Успелите споделят

Мартин Стратиев е...това ще е труден увод. Няма да лъжа - когато го видях за първи път на живо ми се стори малко заплашителен. Ако представата ти за поетите е като за нежни души, той ще я разбие на пух и прах (съвсем буквално). Мартин не обича да злоупотребява с думите и не е многословен. Стреля право в целта, затова не му се налага да обяснява надълго и нашироко кой е и какво прави. Премиерата на първата му книга предстои, а каузата зад нея доказва, че дори и страшните (на пръв поглед) мъже са като бонбоните с топящо се шоколадово сърце (тук няма скрита реклама, честна дума). За да последвам неговия пример и аз спирам с приказките. Представям ти Мартин Стратиев.

Представи се накратко – кой е Мартин Стратиев?

Мартин Стратиев е един престъпно романтичен мечтател, който обича да сбъдва собствените и чуждите мечти. 

Как започна да се занимаваш с писане?

За първи път започнах да пиша на 17 години. Прочетох една стихосбирка на Дамян Дамянов, който е и любимият ми български поет, и бях вдъхновен от думите му. Имам към 20 стиха, които съм писал тогава. След това спрях да пиша и започнах да се вълнувам от други неща. Преди няколко години открих любимия си автор – Чарлз Буковски, и прочетох двете стихосбирки, които са преведени на български език. Впечатли ме как с напълно прости думи, които не са в рима, а са просто негови преживявания, разказани с по няколко думи на ред, той всъщност придава една гениалност на своите произведения.

Тогава се появи и един феномен в българската литература, който се подписваше с псевдонима Августин Господинов – Илиян Любомиров. Харесваше ми как това момче пише, беше новаторско и в мой стил. Той вкара едно течение в българската литература и накара много млади хора да започнат да четат и да пишат дори. И така преди около 3 години започнах да пиша отново и аз.

Какво ти дава поезията?

Четенето на поезия ме откъсва от ежедневието и ме кара да потъвам в друг свят.

Няма как да не попитам - кое ѝ е престъпното на твоята  лирика?

Това, че не спазвам законите на писането, стрелям с думи и оставям рани по белите листа.

Какво да (не) очакваме от дебютната ти стихосбирка?

Очаквайте неочакваното.

Знам, че вярваш в доброто и искаш и другите да повярват, затова книгата има своята кауза. Разкажи ни повече за нея.

Обичам, когато имам възможност, да помагам на хората. Правил съм различни каузи, които съм споделял в социалните мрежи, не за да се самоизтъквам, а за да накарам хората да се досетят, защото вярвам, че доброто е заразно. Каузата ми този път е свързана с едни прекрасни хора от Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“.От всяка продадена книга ще дарявам, или по скоро притежателите ѝ ще даряват, по 1 лев на тази организация.

Какво би казал на младите хора, които искат да се занимават с писане, но се страхуват да направят първата крачка?

Бих казал да следват сърцето си и да го направят тогава, когато се чувстват готови.  Не знам какво значи да се занимаваш с писане. Или пишеш или не. Не трябва обаче да се насилваш, защото тогава е изкуствено. Страхът е враг на всичко.

Какво никога не те питат, а много искаш да споделиш?

Когато жена излиза от колата ми, искам да ме попита дали леко да затвори вратата. Споделям, че не е нужна сила. (усмихва се)

Финални стихове?

Нощна София

самотни улици
в компанията на
жълти светофари
от всеки ъгъл
за ръка те хваща
спомен

Премиерата на дебютната стихосбирка на Мартин Стратиев е тази събота, 21-ви октомври, от 19ч. в Once upon a time biblioteka.