Интервюта

Вчера Ви представихме първата част на това прекрасно интервю. Днес с Полина продължаваме да си говорим за важните неща, които се случват в страната ни, защо кошът, пълен с пране, помага за задружно семейство и как да развиваме емоционалната интелигентност при децата...

Тази година България е част от Световния POP-UP Festival за деца, родители и учители. Разкажи ни повече.

POP-UP Festival e международен фестивал за развитие на емоционална интелигентност, който чества Световния ден на детето на 22 ноември. Според данните от вчера тази година ще има над половин милион участници и доброволци от цял свят. Очакванията са до 22 ноември участниците да са два пъти повече от миналата година.

В България фестивалните активности по план ще се случват между 22 и 25 ноември и участници в тях могат да бъдат доброволци от всяко училище, детска градина, организация, класна стая или отделно домакинство.

Фестивалът е част от инициативите на ООН и UNICEF и се провежда в подкрепа на няколко от глобалните цели за устойчиво развитие по новата програма на ООН до 2030 г.

POP-UP Festival се организира от години насам в над 160 страни в света като инициатор и организатор на международно ниво е една от първите и най-голяма организация за развитие на EQ - Six Seconds. Използвам момента да благодаря на Джош, Пати и целия страхотен екип на Six Seconds, благодарение на които имаме възможността да бъдем част от тази международна инициатива.

Да, фестивалът ще се случи за първи път в България, тъй като тази година за първи път имаме адаптация на необходимите материали на български език от екипа на FUNтазия. Тези материали са игри за децата, разработени от международни експерти с цел развитие на EQ и разбира се – забавление и създаване на добри приятелства.

Какви дейности се организират за участниците на фестивала?

Това е фестивал за приятелството, съпричастността и радостта от това да бъдем заедно. Трите основни теми на тазгодишния фестивал са: приятелството и ролята му в развитието на социалните познавателни способности при децата; развитие на емоционалната интелигентност с цел толерантност и емпатия, в посока преодоляване различията между децата; способност за разпознаване и изразяване на детските емоционални състояния.

Трите теми са поднесени като приятни игри с карти, детски рисунки и апликации, разговори, танци и песни, които са лесни и приятни за организация и още повече – за участие.

Кой може да вземе участие?

Всеки може да бъде доброволец и да проведе фестивалните активности на своя територия. Трябва само да се регистрира на сайта на инициативата за България, и ще получи от нас пълен набор от адаптираните материали с указания за провеждането им, както нашето съдействие във връзка с всякакви въпроси около Фестивала. След това ще има пълната свобода да случи фестивалните активности на местно ниво в своя град.

В София на 24 Ноември планираме отделно от местните активности, организирано от нас събитие, което да събере деца и родители на едно място, и заедно да положим първите стъпки в опознаването на своите емоционални светове. ICN осигуриха прекрасното за целта място - двете зали на ICN University ще ни домакинстват. По време на същото това събитие гостите ще могат да разгледат и да получат първите авторски материали за развитие на Емоционална интелигентност при децата, които сме разработили на български език.

Какви други инициативи организирате към днешна дата?

Още преди година започнахме предварителна подготовка за партньорството ни в международния фестивал, с кампанията #ПразнувамеДЕЦАТА. В кампанията споделихме съкровени моменти от нашите различни приятелства с малчуганите, които докоснаха душите ни при срещите ни в нашата FUNтазия. Много родители и учители ни последваха, като направиха същото. 

Последните три години проведохме инициативите "Сбирки на FUNтазьорите" и "Прегърни дете", с които целим да покажем на практика колко здравословна и мотивираща може да бъде една приятелска среда за нашите деца. 

Трябва да благодаря на стотиците родители, психолози, директори и преподаватели за това, че прегърнаха идеята да работим по развитието на EQ у нас. През последната година се отдадохме на това да създадем първите български материали за развитие на емоционална интелигентност при деца, Базирани на подхода RULER и други приложими методи.

Материалите, които създаваме, са специално в помощ на българските учители, психолози и родители, заинтересовани от темата. Готови са първите от една голяма поредица, която планираме, защото тематиката е изключително всеобхватна, а специалистите, работещи с деца споделиха, че до този момент им липсва именно това.

Аз съм вдъхновена от това, че работата ни се случва съвместно с всички тези хора. Това ми показва, че у нас специалистите в работата с деца и родителите на децата могат да си колаборират много ефективно. 

Един такъв способ е Дневникът на Емоциите, който освен да бъде част от изграждането и задълбочаването на връзката между родители и деца - е начин за опознаване на себе си и на човека до теб. 

Създадохме специален блог, в който се опитваме непрекъснато да публикуваме все повече информация, отново в помощ на заинтересованите професионалисти и родители. В него включваме материали с примерни уроци, инициативи за провеждане в клас, в групата, в градината или в семейството. 

Щастливи сме, че за последните два месеца таблата, песничките и дневникът вече се използват в стотици български училища, детски градини и семейства. Това за нас означава нещо много важно - там има някой, който ще попита поне едно дете – „Как се чувстваш?“. Това е идеята на всички тези усилия.

Отглеждате 3 деца. Как успяваш да съчетаеш работата и семейството?

Хахахах! Не успявам, разбира се!

Знаете ли, с три деца отговорностите ти в живота рязко се мултиплицират. Тук вече не говорим за ангажименти в работа, професия или домашни задължения. Говорим за твоя личен дълг като родител.

Аз идвам от среда, която ме изхвърли в живия живот с отличната ми диплома, обещавайки ми, че тя означава непременен успех. Животът ми след това и всички обстоятелства, които ме поставиха в трудни, дори често безизходни моменти - ми показа, че това е било една огромна заблуда. Тази заблуда се стремя да не създам в децата ни.

Признавам си, че не всеки ден успявам да изпера двата ни често препълнени коша с пране, не всеки ден успявам да сготвя нещо биологично чисто, полезно и хранително и че много често нямам време да изчистя праха от стаите.

Но всеки ден искам да имам своето време с тях, боря се за това време и в повечето случаи си го извоювам много категорично. Времето, в което да поговорим, да си разкажем един на друг важните неща от деня, които са ни поставили в една или друга сложна ситуация. Да помислим заедно над решенията. Времето, в което те да почувстват, че могат да бъдат изслушани, разбрани, посъветвани и да знаят, че аз съм там ЗА тях и могат да ми имат пълно доверие за това.

На този личен пример държа много повече от перфектно изгладените им панталони.

И за това получавам пълната подкрепа на съпруга си, който е екип с мен във всяко отношение. Смятам, че това е изначално важно за създаването на устойчива среда на възпитание и отглеждане на деца - всички "участници" в нея да го поискат и да работят за това. Същото можем да твърдим и за училището – ако някой родител няма желание да работи над емоционалния свят на своето дете, учителят, колкото и да иска – ще се окаже безсилен... и обратното.

Когато преди 9 месеца се роди най-малкият ни син и останалите двама започнаха да мислят различни начини да облекчат ежедневието ни, вариращи от това да подреждат продуктите от магазина до това да ме питат как се чувствам и могат ли да помогнат с нещо...

Аз разбрах, че сме в правилна посока. Нашите 6-годишни момчета показаха своята силна емпатия и състрадателност към нещата от семейния ни живот и аз истински се гордея с тях.

Нещо друго, на което ме научи родителството и работата в едно, е, че хората с деца могат да планират времето и ангажиментите си много по-целенасочено и адекватно от останалите. Просто защото друг избор нямат. Множеството трудности и изпитания ги правят хора, на които можеш да се довериш, защото съзнаваш, че общуването с тях е на едно друго ниво.

Това са хора, които не се страхуват да поемат отговорности и да застават със себе си зад последствията от действията си. Защото отговорната мисия на родителството ги учи, че грешките са ок да се случат, но нямаме право на фатални такива.