Не знам дали ти си живял по времето на социалната мрежа My Space (даже не помня дали се пише така или слято), но когато се регистрираш в платформата навремето, винаги автоматично имаш един приятел – Том. Той беше създателят на тази вече несъществуваща социална мрежа и беше приятел на всички – нещо, което ми се струваше много мило и успокоително. После на мода дойде Фейбук и всички забравихме за Том…
"Приятели, …"
Всеки ден виждам статуси (макар определен Иван да твърди, че вече никой не пише статуси и не използва Фейсбук), в които хората се обръщат към приятелите си в социалната мрежа с "приятели". Аз абсолютно никога не съм го правила. Първо, защото не знам как може да имам 800+ приятели (някои от тях дори не познавам). Второ, струва ми се, че това би обезличило истинските ми приятели. Знам, че може би е просто форма на учтивост, но не го разбирам. И така идваме до главния въпрос, който не ми дава мира –
подменихме ли значението на думата "приятел" и забравихме ли истинския смисъл на приятелството?
Като деца беше много лесно да разбереш кой ти е приятел. В тийнейджърските години най-добър приятел беше титла, която даваш на някого и, ако имаш късмет, получаваш обратно. Особено при момичетата, най-добрата приятелка е нещо толкова специално, че май само ние си го разбираме.
С порастването, идва и осъзнаването, че не е нужно да имаш един-единствен най-добър приятел. Не е нужно да ограничаваш себе си и друг човек по този начин. Разбираш, че в различните ситуации може да имаш нужда от различна перспектива, следователно често споделяш ежедневни проблеми или дилеми с различни хора от най-близкия ти приятелски кръг.
Наскоро Пролет (днес явно действам с имена) в разговор каза, че приятелите не трябва да са хора, които харесваш безкрайно много.Тя ме познава отдавна и знае, че имам лошия навик да приписвам свръхчовешки качества на някой, който много харесвам, което често води до разочарование. Но според нейната концепция, приятелите трябва да се обичат, като в същото време понякога да не се харесват дори. Да има неща, които да ги дразнят един в друг. Това означава, че се познават, виждат недостатъците си и знаят, че не са перфектини, но пак са приятели.
Може би във всичко това има логика, а и ако отново се върнем на детските години, дефиницията за приятелство много се доближава до описанието, което дава Валери Петров в "Бяла приказка":
“− Казва се „приятел пръв“,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си;
пръв за теб леда пролазва;
пръв за теб пролива кръв −
ето затова се казва,
че приятелят е „пръв“!”
Според него всичко опира до действието. До това какво би направил някой за теб, а не дали е най-добрият човек на света или какво говори. Може би точно тази дефиниция трябва да следваме и в живия живот, но ако е така,
може ли някой да има стотици приятели?
С появата на социалните мрежи сякаш започнахме да губим разграничението между приятел и познат (пък Лазар използва и полупознат, но това е сложна за определяне категория). Всеки от нас има много хора, които харесва, на които се възхищава или с които гледат едни и същи филми и сериали (книгите са в друга графа), но това не ни прави приятели. Това не означава, че в бъдеще не бихме могли да бъдем – социалните мрежи са пълни с потенциал.
И все пак, приятелите са тези, които ни познават и са готови да ни припомнят кои сме, дори ние да сме забравили. Те са тези, на които може да покажеш огромната пъпка, която ти е излязла или да си признаеш, че си направил нещо глупаво. Тези, които няма да те съдят (или ще се постараят да не го правят) и ще се опитат да разбъркат кашата, която сам си забъркал. Приятелите са до теб, когато имаш нужда от тях и те оставят сам, когато трябва. А понякога трябва. Приятелите обаче НЕ СА завинаги.
Има някаква глупост, която твърди, че ако сте били приятели 7 (или 10) години, значи ще сте приятели за цял живот. От опит ти казвам – няма такова нещо. Приятелството зависи от това дали се поддържа и дали и двете страни все още искат да полагат усилия да са приятели. В това отношение понякога е дори по-трудно от романтичните връзки. Затова пък приятелството между момче и момиче (когато никой няма чувства към другия) е страхотно – няма опасност да "скъсате" и имате реален шанс да е завинаги. Не вярвайте на хора, които твърдят, че щом сте от различен пол, не може да е истинско. Приятелството е на ниво човек – човек и полът не би трябвало да влияе на избора ни.
В крайна сметка клишето, че "приятелите са семейството, което сами избираме" е вярно. Просто помни, че изборът на приятел не приключва с това да го добавиш във Фейсбук. И не сте по-близки, ако взаимно давате сърчица на снимките си. Споделянето на моментите, които не споделяш с всичките си "приятели" в социалните мрежи, го прави истинско. И след като прочете (или прегледа) целия текст, не ти ли се прииска да се видиш с някой приятел? Ами какво чакаш?
