Коледа, нямам желание да ти пращам списък с добрите дела, които съм извършил. Смятам това за ненужно и излишно. Всеки е добре дошъл в света на добротата. Но ако направиш добро, не бива да е за сметка на лична реклама. Това не е пиар. А е просто добро дело. Дело, което е открило полза, което е направило някого по-щастлив или по-спокоен, което е вдъхнало капчица вяра. Аз не се смятам за герой, щом сторя добрина. Това ме държи жив и го правя от душа. Не е ли достатъчно?

Нека има повече добродушие от всички ни. И не само, когато коледната магия е налице. А всеки ден. Нека помислим как да сътрудничим в дадена ситуация, а не как да попречим и по какъв начин да я осуетим и провалим. Нека го има стремежът към взаимопомощ. По-добре да се получи ефектът на споделеното добро, отколкото този на преносимото зло. Има вечен двубой между бялото и черното, Ин и Ян, разума и лекомислието. Кои ще са победителите? Зависи от нас. Сигурен съм, че ще надделеят съвестта, позитивизма, надеждата и усмивката. По-силни са, отколкото вероятно предполагаме. По-силни можем да бъдем и ние.   

За какво мечтая? Мечтая да сбъдна мечтите си. Звучи някак логично и едновременно нестандартно, но е истина. Съкровена цел за мен. Имам четири големи мечти. Такива, които са способни да ме спасят, да ме изправят като падна, да ме изпълнят с неописуема енергия, еуфория и амбиция. Готови са във всеки един момент да ми припомнят къде е моят път и накъде трябва да вървя. Имат силата да ми влияят безпределно, да предизвикват емоции у мен и да ме крепят жив в най-трудните ми мигове и безизходици.

Те са второто ми аз. Те са това, за което се боря. Това, към което се стремя. Неуморно и безспирно. Те са това, което искам да постигна. Личностното ми развитие. Те са си „моето нещо“. Знам перфектно, че без тях не мога. И не мисля, че е нужно. Докрай ще бъдат с мен. Ще ми вдъхват кураж и ще ми носят необходимите адреналин и тръпка. А аз няма да ги изоставя за нищо на света. Ще ги преследвам и ще тичам след тях. Докато имам въздух, пулс и съзнание. 

Три от тях са ежедневно в задачите и ангажиментите ми. Занимавам се сериозно с тях и им обръщам цялото внимание, което физически мога да отделя. Но четвъртата се забави. Реши да изостане някъде по пътя. Но не се тревожи, Дядо Коледа, сигурен съм, че ще ме настигне и отново ще я видя пред очите си. Тази мечта е свързана с пеенето. Пея от много малък и не съм си представял, че ще престана за все още неопределен период от време. Досега измина повече от година и половина. И не пея. По обясними причими. Но разбирам, че е за добро. За да мога скоро отново да се занимавам с тази своя страст. Така е трябвало да стане – предизвикателство, с което съм длъжен да се справя.

Няма начин да се предам. Ще издържа и ще дочакам звездния си миг. Рано или късно ще ме посети и той. Снабден съм с търпение и воля. Признавам си, липсва ми много това пеене...Но именно по този начин осъзнах колко ми е ценно, любимо и жизненоважно. Колко е въздействащо над мен и над характера ми. И как ще остане завинаги дълбоко в ритъма на сърцето ми. Все пак говорим за музика. Исках само да те помоля, Дядо Коледа, да не ми позволяваш да губя тази вътрешна сила. Само това.  

Благодарен съм за всичко, което имам. Незабравимите спомени, невероятните мигове с близките хора, истинските приятели, шанса да мечтая, да подарявам добро, да се усмихвам, смея, радвам, живея. Благодарен съм, че чувствам, мисля, пътувам. Че чета интересни книги, че бързам, че мога да върша десет неща едновременно, без да ми писне. Благодаря ти, Дядо Коледа, че четеш това откровено писмо и чрез него се пренасяш в моя свят. Свят на един мечтател.  

Пожелавам си здраве. Здраве за мен и за любимите ми хора. Това е най-важното. Предполагам, че всеки го знае. Или ако не го е знаел, в крайна сметка го е разбрал. Всичко друго си имам. Или ако все още нямам, боря се да си го заслужа. Всичко друго искам да постигна сам. Това е идеята. За да съм удовлетворен от себе си накрая. Най-трудната победа е и най-сладка. Не съм ли прав?  

Ако се зачудите какво е модерно сега, не търсете отговор в материалното и суетата – скъпите дрехи, тенденциите в прическите, лъскавите коли или мултифункционалните смартфони. Припомнете си кое е едно от малкото неща, които са познати от векове, не изчезват и ще останат все така необходими. Любовта, помощта, добротата. Няма човек, който да не ги е срещал, виждал, чувал или усещал. Те са тук при нас. До нас. Около нас. Те чакат с отворени обятия поредният от нас, който ще ги приеме и ще сътвори чрез тях чудеса. И то не само по Коледа. По нещичко за себе си и за света. Свят, който се надяваме да стане по-добър. Защото добрината е вечната марка, която не излиза от мода.  

Борислав Володиев Вълов

И не забравяй, че...