Образование и наука

В първата част ви запознах с една изключително вдъхновяваща жена, практикуваща професията образователен медиатор. Ако все още не сте се запознали със Златина, можете да го направите ТУК. А сега ще ви запозная с един друг не по-малко вдъхновяващ образователен медиатор - Бойчо Кочев.

Разкажете ми малко повече за себе си - какви са вашите интереси и хобита, какъв е бил любимият ви предмет в училище?

Здравейте! Аз съм Бойчо Кочев от село Караджово, община Садово, област Пловдив.

Главното ми хоби е да се разхождам с приятели, а освен това ми е много интересно да общувам с хора от различна възрастова група.

В училище любимите ми предмети бяха физическо, география и биология.

Как и защо решихте да станете образователен медиатор?

Първоначално аз не исках да бъда образователен медиатор, защото си мислех, че няма да мога да се справя с тази нелека задача. Директорът и приятелите ми от център "Амалипе" обаче ме разубедиха, защото ме познават от малък и знаят моите възможности. Така аз встъпих в длъжността образователен медиатор.

Какви са основните ви задачи като медиатор? Ще може ли да ме разходите в един типичен ваш ден?

Всъщност в началото никой не разбираше длъжността образователен медиатор. Затова, честно казано, добре, че беше извънредното положение, за да разбере обществото каква роля играе образователният медиатор в училището .

Медиаторът е посредникът между семействата, учениците, училището. Дейностите, които върши един образователен медиатор, са: посещение на домовете на семействата на деца, които не посещават училище, придружаване на учениците до и от училище, улесняване на процеса на комуникация между педагогическите специалисти и учениците, превенция на ранните бракове.

Също така мотивирам децата да продължат образованието си, защото именно то е начинът, по който можеш да бъдеш достоен пример пред обществото. Смело мога да кажа, че наистина нашите родители, ученици и училището вървим заедно ръка за ръка и покоряваме нови върхове.

Моята цел е да вдъхновя всяко едно дете, всяко едно семейство, защото именно семейството и образованието създават достоен човек.

Защо е важен образователният медиатор?

Защото е важно да има точно такива млади и креативни примери като мен, които да насърчават и мотивират младите хора да повярват в себе си! А аз съм щастливец, тъй като съм един положителен пример за подражание пред ромското общество.

Разкажете ми някоя любима своя история, свързана с работата ви.

Никога няма да забравя случката, която ме трогна истински...

Прибирайки се вкъщи с учениците, две от децата си говореха и едното каза на другото: "Аз, като порасна, ще бъда като Бойчо, той е много добър и много ни помага!" (една вметка от мен - когато си говорихме с Бойчо по телефона, той каза, че момчето е споделило на своето другарче, че Бойчо е бил техният "супер герой". Бойчо е бил много приятно изненадан, а след това е прегърнал детето).

Не мога да опиша погледите на всички онези лица, които виждат лъч светлина в тъмния тунел.

Кои са най-хубавите моменти в работата ви? А най-неприятните?

Безспорно най-трудна беше пандемията, която за всички нас беше един шок, който трудно ще забравим. Екипът, с който работя обаче, са професионалисти и бързо намерихме решение за справянето с нелеката ситуация.

По време на извънредното положение, по инициатива на директора на училището, наречена "Помогни в името на успеха на всеки ученик", с него минахме от къща на къща и раздавахме компютърни устройства на нашите ученици, за да могат успешно да се включат в дистанционното обучение.

Освен това аз помагах и на онези родители и деца, които не притежаваха нужните знания и умения за работа с компютър, като минавах от къща на къща и раздавах работни листове на хартиен носител по различните предмети, а ако нещо не ми беше ясно, получавах помощ от учителите. Освен компютърни устройства и работни листове бяха раздадени също и хранителни продукти на многодетните семейства на някои от децата в нашето училище.

Освен за образование аз също така говорех на хората как да се предпазят от КОВИД 19, какви мерки трябва да предприемат, с цел да няма разболели се. Имах страхове за здравето си, но аз съм християнин и вярвам в Бог, и си казах: Господи, да бъде волята ти. И слава Богу, всичко при нас е нормално.

Как виждате себе си след 5, 10, 15 години?

След 5, 10 или 15 години виждам себе си по един и същ начин - като един учител, обграден от детски смях и много професионални успехи!