Лично мнение

Детето ми е будно и любознателно. Усещам как прогресивно започва да губи своите силни страни в дебрите на образованието. Благодарна съм на преподавателите му, на пазителите му, но усещам как напредвайки във всеки по-горен клас тази силна връзка намалява  при повечето ученици. Децата се объркват, когато остават сами с учебника. Тази обърканост прелива скоро в апатия. Апатия, която много лесно попада в капана на техническите джаджи и редица други забавления и изкушения, които „спасяват” децата от времето посветено на урока, на ученето. Защото то просто не е интересно.

Да, проблемът тече с пълна сила. И докато се провеждат реформи в образователната система, списват се учебници, без открита обществена дискусия с учители, закриват се училища на територията на страната ни, то уменията, талантите и будността на децата ни буквално изтичат в канала. Учителите следват системата, притиснати от обстоятелствата, обезсилени и лишени от време да упражняват една от най-светлите и важни професии.

Да бъдеш учител, то е много повече от професия, то е мисия, то е будителство. Много често удобното извинение за положението на децата ни са родителите. И докато на някой е удобно да дели проблема между учителите и родителите, времето минава и лишава децата ни от една от най-важните им стъпки в живота – да запазят и развият любопитството си. Понякога си мисля, че е умишлено. Има не малка литература изписана по въпроса, но не искам да навлизам в подробности, защото пак минава време. Ценно време. Често си представям как спешно трябва да излезем на улицата – всички родители, учители и да викаме. На площада, на улицата. „Помощ, трябва да спасим децата си”. Защото талант има абсолютно всяко дете, както и всеки голям човек. Просто на едни е в писането, на други в рисуването, на трети в спорта, на други им се удава сниманто на клипове и пр. Но оставете това, далече сме още явно от откриването и развиването на талантите на децата ни в класическия тип училище. Моля ви тогава запазете способността им да възприемат, да учат, да им е интересно. А това става чрез живата връзка, връзката с учителя.

Оставете учители да бъдат учители, да преподават така както знаят и умеят и са го правили, защото те го могат. Защото има, има много учители, които са загрижени за децата ни, за техните знания и развитие. Нека не ги губим, нека не ги демотивираме, нека не позволяваме на системата да ги разболява и гони. Системата включваща безумните уроци в учебника, безумен материал, то вместо да отваря, тя затваря страницата на знанието и копае пропаст-може би най-страшния бич на близкото ни бъдеще. Струва ми се напълно естествено предимно учители да участват с пълни правомощия в протичането на образователния процес. Да се взима мнението им по включването на теми, исторически периоди, при оформянето на цялостното съдържание в учебниците и т.н. Да се спре конвейра на печатането на нови учебници всяка година.

Ученето става сложен, неразбираем процес, много често в учебниците се използват сложни думи, изречения, понятия, условия, които объркват децата ни. Цели уроци, цели учебници се превръщат в неразбрани бели полета, цели предмети остават непонятни. Да, свидетел съм, че ние родителите помагаме с учебния материал на нашите чеда, може би много повече от времето, когато нашите родители са го правили с нас като ученици.

При днешното положение, за да съм адекватна помощ на образователния процес, на детето си, аз като родител ще трябва да напусна текущата си работа, за да отделя достатъчно време, в което да му помогна да се подготви качествено с домашните и уроците. Защото само с два часа вечер, това е почти невъзможно, а да не забравяме, че те включват и домашни задължения, списъкът обикновено е дълъг. А да споделя също, че домашното се оказва доста по-сложно, отколкото си мислим и често е необходима предварителна подготовка от родителя по конкретния урок. Вариантите с частните учители, помощници са решение, което не ми се струва адекваттно и по силите на голяма част от българските семейства. Омагьосан кръг, в капана на който са децата ни. И докато търсим къде е причината децата ни губят знания и време. И тук мисля, че ставаме свидетели на прогресивното изоставане в базисно усвояване на учебния материал на нашите деца. И така до кой клас?

Губим възможностите им да получават основни знания, а какво остава с откриването на талантите и дарбите им. 

Ще дам пример. Чудесно е децата ни да са запознати с египетската история. В учебника по история за 5 клас има 6 отделни урока посветени на Египет с детайлни подробности, които са достойни на изучаването на Египтология. Но едва ли децата ни ще запомнят основното за Египет объркани между включването на множество имена и подробности, равносилни на университетския начин на поднасяне на исторически период. Ето само два пасажа от уроци:

"При цар Ашурбанипал в средата на VII в пр. Хр., Асирийската империя завладяла Месопотамия и Египет"

"Цар Навуходоносор II разширил територията й и върнал на Вавилон блясъка на най-прочутия град"

Има редица успешни примери на доказани модели в образователния процес у нас и по света. Да търсим информация, да говорим, да задаваме въпроси, да се свързваме помежду си ми се струва най-адекватно към момента. Защото съм сигурна, че и днешните учители са отворени за дискусии, търсят решения, опитват се да прилагат креативни методи и дават всичко от себе си, за да провокират детското любопитство и продължават да мислят доброто на децата ни. Мисля, че все още не сме загубени, не и докато има обичащи професията си учители. Гласуването на доверие е важна стъпка. С обединение, не разделение на отбори, нещата биха могли да започнат да се разплитат.

Родителските срещи не са само за отчитане на присъствие, може да ги използваме по-активно, да дискутираме въпроси, свързани с протичането на учебните часове, да коментираме съдържанието в учебниците, да проследяваме по-ангажжирано иновациите и да помагаме с по-бързото навлизане на интерактивните технологии в учебния материал. Да предоставяме помощ на учителя в набавянето на материали за часовете. Ако има учители с по-креативни методи на обучение задължително да ги подкрепяме видимо, дори с похвални писма до дирекцията. Нека настояваме активно да се взима мнението на учители във включването на теми и начина им на поднасяне в учебниците.

Родителските групи във ФБ не са само за обединение срещу сополанковците дето бият другите, не че не е важно, но нека бъдат и по-положитено активни, току виж така и сборичкванията между децата намалеят. В тях също могат да се генерират идеи за по-интересно подготвяне на домашните, да се дискутират учебните модели на учебниците, да се предлагат алтернативни методи. И да не спираме да се вълнуваме, да подаваме жалби срещу внедряването на учебници с неясно и объркващо съдържание и пр. Би било прекрасно, ако се споделят успешни примери, като долупосочените теми за образованието, да се разпечатват и разпространяват дори и до учители и директори:

За Финландското образование

Откриха Училище за мечтатели във Варна

Кое е най-модерното българско училище?

Алтернативно училище Summerhill

Снимки: Първите седем, Shutterstock