Подменихме ли значението на думата "приятел"?
Не знам дали ти си живял по времето на социалната мрежа My Space (даже не помня дали се пише така или слято), но когато се регистрираш в платформата навремето, винаги автоматично имаш един приятел - Том. Той беше създателят на тази вече несъществуваща социална мрежа и беше приятел на всички - нещо, което ми се струваше много мило и успокоително. После на мода дойде Фейбук и всички забравихме за Том...
"Приятели, ..."
Всеки ден виждам статуси (макар определен Иван да твърди, че вече никой не пише статуси и не използва Фейсбук), в които хората се обръщат към приятелите си в социалната мрежа с "приятели". Аз абсолютно никога не съм го правила. Първо, защото не знам как може да имам 800+ приятели (някои от тях дори не познавам). Второ, струва ми се, че това би обезличило истинските ми приятели. Знам, че може би е просто форма на учтивост, но не го разбирам. И така идваме до главния въпрос, който не ми дава мира -
подменихме ли значението на думата "приятел" и забравихме ли истинския смисъл на приятелството?
Като деца беше много лесно да разбереш кой ти е приятел. В тийнейджърските години най-добър приятел беше титла, която даваш на някого и, ако имаш късмет, получаваш обратно. Особено при момичетата, най-добрата приятелка е нещо толкова специално, че май само ние си го разбираме.
С порастването, идва и осъзнаването, че не е нужно да имаш един-единствен най-добър приятел. Не е нужно да ограничаваш себе си и друг човек по този начин. Разбираш, че в различните ситуации може да имаш нужда от различна перспектива, следователно често споделяш ежедневни проблеми или дилеми с различни хора от най-близкия ти приятелски кръг.
Наскоро Пролет (днес явно действам с имена) в разговор каза, че приятелите не трябва да са хора, които харесваш безкрайно много.Тя ме познава отдавна и знае, че имам лошия навик да приписвам свръхчовешки качества на някой, който много харесвам, което често води до разочарование. Но според нейната концепция, приятелите трябва да се обичат, като в същото време понякога да не се харесват дори. Да има неща, които да ги дразнят един в друг. Това означава, че се познават, виждат недостатъците си и знаят, че не са перфектини, но пак са приятели.
Може би във всичко това има логика, а и ако отново се върнем на детските години, дефиницията за приятелство много се доближава до описанието, което дава Валери Петров в "Бяла приказка":
“− Казва се „приятел пръв“,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си;
пръв за теб леда пролазва;
пръв за теб пролива кръв −
ето затова се казва,
че приятелят е „пръв“!”
Според него всичко опира до действието. До това какво би направил някой за теб, а не дали е най-добрият човек на света или какво говори. Може би точно тази дефиниция трябва да следваме и в живия живот, но ако е така,
може ли някой да има стотици приятели?
С появата на социалните мрежи сякаш започнахме да губим разграничението между приятел и познат (пък Лазар използва и полупознат, но това е сложна за определяне категория). Всеки от нас има много хора, които харесва, на които се възхищава или с които гледат едни и същи филми и сериали (книгите са в друга графа), но това не ни прави приятели. Това не означава, че в бъдеще не бихме могли да бъдем - социалните мрежи са пълни с потенциал.
И все пак, приятелите са тези, които ни познават и са готови да ни припомнят кои сме, дори ние да сме забравили. Те са тези, на които може да покажеш огромната пъпка, която ти е излязла или да си признаеш, че си направил нещо глупаво. Тези, които няма да те съдят (или ще се постараят да не го правят) и ще се опитат да разбъркат кашата, която сам си забъркал. Приятелите са до теб, когато имаш нужда от тях и те оставят сам, когато трябва. А понякога трябва. Приятелите обаче НЕ СА завинаги.
Има някаква глупост, която твърди, че ако сте били приятели 7 (или 10) години, значи ще сте приятели за цял живот. От опит ти казвам - няма такова нещо. Приятелството зависи от това дали се поддържа и дали и двете страни все още искат да полагат усилия да са приятели. В това отношение понякога е дори по-трудно от романтичните връзки. Затова пък приятелството между момче и момиче (когато никой няма чувства към другия) е страхотно - няма опасност да "скъсате" и имате реален шанс да е завинаги. Не вярвайте на хора, които твърдят, че щом сте от различен пол, не може да е истинско. Приятелството е на ниво човек - човек и полът не би трябвало да влияе на избора ни.
В крайна сметка клишето, че "приятелите са семейството, което сами избираме" е вярно. Просто помни, че изборът на приятел не приключва с това да го добавиш във Фейсбук. И не сте по-близки, ако взаимно давате сърчица на снимките си. Споделянето на моментите, които не споделяш с всичките си "приятели" в социалните мрежи, го прави истинско. И след като прочете (или прегледа) целия текст, не ти ли се прииска да се видиш с някой приятел? Ами какво чакаш?
