Приключения

Юли месец, 2019 година. В далечината се възвисява величествената Мальовица, а боровите гори край Централната планинска школа се огласят от позабравен младежки глъч и ентусиазъм. В обятията на планината се разгаря плам на ученици, които стъпват тук за първи път, за да опознаят, обикнат и опазят природата, да усвоят ценни умения, да се забавляват и съпреживяват заедно.

Мечтата ПлаМнина е възможна благодарение на учителите Елена и Марин-Асен, както и най-верния им сподвижник Катерина. За 18 месеца пламнинарското трио е осъществило три летни лагера и десетки еднодневни преживявания - преходи, разнообразни обучения и игри за оцеляване. Няколко ученици-приключенци, изкачили Мальовица в хода на първия лагер, вече гледат към по-високи върхове, влизайки в обувките на доброволци и съорганизатори на новите инициативи.

Виолета Пейчева е едва на 16 години, когато я завладява поривът към планината, а виновник и вдъхновител за това е любимата ѝ учителка по английски Елена Татарова. Заедно с Марин-Асен и Катерина, преподавателката повежда първите десет пламнинари по първите им стъпки към високото. Всички са ученици в тийнейджърска възраст - с любов към планината, но рядко имащи достъп до нея. Няколко дни участниците се впускат във вълнуващи обучения за ориентиране с карта и компас, планинска маркировка и екипировка, биоразнообразие, екипоизграждане, творчество и първа помощ. Безспорната кулминация за Виолета и останалите е изкачването на връх Мальовица с професионален водач:

Тогава за първи път изкачих връх, а емоциите, които ме заляха, бяха неописуеми. Любовта ми към природата и по-точно към планините се роди на този първи лагер. Впоследствие станах доброволец, защото фондацията е изпълнена с много любов и топлина. Изгарях от желание не само да уча от събитията на "ПлаМнина", но и да помагам за развитието ѝ с каквото мога. Това, което фондацията прави, не може да се опише с думи, но може да го преживееш, за да го разбереш. Безкрайно благодарна съм, че имам възможността да съм част от нещо толкова велико!

Тъкмо Виолета е първата участничка, която се престрашава да проведе обучение за емоционална интелигентност по време на следващия лагер във Врачански Балкан това лято. Отговорната задача ѝ носи удовлетворение и усъвършенстване, а мечтата ѝ си остава да обиколи всички български планини и върхове със семейството на "ПлаМнина". Нейната съученичка Кристиана Тонова също е част от фондацията и расте успоредно с нея от самото начало. 

Най-силен отпечатък у мен остави връх Мальовица. Не успях да го изкача на първия лагер, но това лято се преборих! Чувствах се много горда от себе си и щастлива за постижението си. След летния лагер във Врачански Балкан станах част от "ПлаМнина" като доброволец.

Заедно с Вили и Криси, Зорница Гайдарска е третото ученическо попълнение в доброволческия отряд на "ПлаМнина", въпреки че пропуска първия лагер. Задачите ѝ включват популяризиране на приключенията сред младежите, за които са предназначени. Според самата Зори преживяванията са незабравими, уникални и магични:

На самия лагер трябваше да помагам на останалите по време на преходите и евентуално на обучителите с материалите им. В тази роля се почувствах част от "ПлаМнина" - харесва ми да изпълнявам отговорности и да помагам в този уникален екип.

Самите организатори споделят, че идеята за доброволци съорганизатори се заражда съвсем спонтанно и естествено. Освен натрупаните опит и знания новото амплоа дава шанс на учениците да се впуснат в процеса на планиране и осъществяване на лагери, трупайки организационни, логистични и управленски умения.

Айлин Хаджийска научава за "ПлаМнина", след като посещава Free Sofia School - Fest. Случайна или не, благодарение на тази среща Айлин за първи път в живота си изкачва Мусала - именно с "ПлаМнина".

Успях да стигна до върховете без специална екипировка, но пък с приятна компания, което направи изкачването лесно. Планината ми дава успокоение, вдъхновение, страст. Когато съм на върха и погледна отвисоко, осъзнавам колко красив и голям е светът. След като покорих най-високия връх на Балканите, сега бих се насочила към връх Цугшпитце в Германия. След няколко години може и към връх Еверест, но ще трябват много други върхове преди това.

"Нови приятелства и любов към природата!", "Забавления и знания за планината!", "Чувствах се на мястото си!", "Вече не ме е страх!", "Променихте живота ми към по-добро!", "Правих неща, които никога не бих опитала!", "Повярвах в себе си!", "Никога няма да ви забравя!" - разлиствайки страниците с обратна връзка от учениците, се натъкваме на десетки подобни впечатления.

Това са автентични свидетелства, че организаторите вече постигат целите си - личностно израстване, по-здравословен начин на живот и развитие на вродени творчески таланти у учениците. Един от главните пламнинари Марин-Асен не крие стремежа си догодина да осъществят зимни, пролетни и есенни лагери, както и да си партнират с нови учители и училища. По този начин "ПлаМнина" ще е достъпно приключение за повече уязвими деца в риск и без досег до българската природа.

Въпреки пандемията и временната забрана на присъствени лагери пламнинарите не спират да поддържат огъня и любовта към планината живи. Понастоящем ежеседмично се състоят онлайн работилници с фокус върху оцеляването в планински условия, опазването на природата, творческото писане и т.н. В допълнение фондацията вече развива и нов любопитен проект - поредица от статии на тема "Забравените училища на България". 

 "За мен планината е страст, вдъхновение и мотивация. Досегът до нея ме изгради като личност и положи основите на моята упоритост и целеустременост. Там съумявам да открия покой, красота и отговори. Преходите в планината ми помогнаха да преодолея много от младежките си трудности и лутания, да израсна и развия себе си - така реших, че искам да предам същото послание и плам на младежите около мен." - разкрива лидерката на фондацията Елена Татарова.